Страхотна бомбардировка над щаб на Ал-Нусра и позиции на главорезите в Северна Хама, където последните отново се опитаха да атакуват. Не просто се опитаха. Вчера и тази нощ бунтовниците започнаха офанзива северно от гр. Хама. Завзети са немалко села, както и градовете Суран и Кхатаб, които на на няколко километра северно от Хама. Впрочем Хама, заедно с Латакия и Тартус, около които обаче не се водят бойни действия, са единствените големи сирийски градове без бунтовнически или идилски анклави. В Хомс кварталът Ал Вайяр все още е под контрола на бунтовниците. Сраженията в Дамаск са стихнали, но шосето за Хомс е още под контрола на бунтовниците. Успешното напредване на силите на Асад (Тигрите) южно от Дейр Хафир продължава. подготвя се поредния котел, този път около Дейр Хафир. По другите фронтове няма сериозни сблъсъци. Впрочем, във връзка с постинг на г-н Ддантгвин малко по-горе се налага да се посочи, че в горецитираното мнение на г-н Туткалчев също се ползва Туитър като източник на информацията. В това няма нищо лошо, няма забранени източници, стига информацията да е достоверна. Хубаво е обаче г-н Ддатгвин да не изразява скепсис САМО по отношение на определен вид информация от Туитър. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сгугню |
@Сгугню 22 Мар 2017 09:11 Впрочем, във връзка с постинг на г-н Ддантгвин малко по-горе се налага да се посочи, че в горецитираното мнение на г-н Туткалчев също се ползва Туитър като източник на информацията. Също толкова впрочем, въпросът ми към Туткалчев е предизвикан най-вече от мнението ми за twitter като източник на обективна информация. Мислех, че това е очевидно и няма нужда от повече обяснения Също толкова очевидно е, че никъде не съм твърдял, че има забранени източници на информация. Въпросът, който е трябвало да си зададете е доколко те са достоверни. Защото според информация в twitter загубите на Русия в жива сила в Украйна колко бяха -- една, две, три дивизии? Или трябва да се качим на следващото ниво и да броим вече в армии? Същата ситуация е и в Сирия (imho). Та толкова от мен по въпроса за източниците на информация |
В хода на деня настъплението на бунтовниците при Хама продължава и се разраства. То върви едновременно в три направления - югоизточно от Катаб, югозападно от Катаб и южно от Суран. За деня са напреднали на първите две направления с по 5-7 км. Вече са съвсем близо до предградията на Хама. Ако нещата при Хама продължават така ще се наложи да се прехвърлят там сили на Асад от други фронтове. Южно от Кханасер пътят Дамаск - Халеб е затворен за пореден ден поради атаките на ИДИЛ. При Дейр Хафир силите на Асад са завили на север с цел затваряне на котела. В областта Каламун, на североизток от Дамаск успешното настъпление на бунтовниците против ИДИЛ продължава. В самия Дамаск сраженията също продължават без промяна на позициите на страните. |
В края на вчерашния ден и през изминалата нощ силите на Асад са затворили котела при Дейр Хафир. Продължават да напредват по пътя към Ракка, като следващият голям град е Маскана, на 30 км. на изток. Едновременно с това и още 40 км на изток от Маскана, много изненадващо за ИДИЛ, силите на Рожава и американски спецчасти са извършили въздушен десант южно от ез. Асад и са овладяли територията до и вкл. пътя към Ракка, като по този начин всъщност в перспектива пресичат пътя за по-нататъшно напредване на силите на Асад на изток. Ще бъде интересно. При Хама настъплението на бунтовниците е продължило на юг, югоизток и югозапад, като са овладени нови селища, макар и фронтът да не се е приближил повече към града. В Изт. Каламун, на СИ от Дамаск, настъплението на бунтовниците продължава успешно на изток, като бунтовниците са на път да се съединят с голямата бунтовническа територия в Югоизточна Сирия. В Ирак Западен Мосул е плътно стегнат в обръч от дни насам и иракските сили успешно напредват от юг в градските зони. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сгугню |
В последните дни настъплението на Асад при Дейр Хафир е изцяло спряно щото Тигрите са прехвърлени да спасяват положението при Хама, където действително и са успели и там сега се водят ожесточени позиционни сражения. Случилото се потвърждава тезата, че успехите на Асад срещу ИДИЛ след Нова година се дължат на примирието с бунтовниците от Идлиб. В момента щом последните започнаха някаква офанзива, Асад трябваше да спре активни действия някъде за да прехвърли сили на друг фронт. А при хама се бият основно силите на ССА. Ако и Нусра започнат настъпление някъде, русосирийците ще изпаднат в доста затруднено положение. Силите на Асад са започнали и успешно настъпление в Изт. Сувайда (голямата територия, контролирана от бунтовниците в ЮИ Сирия). Водят се битки и в Дамаск, без промени в териториите, при Дараа - също, и при Палмира - асадистите са заели някои селища. В територията около десанта на кюрдо-американците има сериозни сражения като обръча около град Ал-Таврах се затваря постепенно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сгугню |
През последните дни са налице изменения на някои от фронтовете в Сирия: При Хама сирийците са успели да завземат обратно териториите които паднаха под контрола на бунтовниците в хода на тяхното настъпление към Хама. На юг анклавът на ИДИЛ, намиращ се директно на изток от Дамаск беше изцяло завзет от бунтовниците. Продължават успешно сраженията между бунтовниците и ИДИл в И. Каламун, като видимо опитите на бунтовниците на съединят голямата територия под техен контро в ЮИ Сирия с бунтовническия анклав в Зап. Каламун ще се увенчаят с успех. В Дамаск сирийците са успели да отблъснат бунтовниците от Джобар от пътя Дамаск - Хомс и така са раздалечили отново двата бунтовнически анклава в Дамаск - Джобар и Кабун. В зоната на кюрдско-американския десант в ЮИ бряг на ез. Асад силите на Рожава и САЩ са превзели базата Табка и са на път да затворят котел около град Ал-Таврах. Множество контраатаки на ИДИЛ, отблъснати от кюрдите. Току що ССА и турците са обявили в Азаз че планират начало на нова мащабна операция в Северна Сирия. Интересно в каква посока?! |
По фронтовете в Сирия не са налице съществени териториални изменения освен при Хама, където сирийските сили напредват на север в ожесточени сражения и им предстои да започна боеве за Маардес. Има и бомбардировки и атаки на асадистите срещу бунтовническите територии Джобар и Кабун в Дамаск, но за момента са неуспешни. Също има бомбардировки и сблъсъци и при Дараа. Южно от Дейр Хафир действията на сирийците са на практика прекратени, тъй като всички сили са прехвърлени при Хама. На запад от Идлиб бунтовниците са започнали днес офанзива по пътя към Латакия . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сгугню |
It could turn out that Donald Trump's decision to bomb Syria was the right one. But thus far, he has no clear policy and there are several risks to his approach. One of them is the president himself. A Commentary by Roland Nelles For almost six years, the U.S. under the leadership of Barack Obama stood by helplessly as Syrian President Bashar Assad slaughtered his people, with the blessing of both Moscow and Tehran. For six years, efforts were made to find a diplomatic solution to the Assad problem. But nothing worked, because Russian President Vladimir Putin was uninterested in abandoning his most important ally in the Middle East. Now, U.S. President Donald Trump is returning to standard American practice: Instead of relying on words, he is resorting to bombs - in this case, Tomahawk missiles - and has punished Assad for the chemical weapons attack for which the dictator is likely to blame. The new American severity results from the assumption that the Russians and Iranians can only be forced into concessions if the West demonstrates that it isn't "weak" and that it can strike with just as much brutality as they can - and that it is prepared for an escalation of the Syrian conflict. Considering the situation, it is certainly reasonable to conclude that, since the softer approach yielded no benefits, it is perhaps worthwhile trying a more heavy-handed strategy. German Chancellor Angela Merkel and French President François Hollande apparently agree, which is why they released a statement on Friday accepting the U.S. strikes. If things go well, Assad, Russia and Iran will be cowed by Trump's response and will agree to a negotiated solution that results in the end of the Assad regime. In such a scenario, it could prove helpful that Putin initially saw Trump's presidency as a possibility to improve relations with Washington and to end painful sanctions. Europe's moderating influence, particularly from Merkel, could help push things in this direction. A Good Hand to Play If things don't go well, Assad, Putin and the Iranians will redouble their stubbornness. They certainly don't want to give the impression of weakness in the face of Trump's onslaught. It is thus possible that they will simply allow things to continue as before. They might even seek to test Trump to see how far he is willing to go - by, for example, making new weapons deliveries to Assad or increasing the number of "military advisers" in the country. Putin still has a good hand to play. He has plenty of ways to make things difficult for Trump and the West, by reheating the frozen Ukraine conflict and opening a new theater of operations, for example. Iran, meanwhile, could easily employ targeted provocations to escalate the never-ending conflict with Saudi Arabia. Trump would suddenly find himself confronted with several new areas of conflict to which he would have to formulate a response. Whatever happens, it would be more comforting if there were a different U.S. president sitting in the Oval Office. Unfortunately, though, it is Donald Trump, and he hasn't thus far given any indication that he is able to develop an intelligent, coherent and rigorous strategy. Experience shows that cool calculation is not one of his strengths. Rather, he is more influenced by mood and instinct - and by his overwhelming need to be popular. His zig-zag path in Syria is a perfect example. Just a few days ago, the U.S. government essentially agreed that Assad could stay in power, with Secretary of State Rex Tillerson saying it was up to the Syrian people to decide and U.S. Ambassador to the UN Nikki Haley saying "our priority is no longer to sit and focus on getting Assad out." Trump gave the impression that ethics and human rights were not considerations for his administration. Now, though, he suddenly wants to be seen as a knight in shining armor - with the added benefits that the strikes distract from his domestic policy failures and from accusations that his administration is too cozy with Moscow. It could be that his popularity ratings will temporarily rise. But confidence in his ability to manage such a crisis remains at a premium. Under Trump, American foreign policy seems like a mere game. Unfortunately, it is deadly serious for the rest of us. Натисни тук |
Едно становище от неутрална страна. Поантата е заложена в изказването на френския външен министър, услужливо пропуснато от българските осведомители - "изблиците на ярост на американския президент не бива да служат за повод за война" и изказването за противоречивите сигнали, изпращани от министрите на външните работи и на войната на САЩ. Изобщо - препоръчвам на опонентите да потърсят и алтернативни източници на информация, особено за мненията на френския и германски външни министри (извън осведомяването от българските вестници и телевизии) за по-обективна дискусия тук. Trumps Syrien-Schwenk irritiert Verbündete Ein Wutanfall des US-Präsidenten sollte nicht als Vorwand für einen Krieg dienen, kritisiert Frankreichs Außenminister. Trump hatte nach dem Giftgasangriff in Syrien ein militärisches Einschreiten nicht mehr ausgeschlossen. 06.04.2017 um 16:47 Die unklare Haltung der US-Regierung in der Syrien-Krise nach dem mutmaßlichen Giftgasangriff irritiert die Verbündeten. Die Außenminister von Deutschland, Frankreich und Großbritannien appellierten, die Konsequenzen aus dem Vorfall im Rebellengebiet müssten von den UN beschlossen werden. Am kritischsten äußerte sich Frankreichs Außenminister Jean-Marc Ayrault: Er bekomme unterschiedliche Signale von US-Außenminister Rex Tillerson und Verteidigungsminister James Mattis. "Sie sagen nicht das Gleiche", sagte Ayrault dem Sender Cnews. Zuvor hatten US-Präsident Donald Trump und sein Vize Mike Pence einen Schwenk in der Syrien-Strategie der USA angekündigt: Nach dem jüngsten Giftgasangriff im syrischen Bürgerkrieg schließt Washington ein militärisches Eingreifen nicht mehr aus. "Alle Optionen sind auf dem Tisch", sagte US-Vizepräsident Mike Pence am Mittwochabend (Ortszeit) dem US-Fernsehsender Fox News. Es sei Zeit, dass Russland die aus dem Jahr 2013 stammende Verpflichtung erfülle, alle chemischen Waffen in Syrien zu eliminieren "Was gestern geschehen ist, ist für mich nicht akzeptabel", deutete am Mittwoch auch Trump ein mögliches militärisches Eingreifen an. Seine Einstellung gegenüber dem syrischen Machthaber Bashar al-Assad habe sich geändert. Mit dem Angriff auf Khan Sheikhoun, bei dem 86 Menschen starben, habe Assad "eine ganze Reihe von Linien überschritten". Die syrische Regierung werde "auf jeden Fall" ein Zeichen bekommen. Trump will militärische Schritte nicht verraten Der Angriff am Dienstag auch auf Frauen, Kinder und Babys sei entsetzlich und furchtbar. Dieser "Affront gegen die Menschlichkeit des Assad-Regimes kann nicht toleriert werden". Welche Konsequenzen es genau geben werde, ließ der US-Präsident offen. Zu einem möglichen Militärschlag sagte er, es sei Teil seiner Politik, militärische Schritte im Vorfeld nicht zu verraten. Ayrault sprach sich dagegen klar für eine nicht-militärische Lösung und weitere Gespräche im UN-Sicherheitsrat aus. Der erste Schritt müsse sein, über eine Resolution abzustimmen und die Friedensgespräche in Genf wieder aufzunehmen. "Er besteht nicht darin, selbst einzusteigen", sagte er. "Dass der US-Präsident möglicherweise eine Art Wutanfall bekommen hat, sollte uns nicht als Vorwand dienen, auf den Kriegspfad zu gehen." Auch der britische Außenminister Boris Johnson und sein deutscher Amtskollege Sigmar Gabriel betonten die Wichtigkeit, vor einem Alleingang erst einmal zu versuchen, eine UN-Resolution zu erzielen. Syriens Außenminister zeigt sich skeptisch Russland hält nach wie vor klar zu seinem Verbündeten Assad. Laut Moskau haben die syrischen Regierungstruppen nicht selbst Giftgas eingesetzt. Die syrische Luftwaffe habe vielmehr ein von Rebellen genutztes Lager mit Giftstoffen getroffen, teilte das russische Verteidigungsministerium mit. Diese Version der Geschehnisse wurde am Donnerstag auch vom syrischen Außenminister Walid al-Mualem verbreitet: Die syrische Luftwaffe habe ein Munitionslager angegriffen, das der jihadistischen Nusra-Front gehört habe. Zugleich reagierte Mualem mit Skepsis auf den Vorschlag, eine internationale Untersuchung des Giftgas-Vorfalls einzuleiten. Frühere Erfahrungen seien „nicht ermutigend“ gewesen. Derartige Ermittlungen dürften nicht politisch missbraucht werden und müssten ihren Ursprung in Damaskus haben. Er deutete an, nur unter diesen Bedingungen einer Untersuchung zuzustimmen. Für die Türkei hingegen steht fest: Die Truppen von Machthaber Bashar al-Assad stünden hinter der Attacke. Die ersten Analysen ließen darauf schließen, dass die Opfer des Luftangriffs in Khan Sheikoun dem chemischen Kampfstoff Sarin ausgesetzt gewesen seien, erklärte das türkische Gesundheitsministerium am Donnerstag. Schlingerkurs der Trump-Regierung Die Aussagen, die bisher von der Trump-Regierung zu Syrien gekommen sind, wirken wie ein Schlingerkurs. Noch vor einigen Tagen war das Signal aus Washington gekommen, dass ein Rücktritt des syrischen Machthabers Assad nicht mehr Priorität habe. Wenige Tage später sagte die UNO-Botschafterin der USA, Nikki Haley, jedoch: Das syrische Volk habe genug von Assad. Jetzt drohte Haley mit einem Alleingang der USA, sollte Russland eine Verurteilung Syriens im UNO-Sicherheitsrat blockieren. Die Politik, nicht unbedingt auf eine Ablöse Assads zu pochen, war de facto schon von Trumps Vorgänger Barack Obama betrieben worden. Nach einem verheerenden Giftgasangriff auf einen Vorort der Hauptstadt Damaskus im August 2013 machte Washington das Regime dafür verantwortlich. Damit war die "rote Linie", die zuvor Obama gezogen hatte, überschritten worden. Die USA drohten mit Luftangriffen. Massive Luftschläge zum damaligen Zeitpunkt hätten das Assad-Regime aus der Hauptstadt Damaskus vertreiben können. Denn die Vororte von Damaskus waren fest in den Händen der Aufständischen. Und die Rebellen drohten, weiter ins Zentrum vorzurücken. Nach einem Deal mit Russland über eine Abrüstung der syrischen Chemiewaffen, sah die Obama-Regierung aber von Luftschlägen ab. Der militärische Sturz Assads hatte offenbar keine Priorität mehr. Assad: Keine Hoffnung auf Friedenslösung Assad selbst sagte, er sehe im Bürgerkrieg keinen Spielraum mehr für eine Verhandlungslösung. "Es gibt keine andere Option als den Sieg", sagte Assad in einem am Donnerstag veröffentlichten Interview mit der kroatischen Zeitung "Vecernji List". Seine Regierung könne mit den Oppositionsgruppen, die an den jüngsten Friedensgespräche beteiligt gewesen seien, keine Resultate erzielen. Der UNO-Sicherheitsrat verschob indes die geplante Abstimmung über eine Resolution zu dem mutmaßlichen Giftgasangriff in Syrien. Wie Diplomaten am Mittwochabend in New York mitteilten, könnte die Abstimmung nun am Donnerstag stattfinden. Der von den USA, Großbritannien und Frankreich eingebrachte Resolutionsentwurf verurteilt den Angriff und fordert eine baldige Untersuchung. Russland, ein enger Verbündeter Syriens, hatte sein Veto dagegen angekündigt. Der vorgelegte Entwurf sei "grundsätzlich unannehmbar", sagte die Moskauer Außenamtssprecherin Maria Sacharowa. Er greife den Ergebnissen von Ermittlungen voraus und benenne schon jetzt "die Schuldigen". (APA/Reuters/dpa/red.) http://diepresse.com/home/ausland/aussenpolitik/5196502/Trumps-SyrienSchwenk-irritiert-Verbuendete?from=newsletter&xtor=EPR-20003-[rss-newsletter]&xt_at=b6ba6cbf5c3de264828a72b824112827cb3cd688ee660b23240a0e5ac29dea82 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: фелдкурат О. Кац |
Сгуги, понеже са ти ясни нещата, а на мен ми прилича на белот на три, че и повече ръце, кажи ни кои сили са на сатанистите, кои са добрите, кои лошите и за кого да вика агитката, ако трябва Сирия да заприлича отново на тази прекрасна държава, която беше! |
Фелдкурат О. Кац 10 Апр 2017 12:15 Мнения: 577 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Zig-Zagging on Syria Trump's Foreign Policy Game Едно обяснение за поредния зиг-заг СМИ узнали о роли дочери Трампа в его решении нанести удар по Сирии http://www.rbc.ru/politics/10/04/2017/58eb50169a794710e43505a7?utm_source=gismeteo&utm_medium=news&utm_campaign=gism_top3 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mi6osp. |
Стугньо, а ти верваш ли на Дойче веле? http://www.dw.com/bg/%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%B4/a-38333512 target=_blank id=url>Натисни тук Химическата атака: наистина ли е дело на Асад? САЩ удариха Сирия в отговор на предполагаемата химическа атака в Хан Шейхун. Но дали това престъпление наистина е извършено от Асад? Или е дело на джихадистки бунтовници, целящи именно намесата на САЩ в Сирия? default При предполагаемото химическо нападение в Хан Шейхун в началото на седмицата загинаха над 80 души. И засега смъртта на тези хора е единственият доказан факт. Дамаск и Москва отхвърлят обвиненията на Запада, че режимът на Асад носи вината за атаката. Но кой би имал интерес от престъплението? Този въпрос се поставя във всеки криминален филм. Същото се питаме и сега. "Само въоръжените бунтовнически групировки имат сметка от подобно нападение с химически оръжия. Те са изправени до стената и де факто нямат никакъв шанс да се съпротивляват на режима на Асад с военни средства", казва пред ДВ Гюнтер Майер, ръководител на Центъра за изследване на арабския свят в Майнц. Политологът припомня, че през 2012 година Барак Обама заплаши, че САЩ ще се намесят, ако режимът на Асад използва бойни отровни вещества. А тази заплаха, според Майер, звучи като "покана за противниците на сирийския президент да употребят химически оръжия, за да бъде обвинен именно Асад". Отровите на бунтовниците Това, че въоръжената опозиция в Сирия е в състояние да извършва и химически нападения, бе описано подробно още през 2014 година в публикация на разследващия журналист Сиймор Хърш в "London Review of Books". Той цитира един документ на американската военна тайна служба DIA от 2013 година. Според този документ, клонът на Ал Кайда в Сирия - фронтът ал Нусра - притежава нервнопаралитичния газ зарин. В статията си Хърш се опитва да докаже, че приписваното на Асад нападение с бойни отровни вещества в Гута (предградие на Дамаск) през август 2013 година всъщност е дело на бунтовниците. Според разследващия журналист, целта им е била да въвлекат американската администрация във войната срещу Асад. Близкоизточният експерт Михаел Людерс описва в току-що излязлата си книга "Онези, които жънат бури" как в края на август 2013 шефът на американските тайни служби Джеймс Клапър е разубедил президента да издаде заповед за изстрелване на крилатите ракети "Томахок" срещу Сирия. Клапър е убедил Обама в невинността на Асад, след като му показал анализа на иззетите от Гута проби зарин. Според анализа, проведен от британска химическа лаборатория, съставът на открития там зарин се различавал от зарина на сирийската армия. Впрочем, въпросното химическо нападение в Гута бе извършено точно по времето, когато в страната пребиваваха американски инспектори по химическите оръжия. "Между другото те бяха поканени от Асад", подчертава експертът Гюнтер Майер. През март 2013 северно от Алепо също бе извършено химическо нападение, при което загинаха и войници от сирийската армия. Майер твърди, че Асад е искал да открие отговорните за атаката с помощта на американските инспектори. "Безумие е да се очаква, че режимът ще извърши такова нападение точно по времето, когато в страната има американска комисия", смята близкоизточният експерт. Съмнения за участието на Асад в химическото нападение от 2013 изразява и бившият инспектор на ООН по химическите оръжия Ричард Лойд, както и професорът от Масачузетския технически университет Теодор Постъл. В началото на 2014 година двамата американски учени публикуваха доклад, в който твърдят, че ракетите, заредени с отровен газ в Гута, е можело да бъдат изстреляни само от контролираните от бунтовницити области, както и че техният радиус на действие е бил максимум 2,5 километра. По време на нападението в Гута Сирия все още е притежавала 600 тона химикали за производство на зарин и иприт. Според Гюнтер Майер, тези запаси са служели "като един вид противотежест на израелските атомни оръжия". "Според изчисленията, Израел притежава междувременно около 200 ядрени бойни глави. Химическите бойни вещества биват наричани "атомното оръжие" на малкия човек", казва експертът от Майнц. През август 2014 година САЩ обявиха пълното унищожаване на сирийския арсенал с химическо оръжие. Възможно е обаче в някой от трудните за наблюдение райони на бойни действия все още да има такива. Защо му е на Асад да го прави? А химическите оръжия на фронта ал Нусра, за които пише в доклада на американската военна тайна служба DIA, огласен от разследващия журналист Сиймор Хърш? За тях не се знае нищо. "И поради това отцепилата се от Ал Кайда групировка е най-значимата бунтовническа група в северната провинция Идлиб", подчертава Гюнтер Майер в разговор с ДВ. "Фронтът ал Нусра, сега вече под друго име, се обедини с други екстремистки джихадистки групировки в Идлиб и в момента е най-мощната ислямистка група в региона. Това означава, че Ал Кайда, представена от фронта ал Нусра, има де факто решаващата дума в провинцията", казва той. Няма съмнение, че Башар Асад не подбира средствата за запазване на своето господство. Но от друга страна защо му трябва на диктатора да настройва международната общност срещу себе си? И то във времето, когато тя започва постепенно да свиква с мисълта, че той може и да остане на власт като сирийски президент. Оправдан въпрос, нали? И преди да се реагира прибързано, на този въпрос трябва да бъде даден правдоподобен отговор. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: фелдкурат О. Кац |
Trump's Dangerous Syria Attack Thursday night's air strikes won't by themselves change much in the country – but they did change the rules of the game The 59 Tomahawk cruise missiles that rained down on a remote Syrian air force base Thursday night could be a one-off strike designed as a chest-thumping show of force by President Trump in response to the horrific Syrian chemical attack in that country's northwest earlier this week. Or it could be the first shot in a cascading series of military actions – including the creation of refugee safe zones, no-fly zones aimed at grounding Syrian and Russian air forces, and direct attacks on Syria's main military units – that might trigger what, until this week, seemed unthinkable: a direct U.S.-Russian military showdown. What's clear is that the strikes, launched in the dead of night, won't by themselves change much at all. They won't change the balance of forces in Syria’s civil war, which – after a series of on-the-ground military advances by the Syrian regime's forces and its Russian and Iranian allies – has essentially been won by Damascus. They won't deter either Moscow or Tehran from backing Bashar al-Assad's government, which both counties have deemed an indispensable ally. And they won't even put much of a dent in Syria's arsenal of chemical weapons or its ability to deliver them. What's different about Trump's attack, however, is that it changes the rules of the game. Unlike virtually all of the earlier 7,000-plus strikes in Syria over the past five years, which exclusively targeted the Islamic State and Al Qaeda, Trump's attack is the very first deliberate action against the Syrian armed forces. Because war is unpredictable, as the dust settles on Shayrat Air Base, the target of the attacks – from which, according to the Trump administration, Syrian planes carried chemical weapons into battle in Idlib Province – it isn't clear how Syria, Russia and Iran will respond. In the immediate aftermath of the attacks, Russia’s president, Vladimir Putin, condemned the U.S. action as an "act of aggression," and the Russians suspended a crucial 2015 agreement that facilitated contacts between U.S. and Russian military commanders to prevent accidental encounters between the two countries' air forces. Trump, his administration in shambles and plagued by a political knife-fight involving his own White House staff, probably calculated that he'd benefit from the rally-round-the-flag phenomenon that accompanies U.S. military action. And, indeed, he's won plaudits across the political spectrum, including from Republicans, including Sen. John McCain, who'd been bitterly critical until now of Trump's clumsy, ally-alienating America First approach. Democrats, too, including Obama administration veterans, praised the cruise missile strikes. (In fact, just hours before the strikes were launched, Hillary Clinton told an audience, "I really believe that we should have – and still should – take out his airfields and prevent him from being able to use them to bomb innocent people and drop sarin gas on them." Yet it's a sharp, and stunning, departure for Trump. Earlier this week, even after the gas attack, administration officials proclaimed their belief that the United States has no military role in Syria. And, during the 2016 campaign, Trump incessantly declared that while he'd "bomb the shit out of ISIS," he saw Russia as an anti-terrorist ally and that he saw no need to take on Assad. And in 2013, after President Obama announced his "red line" over Syria's repeated use of sarin gas, Trump tweeted, "President Obama, do not attack Syria." But, announcing on Wednesday that he changed his mind – "that attack on children yesterday had a big impact on me," he said in the Rose Garden – Trump launched the missiles. Whether Trump truly had a change of heart, or whether the hawkish military advisers around him – such as Secretary of Defense Jim "Mad Dog" Mattis, a former Centcom commander, and Gen. H.R. McMaster, the national security adviser who replaced the resigned Gen. Michael T. Flynn – got to him, isn't known. Nor is it known whether the White House sees the attack as the first salvo in an escalating Middle East war, though the Pentagon, especially since Obama announced the "red line" in Syria in 2013, has had constantly updated plans in place for a wider war in Syria. But the brutal logic of the war in Syria, which has left hundreds of thousands dead since it began in 2011 and forced millions to flee as refugees, is stark: Short of an Iraq-style invasion of Syria designed to topple Assad, there's no way to dislodge the Syrian dictator by force – especially now that, since 2015, the Russian military has entered the conflict directly. The only way to resolve the Syrian conflict is through a diplomatic accord, one involving the government in Damascus and those parts of the opposition – not including ISIS and Al Qaeda – willing to participate. Since late last year, Russia, in coordination with both Iran and Turkey, has conducted a series of talks toward that end, including some of the armed rebel groups. But Trump's feckless military action, even if it isn't followed up by further strikes and a wider war, is almost guaranteed to make a diplomatic solution far tougher. That's because it will energize and embolden the armed rebels, who've been calling for tougher U.S. action in Syria for years, and it will strengthen the resolve of their chief backers, the ultraconservative Arab states of the Persian Gulf, such as Saudi Arabia and the United Arab Emirates, who provide most of the cash and weapons to the anti-Assad forces. President Obama for years resisted getting involved too deeply in the Syrian quagmire. During Obama's second term, the United States provided lethal support to Syria's armed opposition, though ineffectively to say the least, and used air power against terrorist groups, including the Islamic State's forces. But Obama rejected calls from virtually his entire national security team, including Secretary of State Clinton, to impose a military-backed no-fly zone in Syria and to intensify American support for the anti-Assad insurgency. He did so because, in his opinion, there didn't appear to be any end game. Now that Russia has thrown its lot in with Assad in spades, that's even more true. So it's hard to see what Trump can accomplish, either – other than plunging the United States into a head-to-head conflict with Moscow. Натисни тук |
Сгугньо, директно отправено към теб - не посочвам името за да не залитнеш да обясняваш какъв катил е авторът, ако искаш, речи нещо по повод написаното. Публикувано на 08.04.2017 в България .... Изстреляни 59 ракети по почти $1.5 млн всяка, а „пристигнали“ в района на целта само 23. 36 крилати ракети „Томахоук“ – фира. Няма ги на мястото на срещата, сирийците на земята не могат да ги открият. Теоретически вероятностите са следните (допълвайте, ако нещо съм пропуснал): 1. Американският ВПК е скъп, но за сметка на това крайно неефективен. КПД им е 23 от 59, което си е 39%, няма даже 40%. При цена от $1.5 млн за ракета, изстреляна от по-малко от 1000 км (всъщност, пред положително около 600 км) си е чист позор. ..... 2. САЩ са изстреляли 23, излъгали са, че са изстреляли 59, защото това си е бизнес. Който е чел „Параграф 22“, или е гледал „Героите на Кели“, или е общувал с нашенските рейнджъри от американските бази по света, е наясно колко странен на пръв поглед е англосаксонският вариант на „воюване“. ..... 3. Руското ПВО се е задействало и понеже са били 59, а времето за реакция е било малко, са успели да „приземят“ в Средиземно море само 36, 23 са преминали. Тогава коефициента на полезно действие на руските системи за ПВО (може би: С-300, или С-400) се оказва математически 61%. Не е малко, но всъщност не стига. Да пропуснеш почти 40% от крилатите ракети, които могат да носят ядрен заряд, си е достатъчно голяма беля, и опасност да получиш неприемливи загуби и поражения на твоя територия. 4. Руските системи за радиолокационна война са се задействали, но нарочно само за 36, или… толкова си могат – в мащаб, който е „объркал“ полетите на 36 от 59 ракети Томахоук. Това е под вариант на (3). 5. Това е договорка. Огромната цена (за САЩ – от $30-100 млн общо е цената) и нищожните поражения (сравнено с цената) нещо намирисват. По това време Бачо Доню Тръмпата е вечерял официално със Си Дзин Пин. Русия реагира служебно осъдително за „този акт на нарушение на международното право“, но без да се пали много. Сирия също реагираха по-скоро служебно, отколкото кой знае колко гневно-изненадано. Всъщност, изненадани май бяха главно зрителите и „потребителите“ на СМРАД-BREAKING NEWS! Пораженията: 5-6 убити (ако е вярно) и няколко потрошени стари самолети, които без ремонта са на цената на старо желязо. Мамка му, ако бяха пуснали 5-6 човека с обикновени пистолети с общо 59 патрона по лев парчето (да спазим числото 59 крилати ракети), щяха да убият повече и да нанесат повече ефективни военни поражения. Даже си мисля, че с лъкове и с 59 стрели (те вече са по $10 парчето, ако са карбон), пак щяха да убият повече и да нанесат по-сериозни военни поражения. Нещо не е така. Нещо много силно не е така. Както в обичайния свят на англосаксите с техните двойни криви огледала. Пак се сещам за Wag the Dog… | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: фелдкурат О. Кац |
Източник - die Zeit - струва си да се прочете, източникът не е руски, даже не и украински - поантата на автора - авантюрата на Дональд Иванович има вътрешнополитическо предназначение - след 70 дни на власт, пълен провал във всичко. И моментът лошо избран - вечеря с китайския президент, един вид изискано унижение от страна. И накрая най-важното - ако Барак Хюсеинович и неговата коалиция бомбардираха ислямската държава, то за първи път американците нападат редовната армия, болеша се срещу халифата - та, слеку кото и с кого е Дональд Иванич? Was immer den US-Präsidenten dazu bewogen hat, in Syrien einzugreifen: Strategie war es nicht. Vielmehr ging es um Innenpolitik – und darum, als starker Mann zu wirken. VON THEO SOMMER Freitag, der 6. April 2017: ein Datum, das man sich merken muss. Vor hundert Jahren sind an diesem Tag die USA in den Ersten Weltkrieg eingetreten. An diesem Tag mühten sich die Diplomaten in Genf und Brüssel um eine Lösung des Syrien-Konflikts. Und an diesem Tag saß abends Donald Trump beim Dinner mit Chinas Staatspräsiden Xi Jinping, als zwei US-Zerstörer im Ostmittelmeer 59 Marschflugkörper vom Typ Tomahawk in Richtung des Fliegerhorsts Al Scheirat abschossen; von dort aus sollen Assads Kampfjets drei Tage zuvor Chemiewaffen gegen den Ort Khan Sheikhoun abgefeuert und 85 Menschen getötet haben, darunter viele Kinder. Bei dem Tomahawk-Angriff kamen nach syrischen Angaben sieben Menschen ums Leben, darunter vier Kinder. War es der Tag, an dem sich Amerika geopolitisch zurückmeldete – oder ein Tag, an dem es sich im Mittleren Osten wieder einmal in einen hoffnungslosen Krieg stürzte? Wir wissen es nicht, wie wir überhaupt vieles nicht wissen. Es müssen Beweise her Waren es wirklich Assads Kampfjets, welche den entsetzlichen Giftgasangriff ausgeführt haben? Die US-Generäle Mattis und McMaster, Verteidigungsminister der eine, Nationaler Sicherheitsberater der andere, erklärten sich "highly confident", sehr zuversichtlich, dass es so war. Beweise legten sie nicht vor. Aber wen beschlichen da nicht Zweifel, der sich an Präsident Johnsons Tongking-Fälschung im Vietnam-Krieg erinnerte, oder auch an den herbeigelogenen Krieg George W. Bushs gegen den Irak, dem wider besseres Wissen der Besitz von Massenvernichtungswaffen angedichtet wurde? Außenminister Sigmar Gabriel mag die von den Amerikanern vorgebrachten Gründe für "plausibel" halten, die Kanzlerin Trumps Handeln für "nachvollziehbar". Überzeugt und überzeugend klingt das nicht. "Nachvollziehbar" heißt ja auch nur, dass man sich ausdenken kann, was Trump sich ausgedacht haben mag. Eine Billigung bedeutet es nicht. Eine unabhängige Kommission unter der Schirmherrschaft der Vereinten Nationen muss Aufklärung schaffen. Bis dahin ist alles Mutmaßung oder Unterstellung. Auch sollte man nicht vergessen, dass der Angriff eindeutig völkerrechtswidrig war, und dass für ihn auch keine Zustimmung des Kongresses vorlag. Hat Trump eine Strategie? Wir wissen auch nicht, ob der Luftschlag, wie das heute heißt, nicht in Wahrheit ein Schlag in die Luft war. Von den 59 Tomahawks hätten nur 23 getroffen, sagen die Russen, nur sechs Kampfjets seien zerstört, die Startbahn nicht beschädigt worden. War der als "maßvoll" gerühmte Schlag gegen die Startbahn, die Hangars, Munitionsbunker, Radargeräte und Raketenabwehr des Stützpunktes also ein Fehlschlag? Oder reicht es für einen symbolischen Akt, dass es einmal ordentlich kracht? Bleibt der "Warnschuss" eine einmalige Aktion oder folgen "weitere Maßnahmen", von denen drohend die Rede ist? Schon gar nicht wissen wir, ob hinter dem Hau-drauf-Schlag irgendetwas steckt, was man eine Strategie nennen könnte. Die Niederung des sogenannten "Islamischen Staates" war das erklärte Ziel des Wahlkämpfers Trump. Dafür, wie dies geschehen soll, gibt es bisher nicht den geringsten Hinweis. "Alle zivilisierten Nationen" rief der Präsident auf, sich an der Beendigung "der Schlächterei und des Blutbades" zu beteiligen. Woran konkret? Die Antwort blieb er schuldig. Eine wohlwollende Beurteilung seines Tuns und Lassens läuft darauf hinaus, er sei auf einer anstrengenden Lernkurve endlich in der realen Welt angekommen. Ich denke, es war umgekehrt. Er ist verbohrt – Assad hat mit Fassbomben und konventionellen Waffen seit Jahren schlimmere Kriegsverbrechen auf sich geladen als in Khan Sheikhoun; warum jetzt diese Reaktion? Es war eine pure Gefühlsaufwallung: Weil er einige schreckliche Fotos gesehen hatte, schoss er impulsiv aus der Hüfte. Und warf alles über den Haufen, was er früher zu Syrien gesagt hatte – 2013 nach dem ersten grausamen Giftgasangriff: "Präsident Obama, greifen Sie nicht Syrien an;" und vorige Woche erst, als er zu verstehen gab, der Sturz Assads sei nicht mehr oberste amerikanische Priorität, dessen Schicksal sei Sache des syrischen Volkes. Nun plötzlich soll er wieder weg. Wo bleibt bei solcher Selbstwidersprüchlichkeit die klare Linie? Ablenkung vom Scheitern daheim Es waren wohl eher innenpolitische Motive, die Trump zum Losschlagen veranlassten. An der Heimatfront hat er in 70 Tagen nichts zustande gebracht. Die Gesundheitsreform und das Einreiseverbot sind krachend gescheitert und die Umfragewerte des Präsidentenlehrlings sind im Keller. Da musste es verlockend erscheinen, sich ungehindert von Kongress und Justiz an der auswärtigen Front hervorzutun. So konnte er von seinem innenpolitischen Scheitern ablenken; konnte sich von seinem Vorgänger absetzen; konnte gleichzeitig die Unterstellung entkräften, er sei eine Marionette Putins; und konnte obendrein den Eindruck vermitteln, er habe sich vom Amateur zum ernsthaften Staatsmann gewandelt. Russland, China und Nordkorea habe Trump ein unübersehbares Signal gegeben, sagen die Trump-Versteher. Lenkten Putin, Xi Jinping und Kim Jong Un nicht ein, müssten sie sich auf einiges gefasst machen. Doch wie glaubhaft sind derlei Drohungen? Wladimir Putin, der heute Trumps meist unsichtbaren Außenminister Rex Tillerson empfängt, wird schwerlich von seiner Linie abgehen, dass Assad mindestens für eine Übergangszeit am Ruder bleibt – bis sich nämlich eine andere regierungsfähige Mehrheit findet. Auch ist schwer vorstellbar, dass China, sollte es stärkere Hebel überhaupt besitzen, noch mehr Druck auf Nordkorea ausübt, damit Kim Jong Un sein Atomwaffenprogramm aufgibt. Ein widerspenstiger Verbündeter in Pjöngjang ist den Chinesen allemal lieber als die Aussicht auf amerikanische Truppen am Yalu. Trump isoliert sich Ich fürchte denn, dass Trump sich isoliert hat. Die Aussicht auf einen Schulterschluss mit den Russen im Kampf gegen den IS hat sich verfinstert. Xi Jinping, den Donald Trump mit seiner Syrien-Intervention düpierte, wird nicht aufhören, seinen eigenen Entwurf für die Weltpolitik zu verfolgen. Der nordkoreanische Jungdiktator aber wird an seinen Atomwaffen festhalten – frohlockend, dass er sie hat und in der zutreffenden Erkenntnis, dass Assad nie angegriffen worden wäre, hätte auch er über solche verfügt. Ich wäre froh, wenn ich mich täuschen sollte. Wenn der syrische Warnschuss sich wider Erwarten als Auftakt zum Friedensgeläut herausstellen würde, nicht als erste Salve in einer vermeidbaren, kriegsträchtigen Konfrontation. Und wenn der alte Trump, der sich kaltherzig der Aufnahme syrischer Flüchtlinge verschließt und sich ansonsten durch Sprunghaftigkeit, Unbelehrbarkeit und schlichte Ahnungslosigkeit hervortut, nicht doch immer wieder in dem neuen Präsident im Oval Office durchbräche. |
Над три седмици след началото на бунтовническата офанзива при Хама, отбелязваща де факто края на примирието (въпреки че Нусра и компания още не са почнали активни действия), и последвалата я асадова контраофанзива, всякакъв напредък на русосирийците в Сирия е спрян. Това за пореден път потвърждава факта, че напредването през предходните месеци против ИДИл се е дължало само на примирието. Асад няма сили да напредва едновременно срещу всичките си противници, а да не дава Господ те да координират едновременни атаки. Нещо повече - вчера ИДИл са предприели контраофанзива и са си върнали селището Закия, югоизточно от Дейр Хафир. Сделката за размяна на население между бунтовниците и Иран продължава да се изпълнява. Предвидено е на финала всички хора от шиитския анклав Фуа и Кефрая да се изселят в контролирани от правителството територии, а там да се прехвърлят множество бунтовници от и около Дамаск. Единствен успех през изминалите дни е затварянето на обръча около Табка (Ал Таврах) от страна на Рожава и американците. В момента се води настъпление срещу обсадения град. |
Сгуги, понеже са ти ясни нещата, а на мен ми прилича на белот на три, че и повече ръце, кажи ни кои сили са на сатанистите, кои са добрите, кои лошите и за кого да вика агитката, ако трябва Сирия да заприлича отново на тази прекрасна държава, която беше! Прекрасна държава?!?!?! Сирия?!?! Такова определение можеш да дадеш за Швейцария, за Норвегия, за Сингапур. Но Сирия? Ама оправете си понятията. |