Добави мнение Мнения:5
 Стигат до същественото и стопират - срамежливковци или просто казано, местни андрешковци в обективно налагащата се на обществото ни, твърде нелека и дълбока Реформа ??? ... |
| Налюдавам този съдия от години- в СРС , в СГС, оприличавах го като " маймун суратль ", а в изказванията му във ВСС редовно се забелязваше " биволско му безочие ", но..... I am on my way to change my opionion about that man, why ? Днешната ми гледна точка идва от САЩ ,където живея и работя като юрист. В неговото интервю прозира 50% истина , а 50% е премълчаната реалност в българското правораздаване от 25 години насам. Добре се знае ,че политическата власт тероризира по най- прозрачен и безкруполен начин правораздаването.Спомнете си само намесата на Цв.Цветанов 2-3 години назад, безпрецедантно той наложи семейната си приятелката за председател на особено важния пост в СГС и до къде доведе тази авантюра.Кой кадрува тогава, ВСС или политическата власт ? Често ,но само под сурдинка се казва цялата истина : субективния фактор е проблема, феминизирането на съдебната власт, което го няма никъде по света. Около 80 % от женския състав сред магистратите следва да се съкрати, това е пълната истина, запомнете, не да се говори абстрактно- съдебната власт е зависима и безотговорна. |
една "аристокрация" никога и никъде не е искала ре(форма)волюция... ре(формата)волюцията ВИНАГИ се прави СРЕЩУ и (дай Боже) прегазвайки аристокрацията... raison d'etre на всяка реформа е именно смяната на статуквото, а носител на статуквото е #КОЙ!?, кой???... бинго, именно "аристокрацията"  |
| Независимостта на съдебната валст озанчава, че ТЯ следва да се подчинява само на ЗАКОН (!!!) и на никого другиго. В ЗАКОН следва да бъде регламентиранои всичко и най-вече преминаването и кадровото изграждане на магистрата - съдия, следовател, прокурор. Така например в Стара България законотвяорците са се стремяли да регламентират строго преминаването на службата на магистратите, като са определили законово кой има право да заема определена длъжност. Например в Закона за устройство на съдилищата от 1898г., който развива някои положения от не влезлия в сила ЗУС от 1883г., решава няколко важни проблеми, които оставят трайна следа в нашата съдебна система до най-ново време: въвеждане на института на „кандидатите за съдебна длъжност”; условията за назначаване на съдебна длъжност; въвеждане на частична несменяемост на длъжностните лица от съдебното ведомство. Министър Згурев в своето встъпително слово, обосновава установяването на условия за назначаването на съдиите: „Независимо от общите условия, които се изискват от кандидатите за служба по съдебното ведомство (чл.96), съдиите трябва да отговарят и на особни условия, именно за мирови съдии или членове на окръжни съдилища могат да се назначават само лица, които са навършили 26-годишната си възраст, имат юридическо образование, издържали са държавен изпит и са прослужили най-малко две години като секретари, подсекретари или кандидати за съдебна длъжност. Принципът … не е нов. Ново е, обаче, установяването на строго определено старшинство, въз основание на което ще става повишаването на всяка по-горна служба… Много важно е нововъведението в начина за назначаване на служба в съдебното ведомство…Занапред ще се спазва същия ред, но с една много важна притурка: именно за всяко вакантно място за мирови съдия и за член на окръжен съд ще се избира за всяка длъжност по трима кандидати измежду лицата, които отговарят на условията, предвидени в настоящия закон. Също и за по-горните длъжности, кандидатите ще се избират от общото събрание на съответния по-горен съд. От трима кандидати Министърът на правосъдието ще избере едного и ще го представи на Княза за назначение…” Усещате ли разликата: не парламентът, президента (Царя, Княза) определя квотите на кадровия орган, а общото събрание на съдиите на съответния съд определя достойните за повишение съдии и то по трима за определена длъжност, от които се избира един за представяне за назначение от Държавния глава(!!!). |
| Не можах да разбера кое е лошото у съдиите, които искат да се занимават само с пряката си работа т.е. да си проучват делата и да мислят по прилагането на закона, а не да подготвят, участват или гласуват в избори. Истинските проблеми са заличаването на специализацията (заради свещения принцип на случайния подбор може дългогодишен специалист по трудови дела да разгледа дело за делба) и отслабващата мотивация на съдиите да работят (в резултат на многократното кадрово обезкървяване на системата - 1991 по полит. причини, 1997 заради частния нотариат и апелативните съдилища, 2006 заради частните съдебни изпълнители и административните съдилища, в резултат на лошото възпитание на бъдещите магистрати в местата за обучение и в обществото и в резултат на липсата на професионална общност на юристите). Никой няма да види истинските проблеми, нищо не може да се промени. |
Добави мнение Мнения:5