Добави мнение Мнения:6
| http://chitanka.info/book/6032-stihotvorenija Благодаря, Калине Донков. ---------------------------------------------- О, благословени мои спомени. Всички си отиват. Вие стойте. Останете, за да оживея, за да мога пак да се изправя. Страшно е, когато вас ви няма. Страшен ще е този шкаф без книги, тази стая, този бял прозорец, който слага черен кръст над мене, и лицето ми ще бъде страшно, ако си отидете от него. |
| Живеем така, сякаш май-малкото сме вечни. Но късата клечка е винаги изтеглена: - Ако се успее на време, най-късно до 5 мин. да започнала реанимацията, то все пак, за един час имаме 12 възможности да умрем, а за едно денонощие стават 288 възможности. Така, че всеки 5 мин. са подарени. Но същевременно означават, че рестото живот е намаляло с още 5 минути! Дали тези сметки ще ни направят поне една идея по-човечни? Г-н Донков, благодаря и за този път!  |
| Наистина изумителен български поет - забравен и премълчаван! Навярно не можеха и не искат да му простят "Стихове в паласките". И да беше само той съзнателно изтикван в безвремието на топящата се българска памет! А каква нужда имаме от него и от другите потулени български поети в тези времена на скопено българско слово и заличена българска свяст! Да си припомним "Лов на делфини" Защо си припомням ловът на делфини сега? Внезапно попаднахме ние на много делфини. Напълнихме трюма. Водата достигна до борда, но корабът пак не побра изобилния лов. А искахме всичко да вземем. Тогава повлякохме мрежите, пълни с делфини, и тръгнахме бавно назад. Богати се връщахме. Вятърът беше добър. Играеше весело мачтата заедно с нас и ние не виждахме нищо освен градове, които ни гледат с очи на смирени жени. Тогава дойде неочаквано бурята. Корабът спря. Натежаха големите мрежи. Богатият лов ни задърпа назад и страшно ни стана, че няма да стигнем брега. — Сечете въжата! — най-после извика един. Той имаше право. Но мразехме този човек. Издигнахме брадви. Отсякохме пълните мрежи. Болеше ни много. Сечехме и плачехме диво, А право пред нас брегът се издигаше бавно, пустинен и цял в светлина. Защо си припомних ловът на делфини сега? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
| Дали всички искат да "останат и да са потребни"??? А иначе: не съм срещала по-невероятно преклонение пред Природата и Човешката ни същност: За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. Пресътвори ги ти като лозата, затворила пространствата в зърна, като дървото в плод, като пчелата, създала мед от пръст и светлина; като жената стенеща, в която по-траен образ дири любовта, като земята, връщаща богато и облаци, и птици, и листа. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: читатель |
Добави мнение Мнения:6