| Какво беше характерно, за цените на стоките при комунистическата икономика? Т.е. на икономиката на България по времето на развития социализъм, когато управляваха комунистите, които бяха въоръжени с комунистическата идеология и ни казваха, че развитият социализъм е предстадий на комунизма. Цените на стоките бяха определяни от държавата централно и същевременно в магазините имаше едни празни рафтове. Празни, празни - колко да са празни, при положение, че примерно хлябът го докарваха всеки ден и хората си хранеха масово животните с хляб, вместо с жито, защото им беше по-евтино? И имайте предвид, че тогава хлябът си беше хляб, сиренето си беше сирене а халвата беше по-хубава от тая на Хитър Петър. По-правилно е да се каже, че магазините ставаха все по-празни. На какво се дължеше това? Когато парите в обръщение се увеличават, а цените се държат ниски, поради това, че се определят централно от държавата, всичките притежатели на пари (гражданите на България) имат съвкупна покупателна способност, която е по-голяма от съвкупното количество на стоките на пазара. Те изкупуват всичките стоки (особено най-желаните, които се оказват и с най-подценената цена) и им остават пари. Тези пари те слагаха на влог в банките. Лихвата беше смешно малка, но парите се натрупваха и какво да ги правиш, когато се натрупват? Не можеш ги държа под дюшека. А и в България по това време, въпреки че стоките свършваха (което пак не е в буквалния смисъл, просто в повечето магазини свършваха, но не във всички), потреблението на тия стоки на глава от населението беше по-голямо от това сега, когато магазините си стоят пълни и продуктите залежават, а после се прордават като развалени. Т.е. когато основните жизнени нужди на народа са задоволени, и цените на стоките не се повишават, хората не хукват да си харчат парите на всяка цена и решават да ги държат в банката. При това положение паричната маса у населението се увеличаваше, но населението държеше парите си в банката. Т.е. може да се каже, че парите в банката се увеличаваха, защото банката печатеше пари, но цените на стоките се поддържаха ниски, като се определяха централно и поради това населението имаше да взима. Това беше обещание. При това празно обещание, защото нямаше стоки. Какво можеше да направи държавата в тоя случай, при тая тенденция на натрупващ се дълг на обществото към държавата? Нямаше смисъл да премахва заплахата, че който унищожи банкнота ще бъде наказан от закона, защото никой не унищожава пари и без такава заплаха. Иначе ако се появеха много такива унищожители на собствените си пари, количеството на парите у гражданите наистина щеше да спадне. И така, държавата можеше да обере натрупаните пари в банките, можеше да повиши лихвите. Можеше и да намали общото потребление, което беше високо по времето на комунизма, и по тоя начин да свали доста вискокия жизнен стандарт на българския народ през комунизма (или айде - развития социализъм). За да направи всичко това обаче, трябваше да обяви смяна на системата. Защото през комунизма ни говореха, че комунистическата държава не злоупотребява с печатането на пари и всички цени са сметнати правилно и са истинските, реалните цени, защото не са продукт на стихийния пазар, при който има големи колебания, а спекулантите трупат незаслужени печалби. И ни говореха също така, че комунистическата държава, която е продукт на народната собственост върху средствата за производство, се грижи за все по-пълното задоволяване на постоянно нарастващите нужди на населението. И за това имаше голямо потребление на стоките от първа необходимост, въпреки че рафтовете на магазините често бяха празни. За това бяха и изкуствено ниските цени, които ако се бяха повишавали с по-голяма скорост, щеше да стане прекалено явно, че в България има инфлация, защото БНБ печати пари - т.е. че държавата, която е продукт на народната собственост върху средствата за производство злоупотребява с власт. И дойде капитализмът. Т.е. демокрацията, въпреки че по времето на комунизма ни казваха, че най-добрата демокрация е при комунизма, защото избирателната система била по-добра. Понеже когато комунизмът падна, ни казаха че вече има демокрация и за това първо ограбиха спестяванията на гражданите, чрез инфлация (зверска), фалити на банки, финансови пирамиди (на фона на които не личеше баш че самата банка си е чиста финансова пирамида), и най-вече чрез ограбването на стоките и изнасянето им от българския пазар. Понеже беше дошла демокрацията, на нас ни казаха, че причината за тоя пладнешки обир е предишната комунистическа система. България беше бивша комунистическа система със злокачествени натрупвания, които вече цели двадесет и пет години не могат да бъдат преодоляни. Но нашите кумири от които се учим и в които гледаме от толкова време - те са демократически. Там са новите вождове и учители, там е пазарната икономика, в която невидимата ръка на пазара, винаги намества цените както трябва, защото няма централно намаление на цените, за да бъдат те изкуствено ниски, което пък би продило дефицит на стоки спрямо количеството на хората и спрямо количеството на парите в обръщение. Там няма субсидиране на губещи производства и продаване на стоките на безценица. А общественополезният труд, се заплаща справедливо, за разлика от труда на бандитите, които не се разхождат по улиците, да продават примерно наркотици а си стоят в затворите. Нали така? Т.е. няма европейски субсидии, които да свалят цените и да причиняват фалити на кадърните производители. Няма безплатни лекарства, примерно в Германия. Няма социални помощи, на хора които не работят, с които тези готованци и тунеядци да си разкарват задниците по круизи. Водата в Ирландия, разбира се не е напълно безплата. Но най-вече централните банки на ЕС и САЩ въобще не злоупотребяват с печатането на пари. Освен това цената на петрола си пада поради това, че пазарът е презадоволен и поради тая причина търсенето на петрол е спаднало, което означава че хората не биха желали повече да се возят с колите си и да карат по-мощни коли. Цената на златото и среброто също е спаднала. Поради незнайни и неведоми причини обаче, щандовете на магазините където се продава физическо злато и сребро са празни за дълги периоди от време. А? Необяснимо явление от гледна точка на обективната (стига да имате безрезервна вяра в партията - майка, закрилница) господстваща икономическа наука. Възможно ли е все пак, да имаме комунизъм, развит или поне реален социализъм? Нима покупателната способност на парите в обращение, у гражданите на глобалния социум е по-голяма от количестото на стоките на пазара, въпреки световната мизерия и истински глад на по-голямата част от населението на планетата? ВЪПРЕКИ ЛИХВАРСКАТА СИСТЕМА, КОЯТО Е ЗВЕРСКА В ТАКИВА ПРИДАДЪЧНИ НА ГЛОБАЛНИЯ СОЦИУМ ДЪРЖАВИ КАТО БЪЛГАРИЯ, И КОЯТО ВЪОБЩЕ НЕ Е ОТРЕЧЕНА КАТО ЛОША, АНТИПАЗАРНА И КОМУНИСТИЧЕСКА? Да сте чули някой от европейските иституции да критикува българската банкова система, особено на фона на ниския български дълг, в сравнение с високия дълг на повечето западни държави? Да сте чули някой велик западен вожд и учител да дойде и да ви каже, че Българските банки са по-зле от гръцките, именно защото България още не се е разделила с комунистическото си минало? Не могат ли днешните чудесни банкеро-демократо-некомунисти да си напечатят пари, които да дадат с лихва и по тоя начин да издърпат парите от обращение и да намалят цените, ами трябва да налагат изкуствено ниски цени, чрез които да намаляват цената на златото изкуствено и да причиняват изпразване на щандовете на магазините. Лихвите на ФЕД са около нулеви (дали под нулата или над нулата, аз не зная), но той не е спрял да печати пари. Монетарната пропаганда ни облъчва с монетарните теории, където ни обясняват, как ФЕД не злоупотребява с печатането на парите. Това ни изглежда толкова познато и близко, нали. Ние живяхме толкова време в условията, където БНБ, и НРБ не злоупотребяваха с печатането на парите, не ги даваха с лихва и щандовете по магазините бяха празни. А после дойде истинската демокрация, когато спестяванията на гражданите бяха ограбени. Защото парите у гражданите бяха поверени на влогове у банките. И банките ги конфискуваха. Вярно, това стана с разни номера но си беше чиста конфискация, защото на банките им беше лесно да ги ограбят. Защото бяха на влог в техните трезори. На банките обаче им е много по-лесно да сложат ръка на нещо дето им е в трезорите, отколкото да вземат дълговете си от тия на които са ги раздали. А когато икономиката стагнира защото (и ако допуснем евентуално че) не е пазарна... а е комунистическа, планова и цените се налагат централно... и централната банка печати пари, които раздава без лихва за да не фалират търговските банки, дето са раздали несъбираеми кредити... Тогава пропастта между количеството на парите в икономиката и дефицитът на стоките в икономиката е още по-драстично. Това разбира се не е в днешна България, но и тука има някои хора, които бидейки компрадори на западния империализъм си живеят наширочко и имат доста пари в банките. Техните пари, както и парите на други верующи в партията-банка могат да бъдат ограбени, за да се отложи още малко финансовия ядрен взрив в западния свят, където има много пари, и все повече прииждащи хора, пък малко стоки. Парите днес са разпределени неравномерно, за разлика от парите на комунистическа България. Но това не означава, че тяхната цена не би намалявалала прогресивно, систематично и с относително равномерна скорост, без централно определяне на цените на реалните стоки, които да се поддържат изкуствено ниски. И ако сега, поради изкуствено ниските цени, съвкупното количество пари у някои граждани на световния социум е много повече отколкото са стоките на пазара, тези граждани ще искат да вземат от пазара. Защото имат да взимат, защото те са кредитори, без значение дали са банки или не. И паричните им спестявания ще трябва да бъдат ограбени по някакъв начин. Дълго време, преди да изгърми бомбата на тоя грабеж, по магазините с празните щандове ще се раздават стоки на изкуствено занижени цени - под рафтовете на хората, които са връзкари. Злато! Няма нужда да ходя в щатите или лондонското сити, за да видя, как става това - виждал съм го в квраталните магазинчета на градчетата в дълбоката провинция на България по времето на комунизма. Цената на другата стратегическа стока, петрола се поддържа ниска по-трудно. Т.е. чрез война. Войната ескалира, защото за нея се плаща с долари. А долари има, но войната също е реална стока, която се изкупува на подценена цена. За сега по света има такива, които работят войници, както и други дейности, защото им плащат в долари - глупаците. За сега има глупаци и долари, но това няма да трае дълго, защото търсенето на глупаци ще нараства, а те колкото и да са много ще свършат по-бързо от доларите. Докато ги има, стоките в САЩ и ЕС ще бъдат все още достатъчно спрямо парите в обращание. |