За социалната държава и предприемачите
Отиди на страница:
Едно увеличение с по 50 лева всяка година на минималната заплата ще се отрази много добре на предприемачите. 50 лв на година не е сериозна сума. Работодател, който хленчи, че това ще съсипе бизнеса му, е или мошеник или некадърник. Има изключения, разбира се. |
50 лв на година не е сериозна сума. Напълно си прав. Обаче като имам предвид даже за 20лв увеличение на година, какви кански писъци надават работодателите, сърце не ми дава да поискам повече от 50лв на година.  |
| Зависи за кого не са голяма сума, за фирма със 100 работещи това е 60 000 на година + осигуровките върху тази сума. Не е чак толкова дребна, има доста фирми от този порядък, в които толкова е печалбата на собственика, значи искате да работи без печалба, а от къде да намери парите за повишаване на производителността? Еми на първо време ще уволни 10-15% от работещите. И ще тегли заеми. Енгелс, ще докарате държавата до тежка рецесия. Иначе съм абсолютно ЗА минималните прагове да растат с толкова, с колкото расте производителността в даден бранш. Не повече, не по-малко, а като минимум - с процента на инфлация. Така по-бива. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: BaliBali |
Едно увеличение с по 50 лева всяка година на минималната заплата ще се отрази много добре на предприемачите. Заслужава си дори ако безработицата се вдигне на 25% По принцип е така. Въпросът е как ще се отрази на тези 25%. И как ще се отрази на обществото, което все някак ще трябва да ги издържа. |
| Разберете, че всеки предприемач се стреми към увеличаване на печалбата, ако някой почива на моментния си успех, скоро ще почне да затъва, това е достатъчен стимул за да търси начини да повиши производителността. Някои не искат да се развиват, но ще страдат от това, казано е - бързите риби изяждат бавните. |
Въпросът е как ще се отрази на тези 25%. И как ще се отрази на обществото, което все някак ще трябва да ги издържа. Ако приемем сегашното реално ниво на безработица за 5%, увеличението до 25% (без претенции за изключителна точност) някои от нещата които обществото ще трябва да плати са: - около 20 000 смъртни случая допълнително годишно, от които около 10 000 поради допълнителни инфаркти и подобни, неколкостотин от цирози на черен дроб поради алкохолна употреба ... ... - около 500 допълнителни самоубийства ежегодно - около 300-400 допълнителни убийства ежегодно - 2000-3000 допълнителни душевни разстройства да го кажем, на ниво необходимост от болнично лечение - 1500-2000 допълнителни затворници, ако има места в затворите, ако няма 15-20% увеличение на тези заведения - около 10% допълнително натоварване на цялата здравна система -... училища, ...полиция... Ако обществото е готово да ги плати тези неща заедно с още доста подобни, да действа. След това един стар мотив ще се появи. Обществото да го духа. |
| Що си въобразявате , че като се вдигнат заплатите с 50-100-200лв , сума ти предприемачи ще фалират и много народ ще остане без работа ? Първо , ще се увеличи броят на желаещите да работят - заплатите ще бъдат по-прилични ! Второ , пишман работодателите ще отпаднат , но останалите ще могат да разширят и увеличат бизнеса си , което ще доведе до нови работни места и... по-ниска безработица . Трето , по-доброто възнаграждение ще стимулира и към по-съзнателна работа , по-добро качество , а от там и просперитет/преуспяване на фирмата ! Ще изчезне лафа : "Той ни лъже , че ни плаща - ние го лъжем , че му работим !" |
| В това е смисъла на европейските фондове. Трябва да се насочат там където производителността на труда е най ниска, а не на шуробаджанашки принцип. И за да не изтървем напълно селското стопанство е време да се отнемат субсидиите от разните зърнопроизводители и да се насочат към производителите на зеленчуци и плодове. Особено на зеленчуци. Логиката е елементарна. Никаква полза нямаме от производство на пшеница или слънчоглед. Цените там са борсови. Смисълът на дотациите за селското стопанство, които се отнемат от индустрията е да бъдат полезни за цялото общество. А в случая дотираме производства които се изнасят основно навън. Даже сме поставили рекорд в износа на слънчоглед, което на практика си е износ на дотации. С нашите дотации финансираме потреблението на чужди потребители. Докато износа на зеленчуци особено извън ЕС е по труден и това пряко би се отразило доста благотворно на вътрешния пазар като цени и качество. Още повече че тези цени не се определят от международната борса. |
| И най вече насочването на дотациите към зеленчукопроизводството ще отвори многократно повече работни места. Да не говорим какъв ефект ще има върху консервната промишленост. |
Трето , по-доброто възнаграждение ще стимулира и към по-съзнателна работа , по-добро качество , а от там и просперитет/преуспяване на фирмата ! Ще изчезне лафа : "Той ни лъже , че ни плаща - ние го лъжем , че му работим !" И четвърто - ще се увеличи оборота, което също създава нови работни места, увеличават се и постъпления в държавата, те пък помагат за програми за помощи...и т.н. Не мисля, че плана Балцерович постигна успех в Полша само с онези неща, за които го хвалят. Успя да поизравни стандарта със западните страни и то толкова, колкото е необходимо, без да затваря конкурентоспособността на полската икономика заради по евтината работна ръка. В момента българите страдат най вече от разликата в стандартите - в България сме сравнително добре, но а си покажем носа навън и секирата ни "освества". Това - като индивиди, за конкурентоспособността би трябвало да е добре, обаче: За България има една особеност - на практика, ние се задържаме над водата най вече с едно - у нас е голяма ролята на аутсорсинга. А сме дигнали заплати - а е изчезнал. Другото почти всичко си съсипахме сами. Криво отсекъде. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганди |
| Зърнопроизводителите са половин беда - поне от това , което виждам , кьораво и сакато сади лавандула и рапица !!! Показваха ми снимка на "Долината на розите" - до дето ти стига взора - всичко синьо от лавандула , няма роза , няма трън ! |
| Manrico, модела описан от С.Дончев е бинарен - има "обичащи" труда т.е. трудолюбци и трудомразци(тунеядци), нали правилно съм разбрал? Е, това което не разбирам е как интелигентни хора градят обществени теории върху толкова опростени абстракции? Предполагам, че добре знаеш значение на думата абстракция - а когато става дума за сложни системи, абстракциите изрязват по нещо, което може да има значително влияние в системата. По друг начин казано - подобен опростенчески модел изключва хора които например нямат физическата или умствена възможност да се трудят, болни са, немотивирани (не виждат смисъл поради ред причини, включително и депресия например), тарикати, крадци, мошеници и т.н. Т.е. по отношение на труда (а и не само на него) света е черно-бял. Преди време бях с мноооого твърди "десни" убеждения (в основата на това което си цитирал) т.е. всекимо според заслуженото. Преместих се на "запад" щото си мислех че и аз и семейството ми "заслужаваме" повече. Дълги години бачках като кон и не можех да изплувам но аз тъпо и упорито продължавах. От скоро се случи чудо - започнах да работя за себе си т.е. точно това което исках от самото начало. Е, сега не само, че не съм затънал, ами може да се каже, че карам джет отгоре. Обаче парадокс: сега работя по-малко, та и с по-малко желание, сега съм по-мързелив от преди. И не си го обяснявам с това вече го заслужавам - разбрах, че това е една много проста случайност. Разбрах, че много е несправедливо спрямо хората които бачкат, както аз го правех преди. Има други дето съвсем нищо не правят и печелят адски много пари от това. Е - несправедливо е. И не ми казвай, че това си е така и просто трябва да се приеме като аксиома - кой ви дава право да казвате кои са аксиомите? Що не приемем други аксиоми - щото опитите им за прилагане на практика се провалиха? Това не означава, че те са абсолютно грешни - а вашите абсолютно правилни. Та ето на - сега съм твърдо убеден в "левите" идеи, от собствен опит. Ежедневно и твърдо отказвам да участвам в надпреварата кои е по-по-най, да печеля и харча все повече "щото го заслужавам". Опитвам се доколкото мога да помагам на другите - не с пари, а с подкрепа, а понякога и с доброволна работа, и това ме прави много по-щастлив, отколкото новото BMW, дето ме натискат да купя, за да "почуствам радоста от карането". Много хора в БГ продължават да вярват в правотата на десния модел, но то е само защото в БГ не е истински, та им се струва че като стане 100%-ов, всичко ще е супер - е да, ама не. А иначе нещо по-конкретно - чувал ли си за моделите на работа в GoreTex например (Maybe Hierarchies Are All About the Power). Или за Ricardo Semler? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bokoto1971 |
За да бъдеш предприемач, смятам, че трябва да си готов да експериментираш, да правиш грешки. Трябва да бъдеш самоинициативен. Никой не трябва да ти казва как трябва да го направиш. Трябва да имаш инстинкт или идея за нещо. И това да е твоя страст... Смятам, че хората, които търсят някаква велика идея, от която да изкарват пари, далеч не са толкова успешни, колкото хората, които се питат: „Какво наистина обичам да правя, каква е страстта ми, какво знам, какво ми е интересно и какво ме завладява?“. Когато стартирате нещо, винаги ще се намери някой, който ще ви каже: „Това няма да проработи“. Когато стартирахме бизнеса си във Великобритания, 21 от 22 журналисти казаха: „Това е ужасна идея и тя никога няма да проработи във Великобритания. Това е американска идея. Дори и не си помисляйте да идвате тук. Съберете си нещата и си вървете вкъщи“. За щастие, не познаха.  |