Отиди на страница:
Исая 9:6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. |
| Особености на нашенския пейзаж - от време оно: напред назад Обратно към: [Стихове от 1923 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО] Приказка за тинята В неделя Дявола облече расо - любимия си тоалет; и с тънка и загадъчна гримаса огледа се добре отвред. Действително в корема бе печален и - за да не бъде толкоз сух - беляза своя символ синодален с една възглавница от пух. - Една вечерна пролетна разходка? - ми кимна леко той с рога. - Виж, вечерта е кат вдовица кротка и цяла в нега и тъга... Съгласен бях. И посред врява шумна ведно с приятеля рогат разхождаме се дълго де ни хрумна из калния престолен град. И ето - късно в някаква си лавка покани ме на отдих той. Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка, с поклон и привети безброй. Погледна Дявола с усмивка блага, повдигна странно рамена и ритна с крак възпрялата до прага огромна, грухтеща свиня. А лавката бе като всяка лавка, но странно беше тук едно: висеше над вратата калимявка и някакво шише вино. - Виното - да! Но що за подигравка чернее се над този праг? - Това ли? Туй е попска калимявка - реклама за добър коняк... Кръчмаря се усмихна и заклима, отвън му кимна вечерта, а в ъгъла ревнаха в хор петима и се целунаха в уста. Погледна Дявола под вежди тънки: "Я виж ги колко са добри!" Но зад гърба му някой злъчно смънка: "Добри, когато спирта ври!" Това бе юноша - намръщен, хладен. Въздъхна той и заруга: "Кой е добряк на тоз свят безотраден? И кой доволен е сега? Навсякъде чистота нито прашинка! Нито насъне светъл лъч... Летиш като изгубена снежинка сред вихрите на черна злъч... Уви, светът обърнал се в пустиня! Море от злоба и разврат!... Иди живей сред туй море от тиня, сред толкоз много кал и смрад!" Той млъкна... А през прага меланхолично проточи и свинята врат: "И аз от тоя свят съм недоволна: да, толкоз малко кал и смрад!..." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: vvatkov |
