Добави мнение Мнения:15
| Да си додем на думата. Банкерите са целите у бело и никогиш не краднат. Значи не требе да се контролират и критикуват. Обаче седмио кръг на Ада бил запазен само за тех и лихварите...  |
| хърсев хубаво започва, ама му е трудно да продължи. па и фактологичната част му е грешна: За пръв път в борсовата история видяхме индикаторът Дау Джонс да се срива със седем процента за няколко минути. May 6, 2010 - The Dow Jones Industrial Average had its biggest intraday point drop (from the opening) up to that point,[3] plunging 998.5 points (about 9%), most within minutes |
Хърсев,  Много празни приказки, мнооооого! Забрави да споменеш само едно и то е най-важното: кой ще плаща лихвите? Няма ли кой да плаща лихвите няма кредити! |
| Какъв рус кит, става въпрос за това че пациентът (досегашния модел на икономика) вече е в кома и вливането на нови кредити няма да го съживи. Всичко вече е заложено, а ново имущество почти не се създава. Как ще стане тоя рестарт на кредитирането?  |
става въпрос за това че пациентът (досегашния модел на икономика) вече е в кома и вливането на нови кредити няма да го съживи. анджък де  |
| Емо,хапни малко месце,сакото ти виси като подарено,иначе моите хора по-горе са направили дисекция на "анализа"ти. |
Всичко вече е заложено, а ново имущество почти не се създава. Как ще стане тоя рестарт на кредитирането? С високотехнологична индустрия. С икономика на услугите имущество почти не се създава. |
| Волфганг Щютцел vs Георг Ом къде е нАуката? PS.Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Diver N |
Репресивните регулации на финансовата система "работят" само докато стопанството е свито, в депресия. Започне ли обаче да се възстановява и особено когато расте, репресията пречи. Тогава е време за дерегулация - постепенно отслабване на натиска на надзорните администрации и отмяна на наложени забрани и ограничения. И влизаме в режим на облекчаване и разкрепостяване. Сезонното превключване регулация - дерегулация следва фазите на икономическия цикъл: криза - депресия (регулация) - оживление (дерегулация) - растеж. И на кого точно пречат регулациите? На икономиката? Едва ли... по-скоро на финансовите инвеститори (спекуланти-мошеници) и на банките (лихвари-мошеници)! Лихвите били ниски и те не искали да отпускат кредит при толкова ниски лихви... зер некой шъ печели и няма да им плаща достатъчно високи лихви... Виж ако няма регулации и като се разпищолят ония мити банки и като започнат едни финансови врътки, едно бясно отпускане на кредити, едни хедж фондове... и после - КРИЗА! РЕЦЕСИЯ! Ма що така стана - никой не знае... ма хайде всички дружно да спасим банките да не вземат да фалират... И въобще, от последното изречение, не следва ли извода, че "регулациите" са причина за оживлението, а "дерегулациите" водят до криза? |
Защо тогава банките искат промяна? Логично би било само ако те очакват предстоящ ръст на кредита. Всеки банкер би предпочел да договаря новите кредити при по-високи и растящи лихви. Централните банки искат промяна съшо и заради риска от инфлация. След цяла ера от почти нулеви лихви и печатане на пари (QE) потенциалът от инфлация е висок. Освен това, колкото и да са независими, има и политически натиск. Много от избирателите в развитите страни са в напреднала възраст и разчитат на доходи от спестяванията си. |
от стопанската история: държавните регулации и най-тежките рестрикции върху кредитната система винаги се налагат по правилото "след дъжд качулка". Лихварството не е ли било изключено от икономиката още със Стария завет!? В Корана и до момента е изключено. Отделно, "печатането" на пари (облигации, деривати, цесии) от самото им въвеждане в Китай се е наказвало със смърт. Единствен гарант и "печатар" на парите е бил Императорът - Централната банка. Както и единствен той е държал аршина - еталоните за мерките (дължина, тегло и обем) на търговците.Причината според Фолкертс-Ландау: банките не играят обичайната си роля на буфер, който изглажда случайни и резки колебания на пазара. Да се разбира ли, че банките не са кредитни институции, а манипулатори на "свободния пазар"  !? Вече има пет банки, глобени от световния жандарм, за това, че са манипулирали "пазарния лихвен процент".всички "сериозни" политици и анализатори хвалят икономическата свобода, основата на нашата цивилизация, двигателя на икономическия растеж И как "икономическата свобода" създава нови технологии, нови знания и умения!? Трябва ли да давам пример с една топ марка (Хероин) на една топ фирма (оцеляла и до днешно време), но останала без "работна сила" през 1903 г. А 30 години по-късно веществото, продавано под тази марка, е забранено в цял свят.Сиреч, "икономическата свобода" по-скоро поражда войни, нещастия и смърт, отколкото просперитет на обществото. Това, че някои "пирати" стават богати съвсем не значи, че обществото е забогатяло. |
Много от избирателите в развитите страни са в напреднала възраст и разчитат на доходи от спестяванията си. А те, спестяванията, се капитализирват с далеч над инфлацията с Нейно височество - пазарната отрицателна лихва. Да живее капиталообразуването с отрицателна доходност, но с положителни бонуси за създателите на отрицанието! |
Според анализите на най-голямата германска банка именно тези забрани били причината за мощния (но краткотраен, види се) срив на борсите по цял свят през изминалата седмица. ...кис,, кис, а в сий форум анализаторите се скъсаха да обясняват, че борсовите сривове тук таме са резултат от краха на юана и на китайската икономика… По-ясен белег за раздвижване на банките е глухото брожение срещу отрицателните лихви и засилващата се критика срещу забавата на централните банки да увеличат лихвените проценти. ЦБ не регулират лихвените проценти по кредитите, по които търговските банки отпускат кредити помежду си, на предприемачите за разширяване на производството или на потребителите. Какво пречи на бнкерите да увеличат процента по инвестиционните или търговските кредити? Пазарът? Посредниците? Докторът по икономика пледира с цел увеличаване на икономическия ръст централните банки да оскъпят ресурса, предоставян от тях на търговските банки, които, нататък по веригата, ще го предоставят на предприемачите на още по-висока "цена" и всичко в името на икономическия ръст (или на банковата печалба)? Без рестарт на кредита в познатите отпреди кризата (2007-2008 г.) обеми, икономическият растеж ще е бавен и мъчителен. Това също виси в пространството – от една страна има огромно количество средства, изсипани на пазара (т.е. предоставени от ЦБ на ТБ) при символична лихва, от друга страна все още кредитирането е свито – като нищо не пречи на ТБ да разширят кредитирането? Търсене има, очевидно причината не е лихвата по финансирането, предоставяно от ЦБ на финансовите посредници. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
Добави мнение Мнения:15