Извън полезрението на форумците са останали титани като Иван Тургенев

Абе ти с кои си, всъщност?

YC66
20 Окт 2015 17:32

или както един наш водещ и виждащ журналист е пояснил:
В русия няма учени и творци от около 1 век насам. Само алкохолици, престъпници и болшевишка олигархия. Народът им е по- тъп от народите на африканските и останалите азиатски държави. С толкова територия, природни богатства, човешки ресурс, спечелени войни и т.н. руснаците живеят като в бананова република - постижение, достойно за адмирации.

Dimenzov
06 Фев 2012 21:07
Душе, в Русия няма учени и творци от около 1 век насам. Само алкохолици, престъпници и болшевишка олигархия. Народът им е по-тъп от народите на африканските и останалите азиатски държави с изключение на Япония и Южна Корея.
С толкова територия, природни богатства, човешки ресурси, спечелени войни и т.н. руснаците живеят като в бананова република - постижение, достойно за адмирации.

Български толстоисти, отказали военна служба
(1900 – 1941 г.)

1.Георги Шопов (1880 – 1932 г.) – отказва през 1900 г. Осъден на 3 години затвор. След излизането от затвора издава сп. „Лев Толстой” и създава издателство „Живот”. Преводач от руски език. Кореспондира с Толстой.

2.Христо Досев (1887 – 1919 г.) – отказва през 1908 г. Посетен е в затвора от руския толстоист Е. И. Попов. Основател е на комуната в с. Ясна поляна през 1906 – 1908 г. Среща се с Толстой през 1907 г. От 1909 до 1919 г. живее в Русия, в гр. Майкоп. Подписва възванието против Първата световна война. Писател и преводач от руски език.

3.Сава Ничев (1872 - ) – отказва да служи през Първата световна война и е задържан във военнопленническия лагер. Той е първият изявен толстоист в България. Издава сп. „Ново слово”. Религиозните книги на Толстой го спират да не се самоубие. Журналист и преводач от руски език. Основател на първата толстоистка комуна в България през 1900 г.

4.Проф. Димитър Кацаров (1881 – 1960 г.) – отказва да служи след завършването на Военното училище в София през 1904 г. По време на Първата световна война – през 1915 г. отказва да се яви при мобилизация в артилерийско поделение във Варна. Осъден на 3 години затвор. Издава сп. „Свободно възпитание”. Ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски” и професор по педагогика. Основоположник на експерименталната психология в България. Преводач от френски. Женен за внучката на М. Бакунин.

5.Проф. Генчо Пирьов (1901 – 2001 г.) - отказва да служи през 1920 г. Професор по психология. Последната му книга излиза през 2001 г. и е за Лев Толстой.

6.Миньо Попов, от старозагорско село, отказва да служи през 1908 г. През 1910 г. е осъден на 3 години затвор. Посетен е в затвора от руският толстоист Е.И. Попов. Кореспондира с Толстой.

7.Борис Хаджиниколов (1895 – 1984 г.) – отказва да служи и е осъден на смърт, по-късно е амнистиран. Основател на толстоистка комуна и вегетарианска гостилница.

8.Борис Гюдюлев – за отказ от военна служба през 1920 г. е осъден на 3 години затвор. Защитаван е в съда от Йордан Ковачев – писател, поет, журналист, преводач и адвокат – толстоист. Б. Гюдюлев е учител и преводач от френски език. По-късно е секретар на Българския вегетариански съюз. Кореспондира с И. И. Горбунов – Посадов от 1926 г. до 1930 г.

9.Борис Друмев – поет, отказва да служи през Първата световна война и се самоубива в предварителния арест през 1917 г.

10.Минко Михов – отказва да служи и е осъден. Участник в комуна и деец на кооперативното движение в България.

11.Димитър Стефанов – деец на Българския вегетариански съюз.

12.Вельо Юруков – отказва да служи през Втората световна война и е осъден. Син е на известния толстоист Добри Юруков (1880 – 1971 г.).

13.Йордан Стоянов – учител, отказва да служи през Втората световна война.

14. Петко Димов, Васил Казаков, Христо Иванчев, Тодор Главеев, Андрей Петров, Дочо Станев, Борис Нинов...


15. Революционери, оказали се от насилието:
-Никола Венетов – македонски революционер – българин, отива в комуната в с. Ясна поляна
-Илия Стефанов – деец на ВМОРО, става деец на Българския вегетариански съюз.


Нетолстоисти, отказали военна служба в България:

-В. А. Бехтерев (кореспондира с Толстой) – офицер, от гр. Плевен
-Константин Георгиев – офицер, от гр. Велико Търново, преселил се в Русия – Ясна поляна.
-Иван Найденов – полицейски майор, написал книга против полицейската служба.
-Тодор Михалчев (1899 – 1960 г.) – анархист за ненасилие. Отказва да служи през 1920 г., осъден на 1 година затвор. Емигрира във Франция през 1924 г. В Англия – комуна „Белият път” 1926 – 1929 г. В Германия през 1930 г. издава сп. „Преглед на мира” и пише 8 тома – „Съвестта пред военната клетва”. Председател на немската секция на борците против войната.

Източници по темата за толстоисти, отказали се от военна служба:
т.1, т.2, т.3 – Г. С. Шопов – биобиблиография, съставител д-р В. Стефанов, изд. „Оборище”, Панагюрище, 2000 г.
т.4, т.5, т.13 – доц. Д-р Маргарита Терзиева, „Български педагози толстоисти – радетели за възпитание с антимилитаристична насоченост”, сп. Образование, бр.6, 2005 г.
т.6 Писмо от Хр. Досев до Толстой - 1908, Писмо от Д. Юруков и В. Георгиев до Толстой, Пловдив, 1908 г, , Писмо от Е. И. Попов до Толстой от София –1908г.
т.8 Маргарита Терзиева, Тинка Иванова – „Толстоистки комуни в Странджа”, доклад на симпозиума в Бургас, 2003 г.
т.14, т.10, т.11, т.7, т.9 Маргарита Терзиева, Неля Иванова, Тинка Иванова, „Поглед върху толстоизма в България”, изд. Диамант, 2006 г., Бургас, стр. 24, стр.74


Организационен живот на толстоистите в България и влияние на обществото

Два периода:
I – от 1900 г. до 1914 г.
I I – от 1914 г. до 1958 г.

Първият период се характеризира с пропаганда на толстоизма, издаване на религиозните творби на Толстой и първи опити за комуни. Основни фигури са Сава Ничев, Георги Шопов, Христо Досев, Стефан Андрейчин.
Сп. „Ново слово” (1902-1904), сп. „Лев Толстой” (1903-1906), сп. „Възраждане” (1907-1935).
Комуни:
с. Долна баня, Софийско (1900-1902),
с. Айлан Кайряк (Ясна поляна), Бургаско (1906-1908)
Силна пропаганда и влияние в училищата и педагогическите институти за подготовка на учители. Пътуват и лично продават книги и пропагандират. Христо Досев посещава Ясна поляна, Лев Толстой и Телятинки - В. Чертков и е приет от руските толстоисти. В резултат на пропагандата израства силно второ поколение толстоисти в България.

Вторият период се характеризира с организация – Български вегетариански съюз – основан през 1914 г. от Хр. Досев, Г. Шопов и Д. Кацаров. Това е легалната форма на толстоизма в България. Има организации в цяла България, а в големите градове – София, Варна, Пловдив, Бургас и др. има вегетариански гостилници.
Подемът на толстоизма в България е през управлението на БЗНС (1920-1923).
Основават се комуни:
с. Дерманци, Луковитско (1921-1925),
с. Върбовка, Севлиевско – 1921 г.,
с. Ружинци, Белоградчишко (1923-1928),
с. Индже войвода – 1921 г.,
Казанлък,
Горна Оряховица,
Пазарджик,
с. Мечкюр, Пловдивско, сега кв. Прослав на гр. Пловдив (1926-1958)

Толстоистите от второто поколение са предимно учители, участниците в комуните – също.
Най-изявените учители – толстоисти са: Илия Енчев, проф. Д. Кацаров, Ценко Цветанов, Минко Аджаров, Йордан Стоянов, Янко Тодоров, проф. Генчо Пирьов, проф. Иван Унджиев, Борис Гюдюлев, Наню Маринов, Дона Кошева, Сава Боновски, Павел Теохаров, Андрей Кръстев.
Деен толстоист от този период е Йордан Ковачев – писател, журналист, поет, преводач, адвокат, деец на БЗНС. Кореспондира с руски толстоисти, вкл. В. Г. Чертков, Е. И. Попов, И. И. Горбунов-Посадов, В. Булгаков.
Интересен е фактът, че толстоизмът се разпространява най-силно в Южна България – гр. Пловдив и в селищата взели дейно участие в Априлското въстание против турското робство през 1876 г. с център Панагюрище. От там е първият българин отказал военна служба – Г. Шопов. Повечето толстоисти от втория период са от Пловдивския край – Панагюрище, Пещера, с. Баня, Карлово, с. Шипка и др.
От Панагюрище са:
- Георги Шопов;
- Нешо Баиров – участник в първата комуна, преводач от руски език, издатество „Любов” 1922;
- Стоян Баиров – издател и редактор на в-к „Ново общество” (1922-1930). Подписва „Християнски комунизъм” на В. Булгаков;
- Велко Ангелов – издателство „Ясна поляна” (1925-1930);
- Стойо Хантов (1888-1980);
- Борис Байров;
- Атанас Сугарев;
- Илия Керемедчиев.


Симпатизанти на толстоизма:

Писатели: Тодор Влайков, Илия Волен, П. Ю. Тодоров, Петко Росен, Рачо Стоянов

Художници: Владимир Димитров – Майстора, Борис Георгиев, Минчо Кацаров, Никола Димитров

Влиянието на толстоизма за нравственото осъзнаване и израстване на българската интелигенция е огромно. Толстоистите са дейци на Българския учителски съюз, учени като проф. Д. Кацаров, проф. Генчо Пирьов, проф. Иван Унджиев, акад. Иван Дуйчев, акад. Петър Динеков, лит. критик Г. Константинов, проф. Янко Тодоров, които са принудени да се приспособят към социалистическата власт в България след 09.09.1944 г., за да оцелеят, но в съзнанието си остават толстоисти. За съжаление обществена система, основана на насилието, винаги побеждава.


Репресирани толстоисти заради дейността и възгледите си:

1.Атанас Георгиев – учител в гр. Берковица, през 1911 г. е уволнен от училището и къщата му е ограбена.
2.Андрей Кръстев – учител в гр. Видин – безследно изчезнал, преследван е от училищния инспектор и видинския православен владика.
3.Комуната в с. Ружинци, Белоградчишко – хвърляна е бомба и е стреляно срещу комунарите.
4.Комуната в с. Ясна поляна, Бургаско – заповядано е им е от военните да напуснат селото.
5.Комуната в с. Индже войвода – бити са от военните и им е заповядано да напуснат местността.
6.Наню Ганчев – учител. Заради изнасянето на беседи за М. Ганди е уволнен и му е забранено да учителства през 1934 г.
7.Пейо Гальов –основател на комуната в с.Индже войвода. След 09.09.1944 г. лежи 10 години в затвора заради несъгласие със социалистическата власт.
8.Йордан Ковачев – след 09.09.1944 г. е изпратен за 3 години в концлагер като деец на БЗНС – Никола Петков.

Източници по темата за репресираните толстоисти:
т.1. Рачо Стоянив, Дневник, 1911 г.
т.2 Андрей Кръстев, „Страници из учебното ни дело”, Видин, 1927 г.
т.3, т.4, т.7 – Маргарита Терзиева, Тинка Иванова, „Толстоистки комуни в Странджа”, доклад на симпозиума в гр. Бургас, 2003 г.

Теоретичен пацифизъм на българските толстоисти

1.Сп. „Ново слово”, 1902 г. – още в първата статия, Сава Ничев се противопоставя на насилието в Македония, което ще породи още насилие.
2.В-к „Свобода”, редактор Йордан Ковачев, проследява борбата на М. Ганди в Индия. Призовава за ненасилствена съпротива и в Македония, статия „Индия и Македония”, в-к „Свобода, 06.04.1930 г.
3.В-к „Свобода”, 06.04.1930 г., статия от Павел Теохаров „За свободата на Македония” – против терора и за ненасилие.
4.Календар срещу войната и насилието, издаван всяка година в периода от 1924 до 1941 г.
5.Сп. „Факел” (1919-1924), статия „Изкуство и война” от Добри Юруков (редактор на списанието), бр.3-4, 1923 г., против войната.
6.Проф. Янко Тодоров (редактор на сп. „Вегетариански преглед”, статия „Войната като обществена и християнска проблема”, сп. „Възраждане, 1931 г., кн.6.

Пацифизъм на близки до толстоизма в България:

1.Софийски Митрополит Стефан (1878-1957), по-късно става екзарх Стефан (1945-1948) – изповядва толстоизма, пише в дневника си през 1911 г.: „И на всички тези въпроси аз намерих напълно ясни, точни, прости и задоволителни отговори в християнското вероучение, изразено и възстановено в истинския му смисъл от Л. Толстой”. През 1943 г. той, заедно с председателя на Народното събрание Д. Пешев, енергично се застъпва за българските евреи (48 000), те са спасени от депортиране в концлагери в Полша. Укрива в дома си равина Даниел Цион.
2.Жени Божилова – Патева, бургаска общественичка, статия „Женското миротворно общество в България”, сп. „Възраждане”, 1930 г., кн.5
3.П. М.Нойков, статия „Учението на Толстой за отказ от военна служба”, сп. „Демократически преглед”, 1912 г., кн.1
4.Най-изявеният български пацифист е Александър Стамболийски, ръководител на БЗНС, но е далеч от толстоизма и религията, материалист.

Източници:
т.1. Р. Пенджекова, „Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет”, докторска дисертация, 2007 г.


Толстоистки списания, вестници и издателства:

Сп. „Ново слово” (1902-1903), редактори Сава Ничев и Ст. Андрейчин;
Сп. „Л. Н. Толстой” (1903-1906), редактор Г. Шопов;
Сп. „Възраждане” (1907-1935), редактор Ст. Андрейчин;
Сп. „Живот”, 1907 г., ред. Г. Шопов;
Сп. „Наука и разум”, 1927 г., редактор М. Аджаров;
Сп. „Факел” (1919-1924), редактор Д. Юруков;
Сп. „Ясна поляна” (1922-1928), редактор Ц. Цветанов;
Сп. „Прослав” (1946-1947), редактори Слав Делкинов и Ст. Андрейчин;
Международен сборник „Лев Толстой 1828 – 1910 - 1935 г. ”
Вестници:
„Ново общество” (1922-1925), редактор Стоян Баиров;
„Свобода” (1923-1934), редактор Йордан Ковачев;
„Нов Живот” (1935-1949), редактор Йордан Ковачев;
„Свят”
„Братство”
Издателства:
„Ново слово” (1903-1907);
„Живот” (1907-1922)
„Възраждане” (1907-1926)
„Посредник” (1926-1945)
„Любов” (1922-?)
„Ясна поляна” (1925-1930)
.....

карагьозов
20 Окт 2015 20:24Мнения: 2,327
От: BulgariaСкрий: Име,

В русия няма учени и творци от около 1 век насам. Само алкохолици, престъпници и болшевишка олигархия. Народът им е по- тъп от народите на африканските и останалите азиатски държави. С толкова територия, природни богатства, човешки ресурс, спечелени войни и т.н. руснаците живеят като в бананова република - постижение, достойно за адмирации.
Виждам, че все още се срещат хора, които се възхищават на руската душевност, гениалност и напредък. Но именно затова съществува тази тема- за да се види истината за руския унтерменш, и заслепените от болшевишката пропаганда да прогледнат или поне да се замислят.