Пол-Крейг Робъртс: Единствената надежда за България-да напусне ЕС
Добави мнение Мнения:18
| Интервю на Евгени Рушев с Пол-Крейг Робъртс Финансистът е роден на 3 април 1939 г. в Атланта, Джорджия. Дипломира се в Института по технологии на Джорджия. Докторантурата си по икономика защитава в университета на Вирджиния, а специализациите си прави в Калифорнийския университет, Бъркли и Оксфорд. От 1981 до 1982 г. заема поста помощник-секретар на Министерството на финансите на САЩ. Президентът Рейгън му дава сериозна роля в изготвянето на най-значителния данъчен закон в историята на САЩ. Автор и съавтор е на 12 книги, както и на много публикации в престижни издания през годините. Негови материали са публикувани в едни от най-авторитетните вестници и списания в цял свят. Робъртс е работил като редактор за Уол Стрийт Джърнъл. Евгени Рушев: Първо, бих искал да ви благодаря за това, че ще отделите време, за да отговорите на въпросите ни. Ще започнем с Рейгън. Какво го отличава от президентите след него? Пол-Крейг Робъртс: Рейгън желаеше мир, а не конфликт със Съветския съюз и успя с Горбачов да сложи край на Студената война. Наследниците му, начело с Клинтън, подновиха Студената война. Евгени Рушев: Говорихте за американската икономика в една от последните си статии. Какво е истинското ѝ състояние - изправени сме пред растеж или икономическа депресия? Пол-Крейг Робъртс: Милиони американски високопродуктивни компании, както и специалисти, бяха прехвърлени отвъд Океана, а техните места запълнени от китайци и индийци. Резултатът е липсата на растеж в прихода на американското средностатистическо семейство и средното потребителско търсене. В допълнение, финансовата система действа така, че икономическият излишък да бъде използван за обслужване на дълга. Евгени Рушев: Федералният резерв ли е истинският господар на Щатските пазари, или големите банки в Уол Стрийт? Пол-Крейг Робъртс: Те са едно и също нещо. Директорите на Федералната банка на Ню Йорк, която е главнен оперативен ръкав в системата на Федералния резерв, са изпълнителните директори на най-големите банки в Уол Стрийт. Евгени Рушев: Как ще обясните срива на цените на петрола? Война срещу Русия или има и други фактори? Пол-Крейг Робъртс: Ако е война срещу Русия, то е и война срещу американските шистови компании, Венецуела, Саудитска Арабия, ОПЕК. Вероятно има манипулация на стоковия пазар от Голдман Сакс или други финансови организации. Най-вероятно спадът на цените на стоките рефлектира върху намаляващото търсене на една отслабваща световна икономика. Евгени Рушев: Малцина са запознати с неоконсервативната идеология и доктрината Уолфовиц. Хората не са наясно с имперския ѝ характер и агресивната външна политика, произлизаща от страниците ѝ. Наскоро Джеб Буш посочи Уолфовиц като един от своите съветници. Ще се върне ли войнственият неоконсерватизъм в Белия дом? Пол-Крейг Робъртс: Военният неоконсерватизъм има постоянно присъствие в Белия дом от мандата на Клинтън. Сюзан Райс, съветникът по национална сигурност на Обама, е военнонастроен неокон. Такъв е и посланикът на САЩ в ООН. Такъв е и отговорникът за евразийските дела на Държавния секретар. И така нататък. Евгени Рушев: Руският президент Владимир Путин е изправен пред много кризи - срив на цените на петрола, икономически санкции, войната в Сирия, украинската криза. Въпреки това, той създаде геополитически съюз с Китай, възстановява връзките си с Иран, укрепи Шанхайската организация за сигурност и БРИКС, популярността му е изключително висока. Макар да не е приключил, каква е Вашата оценка за руския държавен глава? Пол-Крейг Робъртс: Путин е очевидно много успешен. Той държа под отговорност Вашингтон в много от речите си. Успя да възпре планираната инвазия на САЩ в Сирия. Стопира и бомбардирането на Иран. Рейтингът му на одобрение е 86%, което индикира такава подкрепа, каквато няма нито един европейски или американски политик Евгени Рушев: Сделката с Иран е една от най-коментираните теми в публичното пространство. Каква е Вашата позиция по повод историческото споразумение с Ислямската република? Пол-Крейг Робъртс: Няма нищо историческо на това споразумение и то няма да има никакво значение, ако някога Вашингтон пожелае да поднови атаките си срещу Иран. Русия настоя за споразумението, за да блокира американската военна атака срещу Иран. Сделката изисква от Иран да предаде част от суверенитета и правата си според Договора за неразпространение на ядрени оръжия, в замяна на частично премахване на санкциите. Иран е последната стабилна мюсюлманска държава, а Русия не иска Иран да стигне до хаоса на Либия, Ирак, Сирия, Йемен, Афганистан, Ливан. Евгени Рушев: И накрая, един въпрос, свързан с България. Страната ни е с най-слабата икономика в ЕС, приватизацията бе катастрофален процес, група олигарси държат масивен дял от икономическото богатство, изправени сме пред демографска криза. Като икономист, какви политики бихте препоръчали за възстановяване; възможно ли е „икономическо чудо“ в рамките на ЕС? Пол-Крейг Робъртс: Единствената надежда за България е да напусне ЕС, да затвори американското посолство и да стане съюзник на Русия. Богатството на Западния свят е основано на плячкосване на други страни. Разграбвайки ресурсите на страните от Третия свят, Западът сега плячкосва собствените си - Латвия, Гърция, Ирландия, България, като следващите на ред са Украйна, Италия, Испания и Португалия. http://svetoven.pogled.info/amerika/news/68025/Pol-Kreig-Robarts-za-Pogled-info-Edinstvenata-nadezhda-za-Balgariya-da-napusne-ES |
| Докато Българския лев е свързан с еврото икономиката ще зависи от политиката централната банка на ЕС. Или предпочитате да се закачим към рублата? Логично е след като напуснем ЕС да премахнем и валутния борд. Обаче имате ли доверие на родните предприемачи и банков елит че няма да ви спретнат нещо по зловещо и от КТБ? Все пак да не забравяме че в банките има натрупани едни 50-60 милиарда, относително безпризорни пари които някои с удоволствие ще осиновят.  |
Единствената надежда за България е да напусне ЕС, да затвори американското посолство и да стане съюзник на Русия. Оохх... дано... дано... даноооо... и до всяко едно същество... и т.н. Обаче има един проблем - империите нямат съюзници, а васали... И си спомням думите на Дякона за царя и султана... От друга страна - "внисанито" - дет' вика Параграфът - на такива интервюта в газетата, е полезно... Надежда някаква дава, че нашият капитализъм може да е съветски, а не американски |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БрюкселСофия |
А историческите препратки покзват че не винаги "Россия своих не бросает!". Бросает и още как ! Помним Горбачов и това как изрита всичките си източноевропейски съюзници в лагера на Зпада. И докато за поляци , чехи , гедерейци , унгарци ...това беше връщане в естественото им обкръжение , за нас - като славяни и източноправославни , освободени от Русия , това изритване се оказа геополитическа катастрофа... Бросает и още как , защото специално България ѝ беше виснала като воденичен камък на врата ! Същото се отнася и за доста от съюзните републики ! За две от предприятията , извършващи износ за СССР и върху които имах наблюдение бе 45% брак на продукцията при първо предявяване за едното(в областа на електрониката) , а за другото девиза бе: " Бе то СССР е яма - всякакъв боклук ще събере!"(завод за селскостопанска техника) . И когато руският посланник им нашока канчетата , почнаха да се сърдят , че уж "братушка" , пък бил недоволен и не им щял боклуците ! |
| Обаче имате ли доверие на родните предприемачи и банков елит че няма да ви спретнат нещо по зловещо и от КТБ? Нямам им никакво доверие, даже и в момента дебна за най-малките признаци и съм в постоянна готовност за купуване на злато. Щото и на зелената шума нямам доверие, и на еврото - тоже, след като при гръцката криза се дискутираха и лъснаха дълбоките противоречия и пробойни на еврозоната. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BaliBali |
Москва е на ход. Москва не може нищо да направи, защото в новата студена война вече са очертани нови граници на влияние или на окупация, ние сме окупирани и сме протекторат на САЩ. Нарушаването на границитее повод студената война да стане гореща. Руснаците опитват с икономическо влияние, но не им се получава, проекта КТБ има общо с това, но в момента в който чрез този проект се заяви желание за участие в политиката - веднага беше утилизиран, южен поток, Маккейни, щабове, бази, американски танкове на територията. Ако не виждате нишката във всички тия неща, значи сте много наивни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BaliBali |
| Пичове, ма вие се държите все едно верно съм умрел! Специално за вас създадох следната тема: Натисни тук - давайте и живот отвреме на време. Още повече, че напоследък се появи в България и желание да се превеждат текстовете на Уилям Енгдал - още един автор от САЩ за политическа промяна. |
За две от предприятията , извършващи износ за СССР и върху които имах наблюдение бе 45% брак на продукцията при първо предявяване за едното(в областа на електрониката) , а за другото девиза бе: " Бе то СССР е яма - всякакъв боклук ще събере!"(завод за селскостопанска техника) . И когато руският посланник им нашока канчетата , почнаха да се сърдят , че уж "братушка" , пък бил недоволен и не им щял боклуците ! Не думай! А тука ни убеждаваха каква страхотна промишленост сме имали и каква висококачествена и конкурентоспособна продукция сме произвеждали!  |
Москва не може нищо да направи, защото в новата студена война вече са очертани нови граници на влияние или на окупация, ние сме окупирани и сме протекторат на САЩ. Аз пък си мислех, че сме протекторат на ЕС. Колко дълбоко съм грешал! |
Пол-Крейг Робъртс: Няма нищо историческо на това споразумение и то няма да има никакво значение, ако някога Вашингтон пожелае да поднови атаките си срещу Иран. Русия настоя за споразумението, за да блокира американската военна атака срещу Иран. Сделката изисква от Иран да предаде част от суверенитета и правата си според Договора за неразпространение на ядрени оръжия, в замяна на частично премахване на санкциите. Иран е последната стабилна мюсюлманска държава, а Русия не иска Иран да стигне до хаоса на Либия, Ирак, Сирия, Йемен, Афганистан, Ливан. ЗА пореден път се убеждавам, че тоя човек е напуснал тази вселена и живее в някаква друга, негова си. |
| Патагонец 30 Сеп 2015 14:18 Мнения: 6,735 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Имало е предприятия , където наистина се е произвеждала висококачествена и конкурентноспособна продукция - мога да ти изброя няколко само в моя град Русе - Корабостроителният завод , "Найден Киров" , "Петър Караминчев" , ЗИТА , "Фазан" , "Вела Пискова" , "Арда" .... Но , както казва народа : " На една каца мед ѝ трябва една лъжичка л***а ! |
| Късно е вече. Излизане от братския , вечен, нерушим , прогресивен Евр. Съюз няма. Радваме се докатто не е станал ЕвроАфрикански Халифат. Тогава ще стане щура феерия. |
а Русия не иска Иран да стигне до хаоса на Либия, Ирак, Сирия, Йемен, Афганистан, Ливан. Да! Така е. Иран и Русия си сътрудничат и е напълно естествено Русия да не желае хаос в страните на приятелите си. Русия не е сляпа и много добре вижда какво стана с всички режими, които не бяха удобни на САЩ. Факт е, че след намесата на САЩ в Либия, Ирак, Сирия, Йемен, Афганистан, Ливан в тези страни цари хаос. Ясно е, че САЩ: 1) не могат да оправят и да стабилизират тези страни и 2) не им се занимава. |
| Ооо, Карагьозов, мараба! Докато мръзнех във фризера, почти успях да сглобя финално есе от онази тема за построеното през соца, но после ме домързя да туря точка на i - то и така остана. Пък и започнах да се убеждавам все повече, че май е и излишно. Учиебиучиеби, все по очи пада, та не знам дали изобщо си струва завършването и. |
Имало е предприятия , където наистина се е произвеждала висококачествена и конкурентноспособна продукция Като изключим леката промишленост остават тези, работещи по лиценз и западни технологии. |
ЗА пореден път се убеждавам, че тоя човек е напуснал тази вселена и живее в някаква друга, негова си. Изобщо сигурно ли е това интервю или е като онва с Кисинджър и фашиста Путин ! Той Крейг ясно че се изживява в екстравагантни роли ама малко на скалъпено ми дрънчи. |
| Олди, струва си, не можем да изоставяме рожбите си гладни и жадни! Направи финалното есе! Доста неща в нея тема не сме казали, повечето от построеното е премълчано, особено в областта на културата. Но то се вижда днес с просто око, че българският народ просто не е бил на висотата на построеното, нито на висотата на културата. Народът си ни е прост, безверен, суеверен, завистлив, дребен, цапащ. Не е нито за индустрия, нито за култура, па гледам, че и в туризма и обслужването сме гола вода. Не знам. Знам само, че свято място пусто не остава. Щом не щем да живеем успешно, други идват на нашето място. И така. Ето и друго интервю - с друг автор, който чува петлите. /Поглед.инфо/ Интервю на Евгени Рушев с Уйлям Енгдал, дадено специално за Поглед.инфо. Фредерик Уилям Енгдал е роден на 9 август 1944 в Минеаполис. Американо-германски журналист, историк и икономически изследовател. Автор на редица книги в които разкрива истината за петрола и политическите игри около него, противник на теорията за глобалното затопляне, определя Арабската пролет като проект на Пентагона. Сред тиражните му заглавия са „Столетието на нефта“, „Митове, лъжи и петролни войни“, „Тоталитарната демокрация в Новия световен ред“, „Семената на разрушението“. Евгени Рушев: Първо, бих искал да ви благодаря, господин Енгдал, за това, че отделихте няколко мига от ценното ви време и отговорихте на нашите въпроси. В своите статии напоследък говорите за големите промени в петролния пазар. Според вас, САЩ се оказа губещият в целия процес на налагане на санкции и падане на цените. Това ли е краят на англо-американската доминация в този сектор? Уилям Енгдал: Дълбоки тектонични промени се случват в петролния пазар. Американският план, предложен през септември 2014 година в Саудитска Арабия, по време на среща между Крал Абдула и Джон Кери, когато Вашингтон поиска от саудитите да свалят драстично цените на петрола, за да пречупят Русия, имаше обратен ефект. Вместо да смачка Русия, той удари една сфера на американското производство на петрол, сектора на шистовия петрол. Те осъзнаха това, но в този момент саудитите са решени да държат цените ниско, след като преситиха пазара, докато банкрутира производството на шистов нефт. Цените паднаха от 103 долара за барел през юни 2014 година, до 45 долара днес, а американският шистов петрол е неконвенционален и скъп. Повечето нефтени кладенци имат нужда цената да варира между 60 и 80 долара за барел, като тя е само колкото да избият разходите. Компаниите за шистов петрол започват да банкрутират. Новият саудитски крал е решен да възстанови доминиращата позиция на страната в световните нефтени пазари. Те също така направиха историческо отделяне от Вашингтон, за първи път от 1945 година. Приятелските отношения между монархията и Русия започват да се усещат. Поради много причини саудитите се чувстват предадени от САЩ; по повод Ислямска държава и стратегията на ЦРУ за Мюсюлмански братя, която сега заплашва дори Саудитска Арабия. Те гледат на Вашингтон като на предател. Евгени Рушев: Най-голямата петролна компания в света е саудитската държавна ARAMCO. Тя независима ли е от влиянието на Запада или е подчинена на външни капитали? Уилям Енгдал: Разбира се, ARAMCO е зависима от Запада до някаква степен, но днес нейните големи пазари са Китай и Азия, а не САЩ. Наскоро саудитите поканиха Русия, втори или трети най-голям производител на нефт, да се присъедини към ОПЕК. Дори и това да не се случи, сътрудничеството в пазара ще донесе изгоди и за двете страни. Нов режим в света на петрола се оформя и е удивително да наблюдаваш. Евгени Рушев: СИРИЗА отново се оказа победител в изборите. Ще продължи ли да приема исканията на 'Тройката', или ще видим промяна в политиката на Ципрас? Уйлям Енгдал: Нищо добро не чака гърците от изборните резултати и победата на СИРИЗА. Ципрас никога не е бил честен със съотечествениците си, но играеше игра, в която победители бяха ЕС и другите банки, включително гръцките олигарси. Той е, ако мога да се изразя, модернит троянски кон, облечен в леви популистки дрехи. Евгени Рушев: Халфорд Макиндер е основоположник на англосаксонската геополитика. Той говори за пространство, носещо предимство и неуязвимост, където морските сили нямат пряк достъп и не могат да го завладеят. За дълги години Русия, и в последствие СССР, са господари на това място. Въпреки това, САЩ насочиха усилията си в опит да променят статуквото и сътвориха „цветни революции“. Днес Китай води политика за завръщане на Пътя на коприната под една модерна форма- Един Колан, Един Път (One Belt, One Road). Какво е бъдещето на Хартленда („Сърцевина земя“  ? Кой ще се превърне в господар на този ключов регион?Уйлям Енгдал: В момента пиша нова книга точно по тази тема. По мое мнение, това е най-позитивното потенциално развитие. Китай самостоятелно няма да може успешно да създаде независимо поле на американско-центрираната глобална доларова система. Нито пък Русия може сама. Най-обещаващото развитие през последните две десетилетия, или повече, според мен, е фактът, че Русия и Китай осъзнаха нуждата от сътрудничество за изграждане на това, което Макиндер нарича Хартленд- Евразия. Новият икономически Път на коприната на Китай формално се съгласи да се интегрира с Русия и Евразийския икономически съюз, включващ Беларус, Казахстан, Армения, Киргизстан. Това ще създаде нови икономически пазари и търговско разширяване там, където инфраструктурата възпрепятства растежа. Фактът, че Китай и Русия- номер 1 и номер 2 в света по производство на злато, си сътрудничат в изграждането на ЖП линии през региони, известни с огромните си златни находища в Източен Сибир и Казахстан, ще позволи на страните от Евразия да гарантират валутите си със злато, както и да създадат стабилно търговско пространство, независимо от долара. Това има огромно значение и за страните от ЕС. Позитивното бъдеще за ЕС вече не се намира в Северна Америка, а на изток. Това е реалността, колкото и тъжна да е за моята родна страна, САЩ, която се бори с най-голямата икономическа депресия от 30-те и не може да се справи с вътрешните проблеми с дълга. |
Добави мнение Мнения:18