
| Соца ликвидира и възможността на българите да хапват хубаво кисело мляко. И да не ми скочите сега, че намкъде си, в намкое си ханче през 197.г киселотот мляко било намкво си. Говоря за това, всекидневното, масово, заводско, дето тез без соц Достойнство, можеха да си купят, ако са се наредили по-отрано на опашката. |
И изобщо не е във ваш интерес да споменавате преддеветосептемврийската храна, щото сравненията изобщо не са в полза на социализма. Бре да му се невиди, пак бъркаш каша от репей и бостанско плашило. Нерде заводски хляб, нерде фурнаджийски. А баба ми пък, която преди девети са имали фурни / не една / пък казваше, че хляба е много по-вкусен от едно време, ама нейсе. И не е в твой интерес да лъжеш, че храната ни е била лоша през онези години. Щото просто не е вярно. А достъпна за всички, забрави. |
| Вътре в бурканчето с кисело мляко, по БДС слагаха 40-томника на др. Живков. Кви глупости дърдорят тия! Ако го попиташ тва, кой му е пречил, щом не го харесва, що не си е подквасвал, ще го удари на нечленоразделничене. Хак му е сега Данона. |
Западните опашки - най-прогресивните опашки! Тия опашки са само за ценители. Ако не искаш да чакаш, в супермаркета винаги има пакети с кроасани и други закуски. На сутринта само ги претопляш в микровълновата, ядеш и заминаваш на работа. Пак си сит, ама удоволствието не е същото. ![]() |
Щото социалистическия хляб е пряк наследник и продължител на предвоенния капиталистически хляб. Нерде заводски хляб, нерде фурнаджийски. Някой да открива логическа връзка между тия две изказвания от един и същи човек в рамките на десет минути? Имало ли е заводи за хляб преди деветто септември да изгрее кат газена ламба в циганска колиба? |
| Какво стана със секретарите на квърталните ППО-та? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Белкис Будур |
Ако го попиташ тва, кой му е пречил, щом не го харесва, що не си е подквасвал, ще го удари на нечленоразделничене. Национализираха ми кравата. |
| Да се обърнем към класиците, един непререкаем за някои авторитет - Георги Марков. И все пак белезите на промяната бяха очевидни и човек трябваше да бъде сляп, за да не ги вижда. Ние навлизахме в 60-те години с полуреалното-полуилюзорно чувство, че най-после разумът бе успял да премине през пропуска на партийния дом. За пръв път от войната по магазините (поне в градовете) започнаха да се появяват повече и по-разнообразни стоки. Опашките станаха рядкост. На пазара на булевард „Драгоман“ (моето поколение не научи новото му име — булевард „Георги Кирков“ Да, да, "Задочни репортажи за България" |
обаче ти не си наясно какъв хляб се прави в Западна Европа Айде, бе! Само ти си ходил из Западна Европа! Що за нахалство и хюбрис! ![]() |
Национализираха ми кравата. Не са ти я национализирали, лъжеш, както обикновено - най-много да си влязъл с нея в текезесето. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
И не е в твой интерес да лъжеш, че храната ни е била лоша през онези години. Храната, продавана в магазините, беше лоша, особено в сравнение с предветосептемврийската. Добре, че хората все още имаха жива връзка с родните си села или пък сами отглеждаха нещо на някое парче земя по линия на "самозадоволяването", та някак се крепеше положението. Дори и в градовете, докъм края на 70-те., всяко семейство угояваше поне прасе, също кокошки. Всичко това въпреки прекрасната и изобилна храна в магазините. |
Да се обърнем към класиците, един непререкаем за някои авторитет - Георги Марков. Миии... да се обърнем: "...Искреното ми желание е да забравя тази страна, този свят на посредствени отношения, хранени от горчивите сокове на непрестанното унижение, на взаимното потисничество, това общество на обезценено достойнство, този въздух, наситен със звуците на лъжата и евтиния маскарад на привилегията. Искреното ми желание е нито да пиша, нито да говоря за това, защото се чувствувам навеки обвързан с една злощастна човешка болест, с пълното поражение и разложение на човешкия дух, и спомените ми дрънчат зад мене като газена тенекия. Толкова повече, че от тук, от Лондон, всичко това изглежда една чудовищна нелепица, за която на човек дори му е неудобно да разказва. Но оная мила баба, която преди много години за първи път ми разказа приказката за цар Траян и козите уши, ми я изтълкува така: „Когато нещо ти тежи, трябва да се ИЗПРИКАЖЕШ...“ "... И до ден днешен всеки може да се запита — що за морал е, когато работнички, селяни, чиновници след дълъг трудов ден трябва да висят часове на опашката, за да получат долнокачествено месо или каквито и да е продукти, що за морал е в същото време колата на специалното снабдяване да зарежда хладилника ви с производство екстра качество български храни и продукти? ..." Нови задочни репортажи - Г.Марков |
Национализираха ми кравата. Айде, бе! Искаш да кажеш, че си на осемдесет и кусур години! И такива ли ги набират непеошките? ![]() |
И такива ли ги набират непеошките? Другари и другарки, дами и господа, оня ден попитах : Има ли руски непеошки, но никой не ми отвърна? Защо така? |
И до ден днешен всеки може да се запита — що за морал е, когато работнички, селяни, чиновници след дълъг трудов ден трябва да висят часове на опашката, за да получат долнокачествено месо или каквито и да е продукти, що за морал е в същото време колата на специалното снабдяване да зарежда хладилника ви с производство екстра качество български храни и продукти? ..." Соц с Достойнство. |
Миии... да се обърнем: Ми обръщай се. От двата цитата, твоя и на колежката, става ясно, че когато човек, в случая Марков, реши да си олабва жлъчката, ще намери за какво. В такъв един смисъл, много хора си заприличвате. Защитници на морала. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
| марков е добър и талантлив писател - достоверен източмник за времето през което е живял, само га възхвалява соца. иначе е озлобен родотстъпник писал лоши неща за пари. ![]() |
Храната, продавана в магазините, беше лоша, особено в сравнение с предветосептемврийската. Още един столетник във форума! Сега ако сравниш и храната преди руско–турската война,ще те обявя за нумеро уно! |
Айде, бе! Само ти си ходил из Западна Европа! Едно е да си ходил като турист, друго е да си живял години там. Но дори и тези, дето са ходили като туристи, примерно в Прованс, знаят какъв изумителен хляб има там, какви зеленчуци, плодове, пък за сирената да не отварям дума, особено тези от козе мляко. Такива благини в социалистическия рай на atlantis никога не е имало. Факт. |