Едвин Сугарев: България е лост в ръцете на Путин, разбива европейското единство
Последна редакция на 19/08/15 12:12

Интервю на Васил Василев

- Г-н Сугарев, какъв знак даде на България руският президент Владимир Путин, който преди дни промени политиката към страната ни и заяви, че народите ни са духовно близки и трябва да развиват отношенията си?

- Причината се крие в това, че България отново става важна за Владимир Путин.
Страната ни никога не е преставала да бъде цел за руския президент, макар че произволните действия на България според него изчерпат търпението му в един момент.
Сега той се надява по някакъв начин да използва страната ни като лост, чрез който да разбие европейското единство по отношение на неговите енергийни проекти и енергийната му политика.
Не е тайна, че от българска страна са изказвани мненията, че наложените икономически санкции над Москва се оказват пречка за българската икономика. Путин разчита точно на подобни мнения и настроения от наша страна. Подобни изказвания по-скоро дават подкрепа на петата колона у нас.

- Кога е искрен руският президент – когато иска да е в добри отношения посредством петата си колона, или когато казва, че не сме съюзници?

- По-скоро той не е бил искрен никога. Неговото говорене е свързано единствено с неговите амбиции за създаването на имперска Русия. За честност и почтеност изобщо не може да става дума.

- Ще доведе ли новият завой на Путин до геополитическите размествания на пластове в световен мащаб?

- Всичко зависи от това каква линия ще държи оттук нататък Путинова Русия.
Във върховете на властта в Кремъл се очакват сериозни размествания, които може би са свързани с това, да се компенсират щетите, които Русия причини заради кримската авантюра и ситуацията в Украйна.
Ясно е, че ще се търси начин, чрез който да се спести реномето на Русия и тя отново да бъде допусната до западните финансови ресурси.

- Ще минат ли реформите в Москва през детронация на руския президент?

- Това е възможно, но не казвам, че непременно би могло да се случи. Владимир Путин е може би най-непредвидимата политическа фигура в цял свят. Зад него стоят достатъчно влиятелни олигарси, но има и достатъчно влиятелни администратори, които са обгрижвали неговата политика и е най-подходящо точно те да бъдат сменени в този момент. От тази гледна точка, изявлението на Путин в Крим може да се разглежда и като промяна в неговата собствена политика, като опит да излезе от суровата хватка, в която го поставиха западните страни заради безобразията му в Крим и Украйна.

- Възможно ли е това управление да направи компромис и да върне Крим на Украйна, за да излезе от икономическата и политическата изолация, в която се намира Русия?

- Това не е възможно, тъй като още на следващия ден руснаците ще поискат оставката на Путин. Това е историческа ниша, на която много от тях повярваха. Стъпка назад в това отношение вече не е възможна. Ако това се случи, то няма да е по времето на управлението на Владимир Путин. Възможно е да се търси някакво омекотяване на поредната война, която този път той води на територията на Украйна. Тя до голяма степен изчерпва ресурсите на Русия, а не трябва да забравяме, че тя трябва да плаща и за други тлеещи огнища като Грузия, Южна Осетия и Чечня. Чеченският мир е поддържан например с огромни суми, които са отпускани за сатрапското ръководство на тази държава. Т.е. въпросът не е толкова политически в Москва, отколкото икономически. Самият Владимир Путин няма много опции в момента. Западният свят успя да го накара да се съобразява с реалностите, макар че неговото поведение на пръв поглед все още е арогантно. Действията му обаче са леко ограничени в собствените му амбиции. Разбира се, никой не може да гарантира, че това ще продължи и в бъдеще. Хора като него имат очевидни комплекси, които са наследени от съветско време. Подобни политици са способни на всякакви налудничави действия. Съществуването на режима на Путин е заплаха за планетата.

- Какъв знак даваме на евроатлантическите си партньори с изказването на енергийния министър Теменужка Петкова, която отново отвори темата за Южен поток?

- Тук става дума за една много дълга игра, която беше играна от страна на България. Ние искахме да се отървем от угрозите, свързани с този проект, за който ще имаме големи харчове, а кой знае каква полза от него няма. В същото време искахме да поддържаме някакви приятелски отношения с Кремъл. Тази игра продължи твърде дълго и дори в момента продължава. Проектът „Южен поток” вече е останал в миналото, тъй като договорите с Турция вече са в доста напреднала фаза, макар че според мен и този проект никога няма да се осъществи. Причината за това е липсата на финансови ресурси в Русия в този тежък за нея финансов момент.

- Адекватна ли е цялостната ни политика спрямо Кремъл?

- Българските политици се мъчат да седят на два стола, което невинаги може да бъде постигнато. Както е известно, така най-лесно се пада на земята. От една страна те искат да запазят добрите отношения с Русия, като това намерение има и вътрешнополитически измерения. Става въпрос за един жест към хората, които все още вярват на историческата братска дружба между България и Русия, която винаги е носила негативи на страната ни. От друга страна политиците трябва да се съобразяват с волята на Европейския съюз, който категорично не е съгласен с действията на Путин.

- Какъв ще бъде залогът на предстоящите местни избори и може ли те да се отразят на конфигурацията в управлението на страната?

- Залогът на предстоящите местни избори е доста сериозен, защото на тях ще стане ясно дали сегашната управленска формула ще има шансове да оцелее до края на мандата си или ще се наложи някакво политическо преструктуриране и предоговаряне на участващите във властта партии.
От една страна раздробеното състояние, в което се намират опозиционните формации в България предполага доста сериозна победа на ГЕРБ и на техните съюзници. От друга страна – отношенията между самите тях са твърде деликатни, тъй като вероятно ще се стигне до конкуренция между кандидати на ГЕРБ, Реформаторският блок и Патриотичния фронт, което може да доведе до изостряне на отношенията между самите партии. Всички те биха направили добре, ако постигнат някакви договорености помежду си така, че да не си пречат на места, където има силни кандидатури.

- Възможно ли е вотът да разпилее Реформаторския блок, имайки предвид искрите, които прехвърчат вече между СДС и ДСБ за кандидатурата на Емил Кабаиванов за кмет на Карлово?

- Казусът с Емил Кабаиванов трябва да се реши вътрешно в СДС. За съжаление не виждам в партията достатъчно сериозна политическа воля, чрез която да не се нарушат както нейните интереси, така и тези на Реформаторския блок. Реформаторите никога не са били хумогенна коалиция. От „Движение България на гражданите” също имат търкания с останалите формации. Нещата в коалицията подлежат на изглаждане и на напасване, защото всички партии са в много сложна политическа ситуация. От една страна те печелят дивиденти от това, че участват във властта, но от друга – губят популярност сред част от своите избиратели именно поради същата причина.

- До каква степен ще повлияе дългата ръка на Москва на резултатите по време на вота?

- В България има руска партия и не може да няма намеса на Кремъл на местните избори. „Атака” е очевиден продукт на институциите на кремълските тайни служби. На второ място имаме сериозни проводници на руското икономическо влияние, които също ще направят нужното да подсилят или поне да задържат на достатъчно висока позиция хората, които представляват интересите на Москва. Русия участва във всички избори у нас и дори сваля български правителства. Нека не забравяме, че предишният кабинет на Бойко Борисов беше свален веднага, след като беше ликвидиран проектът АЕЦ „Белене” и пропадна референдумът, който трябваше да коригира „грешката” на ГЕРБ. „Атака” е само най-очевидният пример за руска партия, но в АБВ и БСП също има присъствие на сериозно лоби от Москва. Аз обаче бих потърсил проблема много по-дълбоко в КТБ, която беше свързана с проекта „Южен поток”. В тази връзка в ДПС има също много сериозни руски агенти. Петата колона не покрива само от конкретни политически партии, а от свои фигури, свързани с най-различни политически субекти. Не бих се учудил, ако има такива и сред управляващите.

- Какъв ще бъде резултатът от признаването на цесиите в КТБ?

- Тези легализирани цесии на практика са едно доограбване на КТБ, особено от хора, които са свързани с тази банка като г-н Делян Пеевски например. Легализирането на цесиите беше замитане следите на далаверите, които са се правили. От друга страна парите на хора като Николай Бареков, които се оказа, че са имали само 50 лева в сметката си, са прехвърлили просто парите си, както и други, които са имали предварителна информация за съдбата на КТБ. Николай Бареков може да твърди, че има само 50 лв. в банката, но той направи предизборна кампания за милиони, които му бяха платени именно от КТБ. Всички бяха наясно, че битката между Цветан Василев и Делян Пеевски за банката ще падне в ръцете на този, който има влияние в съдебната система. А това със сигурност не е Цветан Василев.

Защото темата изобилстваше от нарушения на правилата, няколко мнения бяха изтрити

Ама ти наистина ли го прочете ? Целия ?

Питам щото искам да го напопържам.

Надявам се да не блокират интервюто както писаниците на Инджев.

Има ли в БГ по-ниска форма на живот от непеошката?

Ееее, професоре, ти явно си решил всеки ден да препечатваш творчеството на някой виден роден слюнослагател

А бе този явява ли се публична фигура по смисъла на новите правила? Питам щото искам да го напопържам.