Банда, ходихте ли на море?
Отиди на страница:
Това, Ганий, беше по времето на моята младост. Всяко лято свършваше на 19 август, Преображение по стар стил. Два дни буря, дъжд и преривист вятър и влизаш в есента, тихо, спокойно, без изнуряващите жеги. Става малко тъжно понеже софийските момичета си заминават, ама пък идва училище. Дните до 15 септември бяха най-скучни в годината. Днес не е така. Лятото държи до късно, децата ходят на плаж след училище. Само ние мрънкаме под нос, че радостите станали малко. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Don |
Ганий, Дон, така е. Най-хубаво е през септември. От 11 до 17ч. на плаж, топла е водата, навалицата се разотишла. Вечеря задължително на вън. Около 19ч. е идеалното ракиено време. ДоматЕтО е най-сладко  . Даже по-късно се слага и дрешка с дълъг ръкав. Приятно хладни вечери и хубав здрав сън. |
Моля се циганското лято да е хубаво и без дъжд Вярвам, че тая година лятото ще е нормално. Години наред ходихме на море в Гърция през септември. Знам, че тогава и на нашето, и на тяхното море е най-хубаво. Времето обаче нещо се обърна и последните три години в началото на септември там вилнеят бесни бури, приятелите ми, които продължават да къмпингуват на Аспровалта, си изпатиха, целият им лагер беше помлян - тенти, палатки, маси, столове, "кухнята" - всичко на парчета, спали са две нощи по колите. |
| Vance, защо си изтри хубавите постинги??? Толкова хубаво разказваш!!! Добре че успях навреме да ги прочета! Тъкмо да ти кажа как се учи език и сега няма на кого да кажа. Чувала съм от знаещи, че най-добре език се учел на възглавница. Явно се има предвид една позиция, в която човек се отпуска и усвоява по-пълно материята. И аз на гръчки не знам и една дума, но това не пречи на комуникацията, когато си купуваш рибка за пържене или домати. А морето и там говори малко на наш диалект. Какво повече! Освен това, по къмпингите се краде по същия или по подобен начин, ако си оставиш или забравиш колата някъде малко встрани от паркинга, а дори ии там. Чустваш си си се почти в България. |
| Крадат българи. Красивата черква в Аспровалта си стои отворена, а вътре няма ни клисар, ни поп. Свещите си стоят така, парите за тях - също. Влизаш си, пускаш монети и си взимаш сам. Началникът горе вижда дали си честен. Шофьорите, които ни возиха до Монтенегро и обратно разправяха как на един паркинг, където паркирали десетки автобуси от цяла Европа хванали двама български шофьори да точат нафта от колегите си. И тука ни разбраха що за стока сме, викаха... |
Началникът горе вижда дали си честен. Ей този изказ кара "другарите" от САЩ да ни определят като атеисти/комунисти и да не ни вЕрват напълно, че и в определени моменти - хич. И каишката не отпускат, за визите, де. 25 години карат на принципа, комунист да е, продажен да е, наш да е кучият син.. Намериха плеяда такива. Кучи синове. |
| Нашето море е уникално! Чалга, боклуци и кич ... Всичко това се изпарява когато си отиде лятото. И остават хубавите спомени за морето с неговия солен дъх, мирис на водорасли и ароматът на зелените смокини. Таз година нямаше Гърция, затова пък Поморие. Тамошната църква Св. Преображение Господне направи 250 години! |
Най-хубаво е през септември. Защо през септември? С какво краят на юни и юли е по-кофти? Нема ли повече водорасли през септември? Или през септември има по-малко хора и затова? |
| * | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ганий |
| Септември морето е по-топло, отколкото през юни. Септември е по - красиво. Септември дните са по - къси, а не като през юни, когато в девет вечерта още грее слънце, а ти си вече на мотика, ...неудобно е някак. Септември е по - евтино. Септември всички вече са ходили на море и са избелели, а ти се фукаш с тен до октомври, особено ако не се жулиш с кисе и не прекаляваш с душовете. Септември е... септември.  |
Септември, Южното Черноморие. Класика.  Ахтопол, смокини, нарове, всякакви плодове и зеленчуци от градината на хазяите, топло море, слънцето не прежуря, туристите са по малко, останали са само ценителите които ходят заради Морето а не заради купона, леко носталгично, зарежда те за есента, излиза първият паламуд /циганката, най вкусния/, може да се завърти лефер, заргана идва, прохладни вечери, разходки по Велека и Странджа....... Или както казват местните- на море се ходи през юни и септември, юли и август е за планина. |
| * | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Ганий |
| В Ахтопол имахме къща. Още си стои, на ул. Велека, отляво на кметството, единствената наоколо, запазила автентичния си романтичен вид опреди 30 и повече години. Ходил съм на море от април, когато в шести клас учих там третия срок, та чак до края на септември, когато нашите ми взимаха бележка от училище и учебната година започваше без мене. Така че чарът на морето от късна пролет та до ранна есен ми е добре познат, особено в райското кътче Ахтопол... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ловкия |
| Мисля че се сещам коя е къщата. Ходя на Ахтопол от дете, към четирисетина години вече, родителите ми имаха ведомствена станция там, после с жена ми почнахме да ходим след като се оженихме и така от 25 години. Ходим обикновенно два пъти годишно, две седмици юни и десетина дни септември, повечето местни ни познават и се поздравяваме почти като съседи, имахме два ирландски сетера и сме лесни за помнене. По принцип се пооглеждаме и ослушваме за къща там, за съжаление не можем да се изнесем за постоянно но един ден идеята е там да си доживеем старините. Родом и двамата нямаме нищо общо с морето, аз съм от врачанско а жена ми е македонка от Велес, но и на двамата морето ни е слабост. Домът е там където е сърцето.  |
И Юли е добре , нищо че има слънце до девет , ако си в гората на лагер , морето ти е гледката през дърветата и трябва да свикнеш със шумът на вълните докато спиш на хамака , особено , ако са големички , както и да е аз приключих  . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: akira78 |
Мисля че се сещам коя е къщата. Тя просто няма как да се сбърка, с речния камък и сачака отвън. Бех 5-6 годишно чаве, когато нашите я купиха, беше от плет и кал, с пръстени подове, два декара двор и плъхове колкото дакел. Лека-полека я стегнаха, продадоха половината двор и всичко инвестираха в нея, лятна кухня, баня с тоалетна и варел за слънчева вода, плочки, мазане, цветни алеи по двора, електроуреди секви. Докато съм жив ще помня летата, прекарани там и приятелите, които открих, особено времето, прекарано с любимата ми прекрасна баба, която за да ме закрепи, понеже бях слаб и болнав, ми готвеше чорбички от коприва, лапад, лобода, агнешко... От местни бабички взе семена и засади из двора домати, краставици, пипер, лук... Стоян Панайотов Илиев - Тяната, главатарят на бандата ни, Пейо Мухтаров, който станал пастор, Гошко - циганче, с вехтите, но винаги чисти дрехи, черен, готин и вечно засмян, ееех, приятели мои... Експедициите ни из трюмовете на гръцкия кораб, изхвърлен на скалите до Евиния плаж. Ина Каридкова, с плитките и очи като маслини, щерка на местния интелектуалец и учител, с която дирехме в скалите под старото Гръцко училище тунела, по който според местна легенда можело от морето да се излезе чак извън града нейде в лозята. И до днес съжалявам, че не събрах тогава смелост и не я целунах нито веднъж... |
| Надали има къща в която да не сме били на квартира, като почнеш от турската чешма и тихата лагуна нагоре по Крайморска до Швейк. Най дълго сме били при чичо Дельо, къщата преди Четиримата капитани, от верандата на стаята се вижда целият залив и фара, хазяина много обичаше паури и му носех през ден по два три. Другата седмица като отидем първо там ще питам за стая. На потъналия кораб съм се учил да се гмуркам като дете, баща ми ме водеше там тайно от майка ми защото сега кораба е на плиткото, на около пет метра но преди беше по дълбоко. От него нищо не е останало, само част от палубата и около машинното, пръснат е по целия залив и циганчетата се гмуркат и вадят желязото за скрап.Преди години си извадих и аз едно парче от котвената верига за спомен, намирал съм парчета от амфори, баща ми намери каменна котва преди много години но я предаде на музея и сега е в музейчето до киното. На плаж ходим на устието на Велека, винаги съм казвал че това е може би най красивото място в България, господ си е почивал там след бачкане докато е правел света. Там гмуркам за кефал и гофус, преди години имаше грамадни пеленгаси, по пет шест кила, рекорда ми е 4 кг, ударих го на Грило Петрос. Сигурно съм изръчкал всеки залив от Варвара и Чивчиево дере до устието на Резово. Като малки ловяхме вечер пагури на фара, вечер късно излизат над водата, имаше попчета и миди, старата канализация се изливаше в залива и се събираше риба по тая причина.В този залив съм се учил на харпунджилък, с детски ластичен харпун хавайско копие стрелях попчета в плиткото. Родителите само ми се караха че ходя да скачам от скалата до помпената станция на фара, в дълбокия процеп. Помня като махнаха бариерата на моста на Велека и свободно тръгнахме от Синеморец надолу към Силистар, Листи, Ахто, Резово, по Велека вадехме огромни речни раци.Сега се пооплеска малко но още е относително чисто, надявам се така да остане. Хубавото на ахтопол е че някакси бетономорито и цялата свинщина го пощадиха, остана си малко встрани от това което се случи на Несебър и Созопол, запази си чара от детството ми. Даже като ходим да хапнем в някой стол по почивните станции гледам че чиниите още са тип балкантурист като в детството ми. Точно заради тези неща обичам този град и го смятам почти за роден дом. |
Ина Каридкова, с плитките и очи като маслини, щерка на местния интелектуалец и учител, с която дирехме в скалите под старото Гръцко училище тунела, по който според местна легенда можело от морето да се излезе чак извън града нейде в лозята. И до днес съжалявам, че не събрах тогава смелост и не я целунах нито веднъж... Ми, чакало е момичето, а момчетата уж храбри, но като дойде до нещо повече от "диренето"(а и не е ясно какво сте дирили?!)  почват да заекват и да се изчервяват дори. Като порастнат, почват да имат повече неща за спомени (вж,Дон!). Добре че като си порастнал зайчето се е загрижило за теб....да ти са живи и здрави и двете зайчета! Ахтопол ми е място с най-малко хубави спомени....помня, че винаги имаше силен вятър или силен дъжд и реших да ходим там от дъжд на вятър. Но на другите им харесваше там, а на нас кънпингите около Мичурин-оакания. |