Добави мнение Мнения:15
| Винаги, когато чета, написаното от Вас изпитвам възхищение. Умеете толкова увлекателно да пресъздавате житейски истории и с такова човеколюбие, че се срамувам от това, в което сме се превърнали днес. |
 --------------- Сайтът на Генек |
| Добре, аз не разбрах ЗАЩО след като държавата не е направила необходимото да лекува момчето, после то трябва да служи войник (безплатно!) на същата тази държава?! Ето точно такива неща като oписаното от Донков ме отвратиха от скапаната НАША държава. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boev |
| Какви отчайващо истински неща са се случвали през измисления "социализъм"... Калине, както винаги на ниво! |
Какви отчайващо истински неща са се случвали през измисления "социализъм"... Калине, както винаги на ниво! От къде реши, че това е станало през "измисления социализъм". Не си чел внимателно. През "измисления социализъм' нищо не се плащаше за лекуване. Това е ставало след промяната, когато все още имаше армия и "Прага" не бяха я върнали на многобройните собственици, които сигурно все още се съдят. |
| Тъжна история, хубаво разказана и все пак не мога да приема, че човек трябва да се гордее с жертвите, които прави. Нито да се примирява с тях. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БатВаню |
| Г-н Донков, Бог да Ви благослови за човещината, но дали нямате и един дълг? Какво прави това момче, вече мъж? Издирете го, срещнете се с него, разкажете му Вашите спомени за баща му. Ако е израснал достоен мъж като баща си, ще иска да знае и ще Ви е благодарен. |
| „ЗАЩО след като държавата не е направила необходимото да лекува момчето, после то трябва да служи войник (безплатно!) на същата тази държава?!” Слушай да ти обясня с думи простички, щом смисълът на разказа не е стигнал до тебе. За бащата фактът, че, благодарение на неговата саможертва се е случило чудо, синът му е оздравял напълно, до степен, че като всички останали младежи и той е признат годен да служи войник, а не е отхвърлен като негоден за военна служба, e наградата му за всички саможертви. Наистина ли си неспособен да се поставиш на мястото на този баща, да разбереш облекчението, радостта, щастието, което изпитва той, че момчето му вече е наравно с другите? И къде някои видяха гордост от саможертватана този баща? Че черпи, че синът му отива войник ли? Нямам думи....... |
| Ми не знам... Аз не оспорвам чувствата на този баща. Поглеждам тази история от позицията на младия дихател, който е бил ПРИНУДЕН да служи безплатно на държавата, която не си е мръднала пръста за него. |
| Марксе, кафене Прага както и Унгарския ресторант бяха едни от първите, които престанаха да бъдат това ,което бяха. Фиксираното от К.Д. време е или преди 1989, или 1992,3,4...Времето на "безвремието" и първото разпределяне на държавата |
| Не мисля, че има нещо учудващо в това, че противниците на задължителната военна служба бяха не татковците, които, като правило, бяха минали през нея, а майките на „децата”. Защото бащите, поне по времето, което описва Калин Донков, се чувстваха отговорни синовете им да станат мъже, а не мамини синчета. Няма да навлизм в подробности, да убеждавам предубедени хора, какво значение има опитът, който придобива един 18 годишен младеж, оставен сам на себе си, далече от мама, при така или иначе сурови условия. Затова се наруши равновесието и в семействата които създават тези млади хора, доколкото може да се говори за семейства и в обществото, доколкото коже да се говори за общество днес. Вместо равновесие на мъжкото и женското начало, мъжете, лишени от чувство за отговорност за постъпките си, си остават разглезени деца. Да не говорим, че един „вектор”, които придобива все по-голямо значение, е този на „мъжете” с обратна сексуална ориентация. |
| Отбиването ми тук е като оазис за душата на човек.Човек който работи на ненормиран работен ден , закусил набързо,подгонили го срокове, не успял да обядва.Чак в 2 часа , удовлетворен от изпълнените си задачи, присяда на кафе на тротоара на кафенето да отпочине за да може да обядва. Всички са вече на работните си места и е настъпила тишина по улицата и оставаш насаме със себе си .за 10 минутно кафе. И ти се струва че ей сега си се събудил свеж , забравяш за обяда . Хапваш набързо пътьом сандвич и гониш следващата задача, за да можеш поне да се прибереш навреме в къщи при същността си.. И не . Това не е саможертва,жертва. Това са истинските ценности, истинската същност на човека , които са вродени в нас.И няма значение в кой век живееш и при каква система . Важното е ежедневието и задачите да не те повлекат и обсебят и да забравиш същността си. Трябва ти 10 минутно кафе да се сетиш за тях. Благодаря! |
Добави мнение Мнения:15