Животът не е школа за изтънчено поведение
Добави мнение Мнения:5
| Като привършвам първата част на книгата „Приключенията на добрия войник Швейк“ (в тила), обявявам, че скоро една след друга ще излязат и следващите две части: „На фронта“ и „В плен“. И там войниците и населението ще си говорят и ще действуват така, както това е в самата действителност. Животът не е школа за изтънчено поведение. Всеки си говори така, както може. Церемониал-майсторът д-р Гут не говори като кръчмаря Паливец от „При чашата“ и тоя роман не е ръководство за салонни обноски или научна книга, в която да намерите упътване с кои изрази можете да си служите в обществото. Той е само историческа картина на една определена епоха. Ако е необходимо да се употреби някой силен израз, който действително е бил казан, аз не се двоумя да предам всичко така, както се е случило. Да описвам или да замествам някои думи с многоточия, смятам за най-идиотско лицемерие. Тия думи се употребяват и в парламентите. Много правилно бе казано по някакъв случай, че добре възпитаният човек може да чете всичко. От това, което е естествено, се отвращават само най-големите мръсници и рафинирани простаци, които със своя най-жалък лъжеморал не виждат съдържанието, а се нахвърлят с възмущение срещу отделни думи. Преди години четох рецензия за някаква новела, в която критикът се възмущаваше от обстоятелството, че авторът писал: „Той се изсекна и избърса носа си.“ Това било в противоречие с всичко естетическо и възвишено, което литературата трябвало да даде на народа. Това е само един малък пример какви говеда се раждат под слънцето. Хората, които осъждат силните изрази, са страхливци — действителният живот ги изненадва неподготвени, и именно такива, слаби хора са най-големите вредители на културата и човешкия характер. Те биха превърнали народа в една групичка изнежени хорица, мастурбанти на фалшивата култура от типа на свети Алоис, за когото в книгата на монаха Евстах се разказва следното: „Когато свети Алоис чул един мъж да изпуща газовете си с гръмотевичен трясък, избухнал в плач и само молитвата го успокоила.“ Подобни хора изразяват публично възмущението си, а всъщност с необикновено удоволствие обикалят уличните клозети и четат неприличните надписи по стените им. Като използувам в книгата си няколко силни израза, аз констатирам само между другото как се говори в действителност. Не можем да искаме от кръчмаря Палавец да говори така фино като госпожа Лаудова, д-р Гут[1], госпожа Олга Фастрова[2] и редица други, които биха искали да превърнат цялата чехословашка република в голям паркетиран салон, където хората да се движат във фракове, с ръкавици и да говорят изискано, където биха се култивирали изтънчени салонни нрави, под чието було именно салонните лъвове се отдават на най-долни пороци и ексцеси. По тоя случай искам да отбележа, че кръчмарят Паливец е жив. Той дочака освобождението, след като прекара цялата война в затвора, и си остана същият, какъвто беше по време на аферата с портрета на император Франц Йосиф. Когато прочел, че и за него се пише в книгата, той дойде да ме посети, откупи повече от двайсет броя от първата свезка и я раздаде на своите познати и по този начин допринесе за разпространението на книгата. Той прояви искрена радост от това, че съм писал за него и съм го изобразил като човек, прочут със своята мръсна уста. „Мене никой вече не може да ме измени — каза ми той, — през целия си живот съм говорил това, което съм мислил, и ще продължа да говоря по същия начин. Няма да взема да си вържа кърпа на устата заради някаква си там разциврена крава. Днес аз съм прочут.“ Неговото самочувствие наистина беше повишено. Славата му се дължи на няколко силни израза. Това го задоволява и аз положително бих обидил тоя добър човек, ако възпроизвеждайки речта му вярно и пълно, бих поискал да му направя забележка, че не бива да говори така, но аз не съм и имал такова намерение. С най-естествени, изрази, просто и честно, без даже сам да подозира това, той беше изразил отвращението на чешкия човек от византизма: неуважението към императора и към благоприличните изрази си беше в кръвта му. Ото Кац също е жив. Той е действително образ на военен проповедник. След преврата той окачи всичко на гвоздея, напусна църквата и днес изпълнява длъжността на прокурист в една фабрика за бронз и бои в Северна Чехия. Получих от него дълго писмо, в което ме заплашва, че щял да си разчисти сметките с мене. Работата беше в това, че един немски вестник напечатал в превод една глава, в която Ото Кац е обрисуван в истинския си вид. Аз го посетих по този повод и всичко се уреди много добре. В два часа през нощта той не можеше да се държи на краката си, но не преставаше да проповядва: „Аз, гипсови глави такива, съм Ото Кац, фелдкуратът.“ Хора от типа на покойния Бретшнайдер, тайния агент от стара Австрия, бродят и днес в голям брой из републиката. Извънредно много ги интересува какво си говорят хората. Не зная дали ще успея да постигна целта си с тая книга. Веднъж чух един човек да ругае другиго, като му казваше: „Ти си идиот като Швейк“, това обстоятелство не говори особено в моя полза. Но дори ако думата „Швейк“ се превърне само в нова ругатня от пъстрия венец попръжни, ще трябва да се задоволя и с това обогатяване на чешкия език. Ярослав Хашек | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: renegad |
| Тогава не е имало НАП и Европейски съд... ---------------- Сайтът на Генек |
| Congregacio pro Doctrina Fidei Генек. Винаги има Торквемада,Орсини,Гьобелс или други тикви. Въпросът СЕГА че не е БОРБА. |
Тогава не е имало НАП Като рече НАП и се сетих за Ъруин Шоу и неговите млади лъвове. Та в този роман имаше един момент, в който войникът на фронта трепетно очаква писмо от любимата. Най-после получава хабер, че има писмо за него. С трепет младият войн отива да го получи, предвкусвайки любовните трели на обичаната жена. Вместо това получава писмо от данъчните, че дължи не знам колко си цента данък, който с лихвите за просрочие станал не знам колко си долара  Отговорът на данъкоплатеца беше нещо от рода на "Елате си вземете данъка, аз съм в окоп еди кой си номер" |
Добави мнение Мнения:5