Г-н председател, има някои фигури, които са събрали силен негатив сред електората, въпреки това те отново заемат водещи позиции, търси им се място, ако не ги искат за водачи в един град, се слагат за водачи на листи в друг град. Например има ли логично решение за поставянето на Вигенин за водач на листа точно в Благоевград? Там, където е най-малко желан.

Каква беше моята логика?! Вигенин е бил външен министър. Той е запознат доста с темата Македония. Вигенин е член на Президиума на Партията на европейските социалисти, който отговаря и е докладчик за Западните Балкани. И това бяха мотивите, сериозните мотиви той да бъде поставен в този район. Може да изглежда формално, но това са сериозни мотиви. Има и още един мотив. Вигенин е сравнително млад човек и е натрупал доста, не може с лека ръка да се откажеш от това, което той знае и може. Сега след освобождаването му от Изпълнителното бюро Кристиан ще има повече възможности да се посвети на работата си в региона. И в Европа, където ще укрепи позициите на партията.

Но разбирате ли, организацията не го иска.

Вижте, на много места организациите трудно възприемат решенията на националните органи за водачи на листите. Те си имат свои мотиви. Но в крайна сметка част от промяната в партията трябва да бъде засилване на смисъла на националните решения. Това е проблем, който трябва да се лекува. Проблем, който аз получих в наследство, за което ме питахте в началото на интервюто. Защото става дума за една децентрализация, която е достигнала до центробежност. Използваме бранда БСП, за да решаваме едни или други местни, областни или лични проблеми. А в същото време брандът БСП, партията БСП понася негативите от такъв тип решения. Смятам, че партията е национална и когато решенията са взети от нейните национални органи, те трябва да се приемат от всички членове и партийни организации в страната. Обратното поставя въпроса, защо толкова демократично избираме партийните органи на всички равнища, след като в един момент можем да оспорваме или да не изпълняваме решенията им.

Може би местните организации смятат, че ръководството не се съобразява достатъчно с местната конюнктура, не познава ситуацията по места и по тази причина прави грешки.

Ето, вземете местните избори. Макар че правата за местните избори са изцяло в националното ръководство. Местните организации и конференции, тези широко представителни формати, имат пълната свобода да номинират кандидатите за кметове, да подреждат листите си за общински съветници, включително и да постигат политически съюзи в границите, разбира се, на една коалиционна рамка, която няма да промени идентичността на партията, политиката и курса на партията. Забележете в другите партии как става. В ГЕРБ примерно се подават три кандидатури, вади се една кандидатура, няма конференция, няма общински съвет, няма общи събрания на партийните членове, както е при нас в БСП. Но тези демократични механизми имат и своите недостатъци. Особено когато хората, участващи в този процес, вземат решения не на принципна основа, а с някакви лични съображения.

Тоест трябва да се засили централизацията в БСП.

Това даже не е централизация. Това е нормален ред. Ред, в който както всеки партиен член в рамките на кампаниите търси отговорност на висшестоящите, така той трябва да възприеме, че решенията, които се вземат от легитимно избраните органи – конгрес, Национален съвет, Изпълнително бюро са част от неговото членство в социалистическата партия. Наскоро, докато обикалях страната, един партиен секретар ми каза: „Каква коалиционна политика ще провеждам аз с моята партийна организация, не ми е ясна коалиционната политика на партията?”. Отговорът ми беше: „Ти няма да провеждаш никаква коалиционна политика. Националната коалиционна политика се определя от националните органи, а местната – от Общинския съвет”. Равнището основна партийна организация не е място за провеждане на коалиционна политика. Този отговор не знам дали се хареса. Но е искрен и откровен. И така трябва да бъде, за да може партията да функционира като единен организъм на цялата територия.

Няма смисъл да очакваме здравословна и демократична политическа среда, при положение че структурите на основните политически сили се основават на единоначалието