| Появи се информация за смъртта на сина на Плевнелиев. Едва на 14 години... Жалко за детето... После темата беше заключена. Разбираемо - твърде деликатна е... Но няма как да се забранят обсъжданията - нито с катинар, нито с молба да не се говори... Хора сме... Та - ето какво ми хрумна... П.П. Ако Сибил затвори и тая тема, ще разбере. Казвам - деликатно е. Но, ако преди това прочете кратките ми бележки, ще разбере, че внимателно заобикалям личната трагедия, интересува ме как някой май се опитва да я използва... |
| Под съообщението пише: ‚Дайте мнение по статията“... Мнение по статията може да се даде само едно - човешко съчувствие. Но - става дума за обществено значима личност. Публична личност. Искаме или не - има интерес към личнися живот на подобни хора. Така че - както в махалата, мнозина се питат: "Какво е станало? Как така едно дете ще умре?"... Официално отговарят: "Моля, не питайте..." Абсолютно съм сигурен, че това прессъобщение е направено без ни най-малкото участие на Плевнелиев. В момента той има други грижи и проблеми, чисто човешки... Защо авторите на съобщението и измислилите го държат да не се пита? Днес, в тоя информационен век? Нещастен случай - най-вероятното. Но - как, кой го е допуснал, какво е станало? Цинично? Цинично... И в духа на човешката психика. Харесва ни или не - хората се интересуват... Нямаше нужда от съобщение. Почти всички са родители, баби, дядовци - разбират за какво става дума. Тогава - защо е това желание за мълчание? Ами ако не е човешка молба - оставете Плевнелиев? А е опит да се привлече вниманието, да се спечели някоя точица в политическата игра с такъв коз - съчувствие към бащата? Повтарям - не идея на Плевнелиев, а на някой от обкръжението му. Нагъл, циничен пиарчик... Щем, не щем - политиканстването е част от живота. И много голяма част от личния живот на публичните хора. Прекалено голяма. Около и зад Плевнелиев има цяла котерия нечистоплътни играчи. За които забранени зони няма...Важното е да се печели... Реалност... Политическа... Показателна за падението на нравите ни... И да кажа пак предварително - не бързайте МЕН да обвинявате в цинизъм. Замислете се кои, как, от колко години ни манипулират - всякак. С прослава, със скръб и съчувствие, с лъжи, със създаване на паралелна история и реалност... Ако ще мислим - да е по-професионално... Впрочем, хирурзите никога не оперират близък. Те работят върху болния като върху парче месо. Професионалният поглед не търпи емоции... |
| Да не се пита е въпрос на възпитание. Просто някой в прес-центъра счита, че всички останали са простаци. Дали е прав - Моите съболезнования. |
| Абе, генек, няма значение колко е голяма или малка в обществен план една личност, когато става въпрос за родители, загубили детето си. Нито титли, нито постове, нито пари имат значение - остава само страшното. Пък защо, как, кога - не може човек да помогне, значи е по-добре да се отмести и да рече "Бог да прости!" в съответствие с това, в което вярва. Съболезнования за семейството! |
| Няма "около" трагедията. Има спекулации с нея. Няма нито човешки, нито нечовешки начин да бъдеш манипулиран - детската смърт е само и единствено детска смърт, кошмар за всеки родител и човек изобщо. Няма друго тълкувание, няма други начини за реакция, ако нещо човешко е останало в научилия за нещастието. Човешко е да се отдръпне човек и да направи място не на сърбящия си президент, а на бащата Росен Плевнелиев, съпругата му, децата му и роднините му. |
| Излезе официалното съобщение за причините... Горкото детенце! Съболезнования на родителите и братчетата му! ![]() |
| генек, моето обяснение е следното: Много хора, включително и тези служебни лица, които визираш, не са подготвени за начина на реакция при смърт на дете. Толкова е шокиращо, че започват да действат неадекватно, хаотично, без трезва преценка и логични стъпки.... спрели са да мислят. Не успяват да се организират. Изпадат в паника, правят точно обратното на това, което изисква нормалния разум. И двамата ми родители починаха внезапно и зная какво означава да успееш да се мобилизираш до час, когато си вътре в най - тежката емоция. Но много хора не успяват. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |