Може... И - в Безкрайните северни полета... ------------- Сайтът на Генек |
В него Европейският съд по правата на човека припомня прогласен в практиката си принцип, че "Свободата на словото е една от основите на демократичното общество ... и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Е, добре ще е създателите на новите правила да ги преосмислят в светлината на горния принцип... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: редник |
Мнение, убеждение, разбиране... не е същото като твърдение, клевета, набеждаване.... Ако въпросният адвокат в пледоарията си е споменал ,че някакви неща по негово мнение са причинени от ... макар и с леко преглъщане може да се приеме за свобода на словото и убежденията. Естествено очаква се и съдията да възприеме твърдението като мнение на адвоката. Когато обаче "съмнително твърдение" (без кавички - лъжа или манипулация) се представя като обективна истина, а не като персонално мнение, нещата замирисват много силно и неприятно. Когато става въпрос за изкопчия в кръчма на третата ракия, някак си може да се прескочи, когато адвокати в съдебна зала правят такива неща и се възприема за нормално, нещо много, много не е наред. |
Свободата на изразяване, така както е закрепена в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде убедително установена. И кои са тези изключения? Може ли по-подробно разяснение? Да не се окаже, че на теория има свобода на изразяване, но на практика ограниченията са продиктувани от политическата коректност, с която определени кръгове налагат вижданията си на цялото общество. Срещу хората, изказали публично политически "некоректни" се подема кампания и се принуждават да подадат оставка ако са на държавна/обществена длъжност. |