Циркът "Сидеров" програмирано ще смачка една наистина добра идея
Красен Николов

Имунитетът на депутатите в този му вид е не само напълно излишен, той е вреден. И поредният цирк около лидера на "Атака" Волен Сидеров показа това. Проблемът обаче е друг. Той е в безпардонния начин, по който ГЕРБ се готви да злоупотреби с една добра идея, за да подмени разговора за два тежки скандала – изборните нарушения и случилото се в "Арена Армеец". В ръкава на партията се крие и шансът за подмяна на темата за съдебната реформа.

Защо обаче отпадането на имунитета е добра идея? Той първо е напълно излишен и второ е вреден.

Излишен е, защото няма нито един случай, в който да е помогнал на репресиран несправедливо български опозиционер (да не говорим, че нямаме много такива). Ако имаме един политически услужлив главен прокурор, който предпочита да работи с управляващите, имунитетът не е спасение. Главният прокурор иска, а парламентарното мнозинство сваля защитата от наказателно преследване.

Обратното е по-опасно. Ако имаме главен прокурор, който не работи с управляващите, той може да поиска имунитета на депутат, но политиците да решат да предпазят своя човек от правосъдието. Това не е добре.

Имунитетът не спаси никого от Иван Татарчев и Никола Филчев. Няма да спаси никого и от Сотир Цацаров. Самите магистрати, без значение колко важни дела гледат, не се ползват от подобен имунитет. Защо тогава им е на депутатите?

Имунитетът не пази от подслушване. МВР и ДАНС имат отдавна разработени схеми за контрол. Образува се дело срещу неизвестен извършител или срещу някого от обкръжението на "правилния човек" и той сам пада в капана. Кетчърите на Цветан Цветанов показаха на цялото общество как може да се правят нещата. Скандалът "Галерия" от времето на Сергей Станишев също.

Като цяло депутатският имунитет е юридически анахронизъм. Той е въведен в конституцията през 1991 година заради страховете на едва стъпилата на краката си българска опозиция от твърде силните останки на тоталитарната партия. Сега България е член на НАТО и ЕС. Всеки българин има право да търси правата си пред Европейския съд по правата на човека, ако не получава справедливост в България.

При добра воля политиците биха могли да решат въпроса бързо и ефективно. Имунитетът в сегашния му вид отпада. Така народните представители ще могат да бъдат арестувани, ако бъдат заловени на местопрестъплението, без значение дали става дума за леко или тежко наказуемо престъпление. Те не са в парламента, за да вършат престъпления. Полицията ще получи възможност да работи срещу парламентарните хулигани, вместо да се стряска от всяка размахана депутатска карта.

За всички други случаи в конституцията може да се запише, че дело срещу народен представител се образува само с изрично разпореждане на главния прокурор. Така отговорността ще се носи на най-високо ниво и ще има гаранция, че изпълнителната власт в лицето на МВР няма да има решаващата дума. По подобен начин е организирана и подсъдността за висшите представители на държавата, които отговарят на първа инстанция пред Софийския градски съд. Наистина не можем да допуснем случайни дознатели в този процес.

Трябва да се запази неприкосновенността на депутатите само за изказаните от тях позиции в сградата на Народното събрание. Забравихте ли как Цветан Цветанов се отърва от делото за клевета, заведено от съдия Мирослава Тодорова? Пак беше имунитетът.

Защо обаче имунитетът все още го има? Още по-важен е и въпросът защо ГЕРБ се сети за него точно сега.

Поведението на Волен Сидеров из центъра на София безспорно е добра възможност да се заговори за имунитетите. Още в понеделник ГЕРБ обяви, че стартира инициатива за отпадане на имунитета. В сряда партията подкрепи създаване на специална комисия, която да реши как да процедира със Сидеров. Комисията вероятно ще се мота седмици, вместо да приключи нещата още днес (комисията все пак препоръча взимането на имунитета на Сидеров и Чуколов по скандала в рамките на деня-бел.ред.). ГЕРБ изглежда не бързат. Парламентът можеше да се събере извънредно още миналата седмица. Цялата държава ще говори за един заподозрян в хулиганство човек, вместо за изборите или съдебната реформа.

Процедурното задължение за създаване на тези проучвателни парламентарни комисии е още един много солиден аргумент в полза на отпадане на депутатския имунитет. Обществото определено има полза подобни случаи много бързо да бъдат изкарвани от полето на политиката и да бъдат вкарвани в съдебната зала. Там им е мястото. Няма разумно обяснение защо политиците да имат върховна компетентност над прокуратурата по наказателните дела, че да могат да ги спират. Още повече в последните десет години парламентът се занимава предимно със случаи на хулиганство, която някак все имат връзка с хората от "Атака". Темата е любима, защото е удобна.

Полза от разговора за имунитета на Сидеров, както преди, така и сега, имат самият Сидеров и повечето парламентарни партии.

За ГЕРБ този цирк е шанс да се говори за нещо друго. За ДПС арестуваният "враг" вече няма да е толкова страшен. На тази партия Сидеров е нужен в парламента, а не в килията, защото само тя би искала да пази хората си от него. ДПС няма нужда от повече държава в казуса "Сидеров". За БСП това е шанс да говори, каквото й падне. Социалистите вече показаха признаци на старческа амнезия и се обявиха против отпадането на имунитета, който бил гаранция срещу политическа репресия. Същата тази партия се обяви против съдебната реформа, която има за цел да направи прокуратурата по-отчетна и въпросната репресия по-малко вероятна. Сега те обясняват как се цели едва ли не подмяна на държавния ред.

Лидерът на "Атака" също има полза. За него пак се говори като за жертва, чу се нещо за Народен съд, а това хваща вяра в полето на маргиналното.

Дебатът около една смислена идея трудно може да се случи в по-абсурдна среда, което води до извод, че тя ще бъде употребена и смачкана.

wreckage 29 Окт 2015 14:13
Имунитетът съществува като символ на това, че парламентът е най-неразреденият дестилат на властта, произтичаща от суверена. Точно затова само и единствено парламентът може да сваля имунитета на депутата преди да го подхванат назначенците от съдебната и изпълнителната власт.

проф. дървингов
29 Окт 2015 14:58

Неволите на Волен
Софийската градска прокуратура (СГП) образува в сряда (25 май) досъдебно производство за насаждане на етническа омраза заради кървавите сблъсъци пред столичната джамия "Баня Башъ". Те бяха провокирани в петък от митинг на "Атака" по време на молитвата в ислямския храм.
Повод за разследването е и скандалното поведение на нейния партиен лидер Волен Сидеров, който като капак налетя в неделя на бой срещу независимия депутат Корман Исмаилов в студио на БНР по време на радиопредаване. Сега тепърва ще се изяснява при какви обстоятелства са били скъсани копчетата от саката на опонентите.
За момента се води производство срещу неизвестен извършител, обясни градският прокурор Николай Кокинов. Предстои да бъдат разпитани очевидци на безредиците пред джамията и участници в радио-предаването "Неделя 150". Едва след като бъдат събрани всички доказателства, разследващите ще преценят дали да обвинят някого.
Позицията на прокуратурата
както я представи Кокинов миналата седмица бе, че се допуска дори възможността партия "Атака" да бъде забранена, ако се докаже, че проповядва религиозна и етническа нетърпимост.
Тя обаче се промени след ден-два. Прокурор №1 на столицата подчерта в сряда, че не може да се говори за такава стъпка. Но дори и да се стигне до нея, юридически най-издържано би било по казуса да се произнесе Конституционният съд (КС). В тази посока бе и изказването на заместник главния прокурор Бойко Найденов, който коментира по рано същия ден, че държавното обвинение трябва да действа много внимателно в този случай, тъй като става въпрос за намеса в политическия сектор. "Неминуемо аз очаквам, че за предстоящите избори ще завалят сигнали за извършени престъпления от лица от други партии. Това, което колегите, работещи по тези случаи, трябва да направят, е максимално бързо да свършат с тези проверки и, разбира се, когато има престъпление, да образуват дела. Но не да се използва прокуратурата като средство за политическа борба и средство за политическа репресия", каза Найденов.

В разгорещените спорове около кървавия инцидент пред джамията се включи и Българският хелзински комитет. Неговият заместник-шеф адвокат Маргарита Илиева призова разследващите да приложат законодателството, в което има "достатъчно забрани, достатъчно средства за защита, както срещу проповядването на омраза, така и срещу самото извършване на дискриминация, включително на насилие". По думите на Илиева досега и съдиите, и прокурорите са отказвали да признаят расисткия характер на подобни конфликтни ситуации и ги квалифицират просто като хулиганство.

Лидерът на "Атака" се срещна с Кокинов, за да предостави на прокурату- рата снимки и видеокадри от "мирния" протест, както и поредица от жалби срещу определени лица, които според него са ги нападнали. На кадрите се виждал мъж, който размахва нож. Според Сидеров имало опит за увреждане на чуждо имущество и се пречело на законния протест на привържениците на "Атака". Депутатът омекоти тона, с който говореше в деня на инцидента, като заяви, че нарекъл от парламентарната трибуна полицаите - "еничари", защото не реагирали на молбите му да ограничат мюсюлманите и така проявили двоен стандарт "в услуга на поробителите".

В "Атака" обмисляли да помолят омбудсмана Константин Пенчев да поиска забрана на ДПС. Причината да се търси съдействие от омбудсмана била, че в момента националистите не разчитат на подкрепа от парламента, от МС, от президента и от главния прокурор. Партията можела и сама да направи това, но ако успее да събере 48 подписа на депутати. По думите на Сидеров в момента партията му събира данни за прояви на Ахмед Доган и на съмишлениците му, които да послужат като основание да бъде сезиран Конституционния съд (КС).
Ако въобще се стигне до образуването на съдебен процес по този случай, той ще бъде просто поредният сред множеството дела в биографията на лидера на "Атака". Откакто е на политическата сцена, той непрекъснато има вземане-даване с Темида. Така например през март 2008 г. Софийският градски съд (СГС) го осъди по гражданско дело за дискриминационните му изказвания срещу етническите турци в България и определи, че Сидеров трябва да се въздържа в бъдеще от подобни изказвания. Заключението на магистратите беше, че той е оказвал тормоз върху хора на основата на етническа принадлежност, с което е създал враждебна и застрашителна среда за българските турци. Делото заведе певецът Сунай Чалъков на основа на Закона за защита от дискриминация, с подкрепата на правителствената организация "Граждани срещу омразата". Причина за това дело са изказвания на националистическия лидер, в които той критикува новините на турски по БНТ.

"Боже, не му зачитай греховете, той не знае що върши!" Това бе лаконичният коментар на пловдивския митрополит Николай по повод проявите на националистическия лидер от края на миналата седмица. За съжаление обаче магистратите няма как да се обърнат към Господ и трябва да раздават справедливост не според десетте Божи заповеди, а според Наказателния кодекс.
Още е рано обаче да се говори за процес по повод на кървавия инцидент пред джамията. Но по традиция при почти всички заплетени инциденти, в които е замесен лидерът на "Атака", и досъдебните производства, и съдебното дирене се точат с години .
.... Сидеров пък бе подведен под съдебна отговорност заедно със съпругата си Капка за подбуждане към лъжесвидетелстване и за прикриване на хулиганските действия на шофьора, но бе оправдан.

"Съдебната система се нуждае от реформа, но това не значи, че не може да има обективни присъди, както в случая", заяви той веднага след като го оправдаха през октомври 2008 година. Вероятно участвалите в тогавашните заседанията магистратите сега се молят да не им се падне да гледат бъдещо дело за сблъсъците пред джамията, като си спомнят на какво нервно напрежение ги подложиха по време на процеса от шумните агитки на "Атака".
...
През през януари 2009 г. Сидеров напомни за себе си, като направи опит да нахлуе в студио на БНТ по време на предаването „Панорама". По думите на водещия Бойко Василев депутатът поискал "с ултимативен тон" да го включат в предаването, тъй като не бил съгласен с тезите на госта в студиото - Бойко Борисов. Той нахлул в сградата на телевизията с бодигардовете си с намерение да влезе направо в студиото. Инвазията била съпроводена с обидни квалификации към журналистите на БНТ, оплакаха се тогава от медията. Както винаги, версията на атакиста бе различна. Той отрече да е правил опит за нахлуване. Освен това не той се държал арогантно към екипа на предаването, а те към него.
И в този случай - както обикновено, не се разбра кой е крив и кой - прав. В крайна сметка инцидентът въобще не стигна до съд.
...
Сегашният случай край джамията, разбира се, е далеч по-сериозен. Но отсега може да се предвиди, че поне до изборите нищо около сблъсъците няма да се изясни. А идва и съдебната ваканция, която също е добре дошла...
(§22)

Зад кулисите на случая "Сидеров"
Сидеров е отгледан от системните партии, за да им прави услуги. А прокуратурата го пази, защото от своя страна прави услуга на тези партии, твърди Полина Паунова и предлага по-различен поглед върху случая "Сидеров".
Годината е 1947. Народното събрание снема имунитета на Никола Петков, когото арестуват още в сградата на парламента. Обесен е три месеца по-късно след режисиран процес. Комунистическата партия вече не се нуждае от опозиция за пред света. И затова я премахва.
Годината е 2015. Венецианската комисия настоява в България да се проведе радикална реформа на съдебната власт. Аргументът - "мощни прокурорски системи в бившите социалистически страни застрашават независимостта на съда". Само две седмици по-късно най-голямата партия (чийто лидер е премиер, за когото преди години стана ясно, че „сам си е избрал“ главния прокурор) инициира консултации за отпадане на депутатския имунитет.
На пръв поглед между трите събития няма нищо общо. Но не е точно така.
Постановката в НАТФИЗ
Посткомунистическата прокуратура в България и посткомунистическият партиен манталитет са опасна комбинация - получавайки повече права, те могат съвсем необезпокоявано да заграбват свободите в държавата. Такава възможност се крие в предложението за отпадане на депутатския имунитет, което се радва на голямо одобрение сред угнетените от несправедливости български граждани.
Аргументът на масовия човек гласи: политиците у нас са недосегаеми. Последният пример беше цирковата постановка на Волен Сидеров и трупата му „Атака“ в театралната академия и в магазинче за цигари пред нея. Неприятното усещане бе още по-натрапчиво заради факта, че едно от изстъпленията се случи в изборната нощ. Депутатът не можеше да бъде изведен от НАТФИЗ, стигна се до добре режисиран удар в лицето му, полицията изглеждаше безсилна пред народния избраник, а на място пристигна дори вътрешният министър.
Вместо да оценят случилото се като провал на МВР, още на следващия ден управляващите лансираха галещата ухото на избирателя идея за отпадане на депутатския имунитет. Последва мощна вълна на одобрение от страна на медиите, а народни представители със загрижен вид се появиха в националния ефир, за да обяснят как не са нищо повече от всеки техен съгражданин и затова не искат да имат защита от наказателно преследване.
Медиите се възпалиха, че в Западна Европа политиците се ползват с имунитет единствено за думите, но не и за постъпките си. Само че нашият проблем е манталитетен. Както никъде на запад не могат да си представят, че кмет ще уринира във фонтан или че депутат ще щурмува университет, така не могат да си представят и че главният прокурор може да е личен избор на премиера.

Покрай скандала "Сидеров"

Според автора, депутатските имуните е излишен "защото няма нито един случай, в който да е помогнал на репресиран несправедливо български опозиционер ". Това е спорно, защото не можем да бъдем сигурни, че ако го нямаше имунитета, някой (някои) депутат(и) не биха били репресирани по един или друг начин.
Но, дори и да е така, безспорно е известно, че няма и нито един случай, в който имунитетът да е попречил някой депутат да бъде подведен под отговорност за значимо нарушение на закона. От което може да се заключи, че имунитетът не е никаква пречка пред правосъдието.

Искането на група народни представители цели отпадане на наказателната неприкосновеност (именитета) т.е. да бъде възможно задържане и наказателно преследване без да засяга наказателната неотговорност (индемнитета), за мен е непонятно и неприемливо.
Аз лично бих подкрепил ограничаване на абсолютния и доживотен индемнитет (наказателна неотговорност) на българските депутати.