Не говоря за стандарта, а за приказките под шипковия храст за сметаната по три и четиридесет и шоколадовите бонбони два пъти годишно. Не се прави на неразбрал. Не е почтено да се смесват лъжи и стандарти, та после да се ловиш за стандартите, че били документирани.

Заповядай.
http://soveticus5.narod.ru/85/ceny.htm
Натисни тук
или тук Натисни тук
http://visualweb.ru/wow/cccp_old_prices/
За съжаление няма как да ти посоча как точно е била калкулирана цената на поръчаната от мен торта, защото едва ли някой може да я сметне отново.
Останалото ще го подмина, защото не съм дребнава.

Pstr
31 Авг 2015 22:53
Аз ти говоря за стандарти и качество, ти се хващаш за цени и гледаш да отклониш темата.

Pstr
29 Авг 2015 23:06
Мнения: 1,020
От: 0
Скрий: Име,IP
Малко за "истинската" храна тогава, за която се заговори чак след като хората позабравиха какво беше всъщност.

...
"автор: Анастасия Миронова
превод: Васил Костадинов
...
Сметанов сладолед имаше само в големите градове – другите се задоволяваха с млечен с растителни мазнини, в най-добрия беше два вида – в чашка и на клечка, понякога с шоколадово или с ягодово покритие (или поравно от двете, наричаше се “Забава”. В някои градове – О, Боже мой! – сладоледът беше само “Томатное”. За пирожки “Картошка” и торта “Полено” се душаха, а ги забъркваха от оставащите от конвейра за бисквити трохи със сгъстено мляко и маргарин. Съдържание, забележете, върху опаковката нямаше. И всичко това беше ужасно скъпо за стандартите на онова време. Заплатата на учител в техникум – 120 рубли, а килограм сметана 3 рубли и 40 копейки, първокласни наденица – също 3 рубли и 40 копейки. Бонбони с шоколадова глазура “Пилот”, “Ласточка”, “Буревестник” – 3 рубли и 40 копейки. Шоколадовите бонбони струваха 15 рубли за килограм, а имаше няколко пъти в годината. Имаше три ценови зони и специални коефициенти за всеки вид продукция: грубо казано, колкото по-дълбоко в тайгата, толкова по-високи цени и по-малко продукти."

Аз на спомени, особено на хора, които смятат, че атентатът в "Света Неделя" е оправдан и защитават поведението на БКП по време на Чернобилската авария, не вярвам. Аз за своите твърдения извадих текстовете на стандарта, дадох линк, цитирах. Последвай примера ми и посочи източници и ти, иначе не очаквай да ти отговарям на голословните твърдения. Нямам толкова свободно време.

Аз обаче нямам намерение да се занимавам с манипулативно издребняване,

(3) Лични стопанства може да имат и работници, служители и пенсионери, незаети в селското стопанство, които притежават собствена земя или на които се предоставя земя за ползване по установения ред, както и онези, които отглеждат животни и птици за собствени нужди или за продажба.

(4) В личното стопанство се забранява използването на наемен труд под каквато и да е форма.

Чл. 40. Помощните стопанство се създават по решение на трудовия колектив към предприятия, учреждения, училища, военни поделения и др. за производство и самозадоволяване на трудовите колективи със селскостопански продукти. Те са неделима част от системата за самозадоволяване.

Чл. 41. (1) Помощните стопанства трябва да осигуряват общо за селищната система най-малко 50 на сто от месото, плодовете и зеленчуците, необходими за работническите столове.

По социалистическо време на трудовите колективи се даваха площи, които те да обработват и по този начин да се самозадоволяват със селскостопанска продукция. Така всеки, според вложения от него труд, можеше да получи базплатно известно количество картофи, зеле, марули, репички, краставици, домати и друг вид зеленчук. Тези, които бяха решили на площите да създадат овощни градини, си разпределяха реколтата от ябълки, круши, череши и друг вид плодове. Някои доразвиваха начинанието и си направиха свинарници, в които прасетата се хранеха с остатъците от ведомствените столове. В двора на електрозавода в кв. "Илиянци" по този начин се отглеждаха 120-130 свине годишно и за Нова година работниците получаваха по 4 кг пържоли, за да отбележат празника, а през цялата година във ведомствения стол се правеха манджи за по 40 ст. порцията (свинско със зеле, с картофи, с ориз, с боб), а супите струваха по 10 ст. За "скъпата" пържола се плащаше 65 ст., а за върха на кулинарията - шницел натюр - 80 ст. Това се постигаше с допълнително вложения труд - след работно време по час, час и половина

работниците и служителите се грижеха

за градините и фермите, а понякога се налагаше да се работи в събота и неделя. И хората отиваха да копаят, да поливат, да плевят и накрая да прибират реколтата. При това такава практика съществуваше не само в Симитли, Карабунар, Смядово и други малки селища, а и в София. Когато през 1987 г. се преместих да живея в кв."Овча купел", от балкона на панелния си апартамент гледах как работници и служители от фабрика "България" се проявяват като селскостопански труженици на определения им за самозадоволяване терен от 1,5 дка, от който добиваха различни видове зеленчуци. Освен това си бяха доставили 4 крави, 15 овце и 6 кози. Впоследствие всичко беше ликвидирано. Земите се реституираха и на тях се изградиха жилищни блокове.

Системата за самозадоволяване се разпростря в цялата страна. На селеяните-кооператори се даде правото да имат земи за лично ползване. Според съответния регион това бяха ниви, зеленчукови и овощни градини. Обработката беше свързана с тежък труд, но хората поемаха хала си. Тъй като земята е основно средство за производство, при отпуснати 5 дка за лично ползване селянинът вече хранеше 3, вместо 1 крава, 6 вместо 2 овце, 4 вместо 1 коза и т. н. по отношение на свине и птици. Лозунги от типа "Във всеки дом говедо", "Да не оставим нито една слива неодрусана" добиха реално изражение. Така селският живот отново влезе в руслото си от времето, когато всичко е било частно. С много труд хората си произвеждаха месо, колбаси, мляко, сирене, кашкавал, плодове, зеленчуци, вино, ракия. Селяните започнаха да упражняват и позабравени занаяти като тъкачество, грънчарство, пчеларство, бубарство. Понеже ТКЗС-арските земи се обработваха предимно с машини, селяните влагаха труда си основно в личните стопанства. Голяма част от станалите вече граждани през почивните дни се връщаха в селата си, за да

обработват ниви и градини, а после да събират реколтата

Понеже голяма част от хората по този начин се самозадоволяваха с различни продукти, предлаганата на пазара стока беше на ниски цени. През юли килограм домати струваше 20 ст., краставици - 25 ст., чушки - 30 ст., праскови и кайсии - 35 ст., а през август дини и пъпеши - 20-25 ст. Подобни бяха цените за череши, ягоди, ябълки, круши и всичко останало.