Отиди на страница:
Пройчо 13 Авг 2015 17:49Мнения: 1,641 От: Bulgaria Е, руснаците предадоха въстанала Варшава на немците - те да я разрушат. Що да се цапат? Абе всички са маскари. |
Донецк и Луганск.. просто като наказателна мярка за проруските им настроения! Да повторим , да потретим... Руснаците в Донецка и Луганска област не могат да имат "проруски настроения". Щото са руснаци. Така като българите от Ловеч и Плевен не могат да имат пробългарски насторения. |
| Момчета, момчета, много сте назад. Американците трепеха враговете, руснаците своите си хора, че им е по-лесно. Защо Сталин Щурмува Сталинград - немците бяха изгинали вече от глад? Ами прочетете нещо за атаките на Жуков по време на операциято под Ржев. Ами Берлинският щурм - колко народ изгина бадева? дето рече колегата - Интернета е просто нещо, ама не е за прости хора. |
...много сте назад... Ами Берлинският щурм - колко народ изгина бадева? Десетки, стотици хиляди. И не само там. И не само тогава. Ами 70 години преди това - на Шипка, ами в Шейново, ами при Плевен. И все бадева. Много сте назад, ееееей, много... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Любопитkо |
| Ми чуденето и на нашите войници,германците казват кога ще се изтеглят,руснаците им дават заповед за атака. Колко са жертвите на България през ВСВ? |
Момчета, момчета, много сте назад. Американците трепеха враговете, руснаците своите си хора, че им е по-лесно. Защо Сталин Щурмува Сталинград - немците бяха изгинали вече от глад? Не съм юувал Сталин да е щурмувал Сталинград. Знам, че Паулус е щурмувал Сталинград, а а съветските войски са се защитавали. А що се отнася кой е прост, по-полека. Само с четене не става. |
| Дълго се колебаех дали да пиша под тази или под предната тема, че нямам никакво време за продължителни дискусии, ама накрая не се сдържах... Разбира се, че атомните бомби не са били решаващи за капитулацията на Япония. Нито изгарянето на японските градове при конвенционалните стратегически бомбардировки, нито пък съветското настъпление в Манджурия. Решението за излизане на Япония от войната е било взето още през май 44-та, далеч преди горните събития дори да са били планирани. При ужасяващо тромавата японска управленска система, на всичкото отгоре наблъскана на най-ключовите места с крайни военни фанатици от Тоджо, за дългия период от 41-ва до 44-та, това решение не е било чак толкова просто да се реализира веднага. На Япония и е трябвало доста време, за да се пребори вътрешно за излизане от войната. Гореизброените събития само са намалили значително това време, помагайки на противниците на войната... Това горното не е мое мнение, но го намирам за най-близко до реалността. Колкото и абсурдно да прозвучи, такова е мнението на един от най-фанатичните американски "ястреби"- "чудовището" Пол Нитце (в комисията има и други, но реално той е бил водещата фигура, даже без да е най-високопоставения и член), човек от когото би трябвало да се очаква точно обратното мнение: Натисни тук Не съм съгласен с всичко изписано в тази монография, но общите изводи ме удовлетворяват в светлината на което бих казал, че атомните бомбардировки са били по-скоро полезни за крайната победа, но в никакъв случай върху цивилни обекти (писал съм тук нещо подобно и преди. Абстрахирам се в случая и от геополитическата тежест която САЩ се надяват тези бомби да играят, във връзка с предстоящата борба срещу СССР). Ролята на бомбите е била да ускорят процеса, а не да спечелят войната. Това те не са можели да го сторят при никакви условия, ама щяха да послужат като много добър катализатор, експлодирайки и над чисто военни обекти... Уви за японците, но са изтеглили късата клечка. Ескалацията на американската кръвожадност е била доста по-дълъг и сложен процес, отколкото на британската. Първоначално американците упорито се противят на идеите на Харис. Разчитайки на по-доброто отбранително въоръжение на самолетите си и на революционните за времето си бомбардировъчни прицели, постигащи при изпитания на полигон точност на попаденията сравнима с точността на пикиращите бомбардировачи, американците са залагали на дневните прицелни бомбардировки, върху стратегически цели, като например важни военни или комуникационни съоръжения, ключови индустриални обекти и пр. от сорта, а не на "бомбен килим" над мирни градове. Войните обаче понякога имат лошия навик да провалят, иначе добре изглеждащите планове. В реалността, нито бомбардировачите са се оказали чак толкова добре защитени, нито прицелите чак толкова ефективни... Първоначално и срещу Япония, САЩ се опитва да води стратегическа въздушна война през деня, само чрез прицелно бомбомятане. Не е потръгнало добре. Б-29 е бил все още прекалено нов и твърде суров самолет. Макар и с по-силно въоръжение дори от Б-17, този бомбардировач в началото се е оказал доста по-уязвим, поради много голямата му пожароопасност (по-късно са го пооправили). На всичкото отгоре, все още постоянно нещо е аварирало (65% от загубите на такива машини през този период се дължат на аварии, а не на японци). Когато средният живот за членовете на екипажите е паднал под 6 полета, са започнали да ги вдигат на височини недостижими за японските изтребители, ама пък се оказало, че тогава хептен нищо не уцелват. Някъде по същото време се появяват и резултатите от оценката на американската стратегическа бомбена кампания срещу Германия. Твърде неутешителни резултати за най-големият гълтач на субсидии във ВВС на САЩ, при това на фона на много по-убедителното представяне на тактическата им прифронтова авиация или на колосалните заслуги на палубната... Това са важна част от причините довели Къртис Лемей срещу Япония, някъде в късната есен на 44-та. Сам той доста кръвожаден (не е криел, че се смята за военнопрестъпник), но и общото разочарование от незначителните резултати, ожесточението от болезнените загуби, политическия натиск за по-бързо приключване на войната, болната амбиция на стратегическите ВВС да се докажат като незаменим и решаващ фактор за победата, независимо от цената или престъпленията и вероятно не малката доза зле прикриван расизъм,... при всички тези фактори, окончателният триумф на жестокостта над човечността е станал практически необратим... Япония по него време е една технологично твърде примитивна страна. Няма нито радари, нито нощни изтребители (всъщност са имали разработки, но са били на "светлини години" назад и от съюзниците и от германците. Така и не можах да проумея, защо германците не са им дали някои свои разработки. Нали уж са били съюзници?). Лемей е натъпквал бомбардировачите със запалителни бомби, като даже е заповядвал да се сваля част от отбранителното въоръжение и екипажа на бомбардировачите, за да има възможност за поемане на повече, после ги е изпращал на групи от по няклкостотин, че и до над хиляда, нощем, срещу бамбуковите японски градове, на малка височина...  Всъщност за много кратко време, е успял по брой на убийства, далеч да надмине дори "шампион" като Харис... После му дали и атомни бомби...  Понякога си мисля, че всичко това е било напълно излишно. Войната срещу Япония вече е била спечелена. Нужното на японците време, вътрешно да се преборят за излизането от войната наистина е било доста, но не и безкрайно. На американците е щяла да им трябва минимум още половин година, за да се подготвят добре за десант на централните острови. Струва ми се, щеше да е достатъчно за японците, предвид динамиката на политическите процеси там, а в САЩ са имали някаква представа за всичко това. Веднъж обаче жестокостта и жаждата за мъст когато надделеят, май става невъзможно да бъдат овладени, и дори световна сила неизменно претендираща да бъде главен стожер на хуманността по Земята, започва с огромно удоволствие да се държи, като някакъв Чингис хан от мрачното средновековие... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
Доклад на група работници от посолството (на СССР в Токио) след посещение в Хирошима (и в Нагасаки)", септември 1945 г.; Група работници. Може да се каже и група колхозници. До един човек на Берия, дето са цъкали с език и са си казвали - бе що и ние немахме едно таквози чудо, па да го метнем връз Рим, Берлин и Токио...  |
| Докладът на руски: http://colonelcassad.livejournal.com/2324150.html |
| Дал съм мнението си по въпроса, под статията: http://www.segabg.com/article.php?sid=2012080700040001201 Тогава не съм споменал единствено, че Нагазаки е "резервната" цел за втората атомна бомба. Атмосферните условия не позволяват тя да бъде хвърлена над Кокура. Тази статия тук не прави чест дори на Петрински. |
| Денят на живите мъртви не е на 13 август когато излиза статията.Тя трябва да бъде на 19 Август, когато точно днес се навършват два слъчеви цикъла от по 12 години, откакто на Горби му спретнаха ПУЧ.Не виждам за това време от 24 години да е постигнал нещо повече от това, което го изстреля на върха-криминалната перестройка.Аферим на такива политици... |