намаляване на производството на зърнени храни с четвърт - от 267 хил. т. през 1912 г. на 198 хил. т. през 1914 г. Намалява също добивът на важни технически култури - на тютюн, лен, коноп, рапица; само при памука и захарното цвекло се отбелязва известно увеличение с 10-12 %.
Занаятчийското производство в цялата страна през 1913-1915 г. се оказва дълбоко разстроено - майсторите и техните пълнолетни чираци са мобилизирани през есента на 1912 г., мнозина загиват на фронта. Така повечето занаятчийски работилници спускат кепенците три години преди влизането на България в Първата световна война.
Промишлените предприятия се оказват видимо по-малко засегнати от мобилизацията през 1912 г.
Още през 1913 г. видимо нараства добива на въглища и електроенергия, увеличено е мелничарското, кожарското и спиртното производство, както и производството на взривни вещества. Намалява обаче добива на медни руди, производството на захар (почти десетократно), на пиво; в по-малка степен - на вълненотекстилни, памукотекстилни и лененоконопени изделия.
Вътрешната търговия е напълно разстроена - намалението е двукратно, и не се възстановява напълно дори през 1915 г. През 1914 г. цените нарастват с 23% в сравнение с усреднените стойности за времето от 1908-1912 г. С четвърт намалява и обема на външната търговия, като по-значително спада износът.

Вижда се, че макар и с малка разлика (207 млн./г. и 205 млн./г.), спадът на БВП в периода между Балканските и Първата война е по-голям, отколкото в периода 1916 г. - 1924 г.
Абсолютно безспорно е, че и трите войни - Балканска/и, Първа, Втора - са тотални икономически катастрофи за България.

Друго едва ли има смисъл да се прави; "ура" и "на нож", когато България дори вече всъщност няма своя войска, звучат днес по-скоро скверно.