Добави мнение Мнения:12
| Едно приятно за отмора неделно четиво като от бегемама. Кой знае защо в понеделник и кой знае защо в Наблюдател. Провал ли е или успех лесното четиво? |
| Успех. Всичко живо напоследък се изживява като психолози и четива в стил "богатите също плачат" облагородява публиката! |
| Какви са тези глупости? И каква връзка има ситуацията там в щатско, и при нас, боже, прибери си вересиите. |
| Бих могла да кажа на госпожа учителката,( ако случайно не знае), че учениците не обичат еднакво всички предмети. Обаче точно учителите- ентусиасти не приемат, че на децата им е необходим общ висок успех и точно тяхната, най- прекрасна за тях дисциплина може да се изучава усърдно, но с отегчение |
| Изобщо не е глупост, а огромен проблем! Трябват ти само шестици. Имаш ги. Но колко хора са учили с удоволствие за всеки от предметите по които са ги получили? Много зависи от учителите... любовта ми към историята остана за цял живот. Някои учители успяха много лесно да убият удоволствието ми да уча предмета им. По математика ни смениха учителката в гимназията. Първата беше гОла вОда, втората - беше добър преподавател, но така и не се усмихна нито веднъж през годините, когато ни учеше. |
втората - беше добър преподавател, но така и не се усмихна нито веднъж през годините, когато ни учеше. И стриптийз ли трябва да правят учителките? Не се била усмихнала и хайде затова е виновна, че не ти харесва математиката. Добре, че не си бил на лекции на Паули, че тогава каква ли песен щеше да пееш за физиката.  |
| Паули е чел лекции на студенти - хора пълнолетни, с определен интерес и доказани способности по физика и/или химия. Абсурдно е да се сравнява с учител в средното, който работи с деца, и се очаква да създаде някакви блзки до нормалните, човешки, отношения с учениците. |
От първия й звънец наливахме в главата й, че нейният потенциал е обвързан с интелекта й и че този интелект е по-важен от характера й. Научили я бяхме да носи вкъщи само шестици, поздравявахме я за всяко отличие, а в крайна сметка неволно я бяхме свикнали, че не ни интересува как ги постига. Бяхме й обяснили, че трябва да е перфектна на всяка цена и когато нещата станат прекалено трудни, по-добре да се откаже, отколкото да рискува да понижи успеха си. Преди всичко обаче я бяхме научили да се страхува от провал. И този страх беше убил удоволствието от ученето. Абе, да ви река, гола вода сте и като учители и като родители. Само сте по`абили момичката. Първо, да, потенциалът е обвързан с интелекта. Второ, не, интелектът не може да бъде противопоставян на характера, защото е формираща цялото част от него. Трето, не, шестиците не са измерител нито за характер, нито за интелект, в по-тесен смисъл. Четвърто, съвършенството е враг на красотата, перфектното е крехко, лесно е да научиш детето да се фокусира, трудно е да го научиш да разширява рамката, анализът е по-лесен, синтезът е по-труден, единството им могъщо. Пето, страхът първо парализира, после опустошава, учи детето да язди тигъра - яхнал ли си тигър, най-глупавото е да ... слезеш от него. Шесто, дай възможност на детето да усети успеха, това е най-добрата защита от провали. Седмо, удоволствието да учиш има за основа естествената любознателност на примата - култивирай любознателност, ученето след нея идва чрез добрия метод. Осмо, почит към учителите - всеки и всякое може да ти е учител, най-великият е Природата. |
| За съжаление мога да заявя, че учителите не съумяват да мотивират децата с това, което се преподава в клас. Причините не са само у учителите (наистина някои от тях нямат дарбата да преподават). Нашето общество разби (а може би и с право) идеала, че е необходимо да имаш висок успех за да успееш в живота. Не говоря само за мутри и мутреси, които демонстрират по-добър живот от професори. В много случаи се оказва, че зубренето в училище блокира способности за ефективно и творческо мислене в университета и създава у децата илюзията, че стига да си решиш еди коя си задача или да научиш конкретен материал и хоп, кариерата ти е гарантирана. Не са редки случаите на преуспели предприемачи, които имат зад гърба си мизерно представяне в училище и незавършено висше образование (или пък завършено в по-късен етап). Хилядите ни безработни висшисти са потвържение на тезата. На мен като родител е трудно да мотивирам децата си да учат качествено. В немските училища няма изпитване от място или на дъската. Има контролни, чиито дати които са определени и оповестени седмици напред. Винаги се получават "изненади" в задачите/въпросите и последващите оценки  . Наличието на умни телефони съвсем проваля всякакви усилия за концентрация в къщи. Светът е много по-динамичен и интересен в сравнение с уроците в час.На това като добавим липсата на умения за работа с деца у някои учители и кашата става тотална. Как е възможно в часовете на един учител да има ред и дисциплина и децата да разбират за какво се говори, а друг постоянно да се оплаква от същите деца? При което, естествено, фокусът се измества от преподаване в укротяване и в допълнение се наслагват чисто психически пречки за работа в клас ("Защо да я слушам тая лоша учителка?!", "Тя ме мрази и колкото и да се старая, няма смисъл" както и "От това дете няма какво да очаквам"  .Съвременните деца са освободени от онези страх, страхопочитание и уважение, с които нашето поколение общуваше с възрастните. Което води до това, че ти можеш да игнорираш думите и критиката на някого, на когото си сложил етикет "враг'. При условие, че учителят не съумее да привлече и задържи вниманието на учениците с своя собствен час, то е много трудно за родителита да въздействат постфактум или да "подковават" децата си. Да, задължение на родителите е да възпитават децата си, но всеизвестен факт е, че децата се опитват да разширяват жизнената си сфера и да нарушават правила и граници. Те много добре знаят при кого това е възможно и при кого - не. Учителите (както и родителите) не разполагат с много от инструментите за непосредствено въздействие, особено тези, които бихме причислили към катогорията силови или нечестни (изкарване на дъската, размотаване из целия материал или писане на слаба оценка по бързата процедура). Срочната оценка в немските училища има три компонента - 33% резултати от контролни и проекти, 30% участие в клас и 30% по преценка на учителя (редовни домашни, дисциплина ...). Тоест на края на срока е възможно въпреки отличната ти работа и познания по материала да получиш 4 (по бг норми), при това без да си в особен конфликт с учителя. В немските висши училища се влиза с комбинирана оценка от зрелостните изпити и няколко ключови предмета. Това, че добре си познаваш материала и имаш някакви дарби, но не кефиш учителя, ти гарантира по-ниски шансове за прием във ВУЗ. Което създава едно общество от подмазвачи и послушковци, които не винаги са компетентни. Изпълнителни бурмички от голямата машина, произведени по калъп. Страшно и отвращаващо, но крайният резултат може би е в тяхна полза, ако вземем под внимание състоянието на държавата и обществото в Германия и България. |
| Firmin, съгласен съм с голяма част от думите ти. И аз смятам, че целта на училището е да подхранва и развива естествения интерес на децата към новото, да ги обучава да мислят, сравняват и комбинират, да боравят с информация. Необходимо е децата да се предразположат и стимулират. Да им се даде възможност да опитат вкуса на успеха, а не да бъдат тероризирани с изисквания, които не са съществени. Всеки човек сам е отговорен за впечатлението, което оставя у другите. В този смисъл, учителите сами извоюват или пропиляват уважението към себе си. Родителите почти нямат влияние на този процес. Особено що се отнася за конкретни учители. Не говоря за асоциалните екземпляри, на които целия свят им е крив. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: venstar |
Добави мнение Мнения:12