Отиди на страница:
| А Пък аз питам знаещите в този форум: - защо, винаги са ни възпитавали в омраза към братята славяни?! Даже сега успяха да ни накарат да мразим руснаците, украинците?! Как така?! Някога, преди около 40-т години, един взрастен поляк ми каза:" А представи си, в световната история един 600-н милионен род, обединен!" Винаги съм се чудела, защо всеки, който не го мързи, ни е насъсквал, примерно срещу сърбите и тях срещу нас?! А?! Или.. за знаещата част от форума е ясно?! |
| ДИСИДЕНТЕ, Мисля че англичани са казали "Първата жертва на войната е истината". Какво искаш да пишат английските вестници за довчерашния си враг? А в сръбската преса ще намериш покъртителни сведения как български офицери са нанизвали пеленачета на щик да ги пекат. Е, не са забелязали че българските пушки нямат щик а имат нож. Мисля че имало една комисия Карнеги която е отхвърлила тия обвинения. Мога да проверя, а и ти можеш да направиш същото - питай Гугъл. А дали искаме чужди територии - направи справка за етническия им състав. Вероятно може да се намери в Интернет. Аз съм забелязал че в резултат на спогодбата Моллов-Кафандарис (размяна на българите от Белпморието с гърците от Черноморието) се наложило да се строят редица села - Равда, Китен, Фазаново, сигурно има и други. |
sand52 18 Сеп 2015 17:13Мнения: 292 От: BulgariaСкрий: Име Не могу истодобно блистати врх Балкана и круна Симеуна и скиптер цар Душана. Искаш ли превод? |
Срам за столичните общински тулупи, които не си мръднаха пръста, за да изпълнят собственото си решение за възстановяване на мемориала с паметните плочи на Софийската дивизия на мястото на онова нещо край НДК. Паметните плочи е хубаво да се възстановят - не каквито бяха, когато ги преместиха, а каквито бяха преди англо-американските бомбардировки. Но мястото им естествено не е пред НДК. А именно на площад 9-ти Септември, на мястото на бившия мавзолей и срещу музея, бивш царски дворец и до Министерството на Отбраната, за да напомнят винаги за безсмъртието на българските войници и за последиците от авантюристични решения взимани в дворци от немски царе.Можеше и трябваше да ги има отново на мястото им за годишнината от влизането ни във войната, т.е. за 01.10.2015 г. |
Yantar, може(ше) и там, мястото го позволява, факт. Тома  dissdentbg е от апостолическите космополити, които, веднъж открили нещо, различаващо се от смътния им спомен от учебника по история (с който се изчерпват познанията му по история на българите), вярват, че са открили някаква тайна истина, която трябва да бъде разкрита в ритуално тайнство на сънародниците им, тънещи в незнание и слепота. За тях фактът, че нещо не е бяло, задължително го прави черно. Няма нюанси, няма предистория, няма размисъл. Няма смисъл да се спори с такива. Той е намерил Истината и Мисията си и бронебойни патрони за тях няма открити, няма открити. |
Forza NATO 18 Сеп 2015 18:18Мнения: 8,240 От: Bulgaria Не бързам да заклеймявам всеки на друго мнение. |
Нито пък аз. Но ми е омръзнало от хора, които назидателно навират навсякъде, където стане дума за българска история, доводи от рода "А пък вие знаехте ли въобще, че..." "То това въобще не е било такова, а онакова..." Знаем. Някои знаем и сме чели различни източници от различни страни. Затова знаем също, че за близкото минало на Балканите има толкова "истини", колкото и страни и нашата е само една от тях. Но има някакви граници на търпимостта и те не приемат тази логическа конструкция в конкретния контекст: "Аз живея в Англия. Утре някой от фамилията ми в България може да претендира за част от Великобритания или поне за някой малък остров." Аз пък по единия си род съм първо поколение, роден в днешните граници на България, дядо ми е окупирал родното си село, буквално, а двамата ми прадядовци са били в окопите 5 години, за да завладеят "чуждите" земи, обитавани от другите ми двама прадядовци. И не претендирам за нищо, освен за това да има мярка в едностранчивото премодулиране на миналото, независимо от това, коя е посоката. Извинявам се, ако съм бил прекалено рязък. Лека! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Forza NATO |
Неверния Тома 18 Сеп 2015 10:19 В другата тема препоръчах на един форумец да консултира една книга, която и до днес си остава най-доброто наше проучване по темата: И. Илчев, България и Антантата през Първата световна война, Наука и Изкуство, София, 1990: ЗАКЛЮЧЕНИЕ Политиката на Радославов към Антантата и политиката на Антантата към България от самото начало бяха обречени на провал. Намеренията и действията им в Първата световна война бяха продиктувани от възгледите им за съотношението на силите на Балканите. България преследваше локална балканска политика, без да обръща особено внимание на имперските интереси на големите държави. Проблемът бе, че в тази война в най-силна степен в последното столетие се преплетоха имперските и локалните интереси на двата военнополитически съюза. Балканските проблеми служеха като разменна монета, чипове в голямата игра за световно надмощие. Това българските политици не можаха да осъзнаят до самия край на дипломатическото наддаване. Техният поглед беше ограничен от Мазурските езера на север до Проливите и Егейските острови на юг. При това твърде дълго свикнали да бъдат обект на изостреното внимание и апетитите на Австро-Унгария и Русия, софийските държавници с труд възприемаха новите фактори в дипломатическата игра. А и шансовете им за успех, сравнени с тези на другите балкански страни, не бяха големи. В началото на периода, който разгледахме, целите на България влизаха в противоречие с целите на държавите от Антантата. За да получи подкрепа в Париж, Лондон или Петроград, София трябваше да промени политиката на Съглашението, вече избрало свои опорни точки на полуострова — нещо, което едва ли бе възможно. От гледна точка на либералите обратното бе много по-реалистично — една политика, следваща Централните сили, щеше да върви в по-голяма или по-малка степен в унисон с техните цели. Радославов и Фердинанд трябваше да вземат критично решение, за което знаеха, че дълго ще тегне върху съдбините на българския народ. Не би могло да се каже, че направиха с леко сърце избора си. Самият факт, че се колебаха толкова дълго преди да преминат Рубикон, е показателен. Но пред себе си нямаха и много открити пътища. В историята на военните конфликти почти никога не е имало случай държава да е осъществила стремежите си чрез неутралитет, както и почти няма случай, като изключим може би примера на Италия, държава доброволно да се е отказала от част от своята национална територия, дори и срещу много по-големи бъдещи придобивки. Това се съзнаваше и от съвременниците и неслучайно, без тесните социалисти и донякъде земеделците, всички останали политически партии не се обявяваха против намесата във войната, а против избраната от либералите страна в конфликта и против прибързването при вземането на решение. |
За никакво обединение не става дума. Целта е, завладяване на чужди територии. Не точно. Че целта е обединението на земите с българско население е извън всякакво съмнение. През 1917 г. тогавашният български посланик в Берлин, Димитър Ризов публикува един атлас "Българите в техните исторически, етнографически и политически граници 679 - 1917" с текстове на немски, английски, френски и български език. Книгата има едничката цел обоснове претенциите на България върху конкретни територии, тогава във владение на Сърбия, Гърция и Румъния. Там много ясно са посочени етнограафските основания на българските претенции (както и историческите, но те не са важни). СЕГА, истина е, че на България в хода на войната са дадени и земи, които трудно попадат в категорията на "български етнографски територии" - напр. Поморавието (което дори и някога да е било с български етнически облик, което само по себе си е много спорно, вече е било изцяло сърбизирано), както територии в Косово (с господстващ албански и сръбски елемент). Но това не са земи, за които България започва войната, тя не е претендирала за тях при включването си в нея. |
| Донков Добър начин да се отбележи един век от началото на съдбоносна за България война. - А някои хора просто не искат да се пише нищо което не следва линията на "истинската история", дори и когато става дума за личен разказ на българин участвал във войната. |
В историята на военните конфликти почти никога не е имало случай държава да е осъществила стремежите си чрез неутралитет Глупости. И като "логика" - щом дъра-дъра с неутралитета, дай да се самоубием с губещата страна, и като исторически факти. Гърция остава неутрална до края на юни 1917 г., практически до самия край на войната. Именно затова безспорно българското Беломорие става и остава гръцко. А да влезеш на страната на немци, унгарци и турци срещу целия останал свят, половин година след като дори "съюзницата" им Италия е почнала война срещу тях, е нещо наистина немислимо и невиждано дотогава в "историята на военните конфликти". |
| „Хубаво, ама днес една голяма част от хората нямат понятие за какво иде реч и кому е нужно.” Този коментар показва, каква бездънна пропаст е издълбана между нашите предци, които са имали национални идеали и са умирали за да ги осъществят и нас, техните „потомци”. От дистанцията на времето, от резултатите, които по времето на описаните събития са били скрити в бъдещето, е лесно да се съди. Но за тези, които отиват да проливат кръвта си, не като добитък за заколение, а като мъже, готови за саможертва, това е била справедлива война. Може ли през акъла на някое от нашенчетата, които са отишли в някоя от „белите” държави на Европата днес, да дойде на акъла, че е възможно преди 100 години българските студенти в същата тази Европа, да са се връщали в България за участват във войната? Така че ако не зачитате подвига на тези хора, като чета коментарите, не ми е удобно да кажа „на нашите предци”, поне сега, когато се навършват 100 години от тези събития, замълчете си. Нима нищо не изпитвате, и най малка гордост и преклонение ли няма във вас, че презираните от Чърчил българи показаха на синчетата на британските аристократи какво означава МЪЖЕ. Включително и на Чърчил, който е бил в държавното ръководство на Великобритания. Но подвигът на мъже, може да бъде оценен само от мъже. |