| Преписах докато идвах от студа... ….Това е пародия на едно опровержение, излязло преди няколко години в „Еспресо“ . Предполага се, че вестникът получил писмо от някой си Пречизо Сментуча, ще ви го прочета: Уважаеми Господин Директор, във връзка със статия „На Идите не ще го видите“ , публикувана в предишния брой на вашия вестник с името на Алитео Верита, си позволявам да внеса следните уточнения. Не е вярно, че съм присъствал на убийството на Юлий Цезар. Както можете любезно да видите от приложеното удостоверение за раждане, аз съм роден на 15 март 1944 г., следователно много векове след злощастното събитие, което между другото никога не съм одобрявал. Господин Верита сигурно се е заблудил, когато му казах, че винаги празнувам с приятели петнайсети март 44-та. Също толкова неточно е, че впоследствие съм казал на някой си Брут: Ще се видим при Филипи. Искам да уточня, че никога не съм контактувал с господин Брут, чието име дори не знаех до вчера. В хода на краткото ни телефонно интервю казах на господин Верита, че скоро ще се видя с общинския съветник Филипи, който отговаря за транспорта, но фразата беше произнесена в контекста на разговор за автомобилния транспорт. В такъв контекст никога не съм казвал, че съм наел убийци, за да елиминират проблема Юлий Цезар, а съм се заел да накарам съветника да елиминира проблема с трафика на площад „Юлий Цезар“.Благодаря Ви, с уважение, Ваш Пречизо Сментуча. -Как се реагира на толкова точно опровержение, без да си плюеш на фасона? Ето един добър отговор: Разбирам, че господин Сментуча съвсем не опровергава, че Юлий Цезар е убит на мартенските Иди 44-та. Освен това разбирам, че господин Сментуча винаги празнува с приятели годишнината на 15 март 1944. Именно тази любопитна традиция исках да разкрия в своята статия. Господин Сментуча може би има лични причини да отбелязва с обилни разпивки тази дата, но ще признае, че в течение на дългото и подробно телефонно интервю, което ми даде, произнесе фразата: „Аз съм на мнение, че трябва да се отдава кесаревото кесарю“ ; източник много близък до господин Сментуча-и в който няма причини да се съмнявам-ме увери, че това което Цезар е получил са двайсет и три прободни рани. Подчертавам, че в цялото си писмо господин Сментуча избягва да каже кой в крайна сметка е нанесъл тези прободни рани. Що се отнася до неприятната поправка за Филипи, пред очите ми е моят бележник, където пише без сянка на съмнение, че господин Сментуча не е казал „Ще се видим у Филипи“ , а „Ще се видим при Филипи“. Умберто Еко,"Нулев брой". |