Войната в Сирия - том 2 - 2017
Отиди на страница:
Керри обозначил условия для снятия санкций с РФ А Кери някой пита ли го нещо? Санкциите може да си ги сложи там където им е мястото - по откъм задната си част. |
| ...един анализ на Българското геополитическо дружество ... като начало не е лошо, авторът не може да бъде обвинен в рубладжийство, русофилия, алкоголизм и ватничество ... да видим сега реакциите на партньорите - бананите, рубъла, петроля, процесорите и Роскосмос... американската гледна точка я видяхме - ДжимК прекара два-три дни в Москва, скоро щял да ходи пак ... Палмира вече не се контролира от ИДИЛ, да видим, да видим ... "Блестящата малка война" на Москва в Сирия и поуките от нея Четвъртък, 24 Март 2016 18:54 | Написано от Стефан КАМЕНАРОВ* Краят на руската военна операция в Сирия изненада повечето експерти и политици както в самата Русия, така и извън нея. Според мнозина анализатори, Кремъл все пак е постигнал основните си военни и политически цели в сирийския конфликт, при това с минимални загуби и разходи. Въпросът обаче е, защо руснаците не продължиха да "капитализират" постигнатите там предимства? На пръв поглед, сирийската операция не може еднозначно да се определя като "победа". В чисто технически план тя действително беше проведена блестящо и не струваше кой знае колко на Москва. Според президента Путин, разходите по нея са били около 33 млрд. рубли, руските военни експерти говорят за 38 млрд., но дори ако вземем най-големите цифри, които посочват някои техни западни колеги, става дума за 660 млн. долара за цялата продължила пет месеца и половина операция. Това е по-малко от 1% от бюджета на руското Министерство на отбраната. Ако пък сравним тези разходи, със стойността на американската операция "Непоколебима решителност" в Сирия, ще видим, че полетите на руската бойна авиация се стрували пет пъти по евтино от полетите на американската. Въпреки това обаче, поне на пръв поглед нито една от официално обявените военни цели на операцията не бе реализирана докрай. Както е известно, Кремъл изпрати своите части в Сирия за да се включат в борбата с Ислямска държава (ИД) и успя да нанесе сериозен удар по петролния бизнес на тази групировки. В същото време обаче, руснаците частично се изтеглиха от страната още преди пълното унищожаване на ИД. Президентът Путин обяви, че сред целите на операцията е и ликвидирането на джихадистите в редовете на Ислямска държава, които са граждани на Русия. Смята се, че става дума за между пет и седем хиляди бойци от Русия и постсъветското пространство. В края на операцията, руският военен министър Сергей Шойгу обяви, че са унищожени само две хиляди дошли от Русия ислямисти. Освен това, Путин ясно даде да се разбере, че операцията ще бъде ограничена във времето и, че Москва ще изтегли авиацията си след приключването на настъплението на сирийската армия. На практика обаче, това се случи в самото навечерие на офанзивата на частите на Асад и подкрепящите ги ирански гвардейци към Палмира и Ел-Каратейн. На този фон, някои анализатори си задават въпроса, дали операцията на руските военновъздушни сили с Сирия наистина може да се смята за успешна? Отговорът е еднозначно положителен, най-малкото, защото реалните военни цели на руснаците донякъде се различаваха от официално обявените от техния президент. Всъщност, ставаше дума за стабилизирането на режима на Асад, консолидирането на сирийския проправителствен елит на фона на военните победи, отблъскването на джихадистите от централните зони на Сирия (т.е. от нейния "хартленд"  и разширяването на контролираната от режима в Дамаск територия. Всички тези целя бяха постигнати, което пък позволи стартирането на ефективен процес на преговори между Асад и част от опозицията. Наистина, ефективността на преговорите в Женева поражда много въпроси, но истината е, че Москва и Дамаск залагат не толкова на тях, колкото на сепаративния диалог с въоръжената опозиция в отделните райони на самата Сирия.Както посочва в тази връзка в Hürriyet известният турски външнополитически анализатор Йълчън Байер: "Най-голяма придобивка на Русия в Сирия е затвърждаването на имиджа и на държава, която (за разлика от САЩ например) взаимодейства само с легитимни сили и наистина се бори срещу терора, а не го генерира". Между другото, според Байер, най-губещия играч в Сирия е неговата собствена страна, защото "докато всички заинтересовани от случващото се в Сирия играчи (включително САЩ и Русия) се опитват да променят своята сирийска политика, Турция упорито следва досегашната си линия и затова продължава да губи". На свой ред, израелският телевизионен коментатор Алон Бен Давид отбелязва, че "руския президент показа, какво означава да си истински лидер, като вкара войските си в Сирия и след това ги изтегли оттам по свое собствено желание. Сирийската операция му струваше немалко ресурси, но в крайна сметка той постигна целта си, защото сега именно Путин ще определя бъдещето на тази разделена държава. Не може да не се учудваме и да завиждаме на този феномен, който на практика вече не съществува в западния либерален сват - появата на толкова упорит лидер, способен да взема трудни решения и да постига реализацията им". Както вече споменях, в резултат от руската операция Ислямска държава от няколко месеца насам се намира в отстъпление по всички фронтове като в момента, когато Путин обяви частичното изтегляне на бойната си авиация, кюрдите вече заплашваха столицата на ислямистите Ракка, а сирийската армия и иранските доброволци се подготвяха за атаката на Палмира. Наистина, засега е трудно да се отговори, дали отстъплението на ИД ще продължи и след изтеглянето на руснаците? Дали кюрдите ще продължат да печелят победи, или турците ще използват ситуацията за да ги ударят в гръб? Или пък, дали Асад ще съумее да удържи отвоюваните територии? Впрочем, да не забравяме, че Путин ясно даде да се разбере, че цялата руска военна мощ може отново да се появи в Сирия в рамките на само няколко часа. Според известният френски експерт по Източна Европа и Русия (и бивш шеф на международния отдел на Le Monde) Даниел Верне, с действията си в Сирия, руският държавен глава е доказал, че е "ключов и пълноправен партньор, а не рушител на спокойствието, превърнал се в пречка за разрешаването на кризите в различните точки на света. Истината е, че Русия вече си е върнала ролята на световна сила, която Западът и беше отнел след разпадането на Съветския съюз". Верне акцентира върху това, че Путин излиза от изолацията, в която са се опитали да го поставят САЩ и европейските им съюзници след присъединяването на Крим и войната в Източна Украйна. Позиционирайки се като ключов фактор за постигането на примирие в Сирия, той, паралелно с това, усилва натиска за отмяна на санкциите - въпрос, който ЕС следва отново да обсъди до средата на 2016. Освен това, Путин демонстрира на т.нар. "развиващи се държави", че Русия е надежден партньор, който не изоставя партньорите си, за разлика от САЩ, които по време на "арабската пролет" не само не попречиха, но дори подкрепиха свалянето на бившите си протежета. Руският президент демонстрира завидно търпение при смяната на режимите по периферията на собствената му страна, както и по време на западната военна намеса в Либия. С действията си в Сирия обаче, той ясно даде да се разбера, че тези времена са отминали и вече няма да търпи разрушаването на суверенни държави и режими, осъществявано с активна външна намеса. Освен това сирийската операция позволи на руснаците да осъществят полеви изпитания и да демонстрират на света модерното си въоръжение, включително новите си крилати ракети, с които руските кораби обстрелваха от Каспийско море цели, разположени на територията на Сирия. "На първо място обаче - подчертава Верне - Путин искаше да покаже на света, че само двете свръхдържави - САЩ и Русия, са в състояние да сложат край на регионалните конфликти, ако съумеят да възстановят диалога помежду си. Точно както беше и по време на студената война". Неслучайно в обширната си статия в Wall Street Journal, носителят на наградата "Пулицър" Брет Стивънс нарича руската операция в Сирия "блестящата малка война на Владимир Путин", посочвайки, че американските стратези биха могли да се поучат от това, как руските войски влязоха в сирийския конфликт, както от начина, по който излизат от него. Той акцентира върху факта, че "на руския държавен глава бяха нужни само шест месеца за да демонстрира пред света, че дори скромното използване на военна сила може по решаващ начин на промени силовия баланс, както и, че не всяка интервенция в Близкия Изток е обречена да се превърне в тресавище". Според него, основните поуки от тази "блестяща малка война" на руснаците в Сирия, са следните. На първо място е необходимостта ясно да се определят позициите във всеки един конфликт и твърдо да се подкрепя избраната страна в него. Или, както посочва още Макиавели "винаги е по-добре ясно да се заяви, дали си враг или приятел, отколкото да стоиш и да гледаш отстрани". В Сирия, руснаците твърдо застанаха на страната на съществуващия режим, докато в Украйна и Грузия също толкова твърдо защитиха местните руски или проруски настроени малцинства. На второ място, целите, които се поставят, следва да са реалистични. Така, докато администрацията на Обама разчиташе, че руската интервенция в Сирия ще повтори съветското нахлуване в Афганистан и ще има същата съдба, Путин беше наясно, че ограниченото но динамично използване на руската авиация може да маргинализира сравнително слабата умерена опозиция на режима на Асад и да превърна сирийската война в своеобразен референдум - както вътрешен, така и международен, за това, кой следва да бъде предпочетен - Асад или Ислямска държава. На трето място, Кремъл очевидно беше наясно, че сред ключовите цели на всяка военна интервенция трябва да бъде постигането на определени дипломатически резултати. На четвърто място, руснаците се стремяха (и в крайна сметка го постигнаха) да си гарантират достатъчна свобода на действие сега и в бъдеще. Както е известно, Москва изтегли само частично военните си сили от Сирия. Тя продължава да разполага с модернизирана военноморска база в пристанище Тартус, както и с военновъздушна база край Латакия. Освен това, Путин ясно даде да се разбере, че ако поиска може да върне своите части в Сирия, а успехът на руската операция означава, че това евентуално завръщане ще се ползва с масовата подкрепа на обикновените руснаци. В крайна сметка, посочва Брет Стивънс, "смисълът на една военна интервенция не е да реши с един замах всички проблеми, защото - както Владимир Путин напомни наскоро на целия свят - подобен опит да решиш всичко обикновено води до невъзможността да решиш каквото и да било". * Българско геополитическо дружество |
| ...за баланс и успокоение, един американски матрял - обърнете внимание 1461 коментара под такава тривиална статия, кога ще ги стигнем американците най-после? The Washington Post In Syria and Iraq, the Islamic State is in retreat on multiple fronts Comments 1461 BEIRUT — As European governments scramble to contain the expanding terrorist threat posed by the Islamic State, on the battlefield in Iraq and Syria the group is a rapidly diminishing force. In the latest setbacks for the militants on Thursday, Syrian government troops entered the outskirts of the historic town of Palmyra after a weeks-old offensive aided by Russian airstrikes, and U.S. airstrikes helped Iraqi forces overrun a string of Islamic State villages in northern Iraq that had been threatening a U.S. base nearby. These are just two of the many fronts in both countries where the militants are being squeezed, stretched and pushed back.Nowhere are they on the attack. They have not embarked on a successful offensive in nearly nine months. Their leaders are dying in U.S. strikes at the rate of one every three days, inhibiting their ability to launch attacks, according to U.S. military officials. Front-line commanders no longer speak of a scarily formidable foe but of Islamic State defenses that crumble within days and fighters who flee at the first sign they are under attack. “They don’t fight. They just send car bombs and then run away. And when we surround them, they either surrender or infiltrate themselves among the civilians,” said Lt. Gen. Abdul-Ghani al-Assadi, commander of Iraq’s counterterrorism forces, who is overseeing the latest Iraqi offensive to capture the town of Hit in Anbar province. “Their morale is shaken. We listen to them on their communications devices. Their leaders are begging them to fight, but they answer that it is a lost cause. They refuse to obey orders and run away.” The group still controls big swaths of territory and could potentially prove as deadly in defeat as it was when it was on the offensive. Strikes in Belgium, Turkey and France may herald the tip of an iceberg of militant networks that have already infiltrated Europe, law enforcement officials fear. Whether the recent strikes are a response to the battlefield setbacks, as some U.S. officials have said, or an inevitable consequence of the global “jihad” precipitated by the extremists’ ascent is hard to tell. Recent weeks have seen a revival in Iraq as well as Syria of the suicide bombings and hit-and-run assaults that do not win ground but are deadly to people otherwise living beyond militants’ reach. Scores have been killed in suicide bombings in Damascus and Baghdad this year. But U.S. military officials say they believe that after more than 18 months, the military campaign has found its stride. “As time goes on, as our systems mature, we’re becoming more effective,” said Col. Steve Warren, the U.S. military’s spokesman in Baghdad for the campaign. “We’ve become much better at spotting them. Anytime they try to move, we’re able to find and finish them. They can’t move, haven’t won any battles for a long time, and they’ve got difficulty leading because we’re hitting their leaders.” It is not only the U.S.-backed effort that is gaining momentum. Russian airstrikes played a major part in facilitating the Syrian army’s entry into historic Palmyra, which was snatched by the Islamic State nearly a year ago during its last major burst of offensive activity. Syrian forces helped by Russian strikes also have made gains around the Islamic State stronghold of Bab, east of Aleppo, and are making inroads on the southwestern outskirts of Raqqa province. It is unlikely, but not implausible, that the Syrian army will reach Raqqa before U.S.-backed forces do, U.S. officials say. Most of the advances, however, are being made by the assortment of loosely allied forces, backed to varying degrees by the United States, that are ranged along the vast perimeter of the Islamic State’s territories. They include the Kurdish People’s Protection Units, or YPG, in northeastern Syria; the Kurdish peshmerga in northern Iraq; the Iraqi army, which has revived considerably since its disastrous collapse in 2014; and Shiite militias in Iraq, which are not directly aligned with the United States but are fighting on the same side. The U.S. military estimated earlier this year that the Islamic State had lost 40 percent of the territory it controlled at its peak in 2014, a figure that excludes the most recent advances. In Anbar province, a newly regenerated Iraqi army is advancing along the Euphrates Valley toward the town of Hit and has captured more than 25 miles of territory in the past week. In eastern Syria, the seizure late last month of the town of Shadadi by the Kurdish YPG — aided by U.S. Special Forces — was accompanied by the capture of nearly 1,000 square miles of territory. Although the town had not been headlined as an Islamic State stronghold, it has long been known in Syria as an epicenter of extremism and a major source of Syrian jihadist fighters against U.S. troops during the U.S. occupation of Iraq. Most recently, it had served as a key supply and staging area for battlefronts in both Syria and Iraq, and it was there that one of the most powerful and effective of the Islamic State’s leaders, Omar al-Shishani, was killed in a U.S. airstrike this month. The operation was planned to take place over weeks. Instead, the town fell within days, said a senior U.S. administration official, who spoke on the condition of anonymity to talk candidly. “Shadadi was going to be a major six-week operation,” he said. “The ISIS guys had dug trenches and everything. Instead, they completely collapsed. They’re collapsing town by town.” The biggest constraints on further military advances now are largely political, U.S. officials say. Progress on important fronts such as reconciliation in Iraq and diplomatic efforts to end the war in Syria are not keeping pace with the advances on the battlefield, stalling plans to take the fight to the Islamic State’s most vital strongholds. Plans for an operation to capture Raqqa, the de facto capital of the Islamic State’s self-styled caliphate, are on hold because of tensions between Kurds and Arabs over who would participate and how to govern the city after it has been taken. The YPG has declared a breakaway federal region that does not include Raqqa, while U.S. plans to train and equip an Arab force to fight for the town are lagging. Likewise, preparations for an offensive for Mosul, the biggest city under Islamic State control, are being held up by disputes over who should take part and how to govern the northern Iraqi city after it falls. The powerful Shiite militias, credited with making many of the earliest gains, are insisting they be given a role, over objections from the U.S. military and the Iraqi Kurdish peshmerga. “We could probably liberate Mosul tomorrow, but we would have a real mess on our hands if we did,” said Michael Knights of the Washington Institute for Near East Policy. “A lot of work needs to be done to ensure an orderly transition of power in Mosul.” The Iraqi army described Thursday’s operation outside the northern Nineveh province town of Makhmour as the start of the Mosul offensive. U.S. and Kurdish officials, however, said it was a far more limited operation, to drive the Islamic State out of a string of villages that have been threatening U.S., Iraqi and Kurdish peshmerga troops based in the town. A U.S. Marine based in Makhmour died in rocket fire on Saturday. An Iraqi army officer in Makhmour, who spoke on the condition of anonymity because he was not authorized to talk to reporters, said troops encountered little resistance, overrunning five mostly empty villages as militant fighters retreated. The Islamic State continues to defend when it is attacked and shows no sign that it is losing cohesion in its core territories — but it is starting to become possible to foresee the group’s ultimate defeat, said Knights, who thinks that could come by the end of next year. “They are starting to fall apart,” he said. “They’re a small movement. If you bring them under pressure on half a dozen battlefields at the same time, they can’t do it.” Mustafa Salim in Baghdad contributed to this report. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
Сирийская армия отбила у боевиков ИГ цитадель Пальмиры Сирийской правительственной армии и ополченцам удалось отбить у боевиков "Исламского государства" (ИГ, запрещена в России) историческую цитадель Пальмиры, сообщает государственное информагентство SANA. Штурм Пальмиры начался в четверг. Сирийской армии и отрядам "Соколов пустыни" удалось закрепиться в гостиничных комплексах, оттеснив террористов к центру Пальмиры, а в пятницу- установить контроль над одной из стратегических высот, где расположена вышка мобильной связи. Утром начался начали штурм крепости Пальмиры — последней высоты, контролируемой ИГ. РИА Новости http://ria.ru/syria_chronicle/20160325/1396980662.html#ixzz43vIE6c8X |
На улицах Пальмиры кипят ожесточённые бои https://www.almasdarnews.com/article/intense-fighting-engulfs-streets-palmyra-russian/ | Al-Masdar News |
25.03.16.Сирия!неудачная атака Нусрачей,в Хаме на позиции NDF https://www.youtube.com/watch?v=XYRPAmWdJdM |
| Йес!!! Syrian regime forces retake 'all of Palmyra' from Isis Syrian government forces have retaken all of Palmyra in a major victory over the Islamic State jihadi group. “After heavy fighting during the night, the army is in full control of Palmyra – both the ancient site and the residential neighbourhoods,” a military source said. Isis fighters pulled out on Sunday morning, retreating to the towns of Sukhnah, Raqqa and Deir ez-Zor to the east. http://www.theguardian.com/world/2016/mar/27/syrian-regime-forces-retake-all-of-palmyra-from-isis? Идилчовците скоро ще ядат дървото повсеместно!  |
Идилчовците скоро ще ядат дървото повсеместно! Нека бъдем реалисти. Това би било чудесно, но не ми се вижда много вероятно. Още по-малко - скоро. |
| >>><<< Ние ще победим! http://www.chicagotribune.com/news/nationworld/ct-syria-militias-us-cia-islamic-state-20160326-story.html |
| Why is David Cameron so silent on the recapture of Palmyra from the clutches of Isis? In the end, it was the Syrian army - and its Hizballah chums from Lebanon, and the Iranians, and the Russians - who drove the Isis murderers out of Palmyra The biggest military defeat that isis has suffered in more than two years. The recapture of Palmyra, the Roman city of the Empress Zenobia. And we are silent. Yes, folks, the bad guys won, didn't they? Otherwise, we would all be celebrating, wouldn't we? Less than a week after the lost souls of the 'Islamic Caliphate' destroyed the lives of more than 30 innocent human beings in Brussels, we should - should we not? - have been clapping our hands at the most crushing military reverse in the history of Isis. But no. As the black masters of execution fled Palmyra this weekend, Messers Obama and Cameron were as silent as the grave to which Isis have dispatched so many of their victims. He who lowered our national flag in honour of the head-chopping king of Arabia (I'm talking about Dave, of course) said not a word. As my long-dead colleague on the Sunday Express, John Gordon, used to say, makes you sit up a bit, doesn't it? Here are the Syrian army, backed, of course, by Vladimir Putin's Russkies, chucking the clowns of Isis out of town, and we daren't utter a single word to say well done. When Palmyra fell last year, we predicted the fall of Bashar al-Assad. We ignored, were silent on, the Syrian army's big question: why, if the Americans hated Isis so much, didn't they bomb the suicide convoys that broke through the Syrian army's front lines? Why didn't they attack Isis? “If the Americans wanted to destroy Isis, why didn't they bomb them when they saw them?” a Syrian army general asked me, after his soldiers' defeat His son had been killed defending Homs. His men had been captured and head-chopped in the Roman ruins. The Syrian official in charge of the Roman ruins (of which we cared so much, remember?) was himself beheaded. Isis even put his spectacles back on top of his decapitated head, for fun. And we were silent then. Putin noticed this, and talked about it, and accurately predicted the retaking of Palmyra. His aircraft attacked Isis - as US planes did not - in advance of the Syrian army's conquest. I could not help but smile when I read that the US command claimed two air strikes against Isis around Palmyra in the days leading up to its recapture by the regime. That really did tell you all you needed to know about the American "war on terror". They wanted to destroy Isis, but not that much. So in the end, it was the Syrian army and its Hizballah chums from Lebanon and the Iranians and the Russians who drove the Isis murderers out of Palmyra, and who may - heavens preserve us from such a success - even storm the Isis Syrian 'capital' of Raqqa. I have written many times that the Syrian army will decide the future of Syria. If they grab back Raqqa - and Deir el-Zour, where the Nusrah front destroyed the church of the Armenian genocide and threw the bones of the long-dead 1915 Christian victims into the streets - I promise you we will be silent again. Aren't we supposed to be destroying Isis? Forget it. That's Putin's job. And Assad's. Pray for peace, folks. That's what it's about, isn't it? And Geneva. Where is that, exactly? Robert Fisk The independent |
Востоковед Евгений Сатановский рассказал о тайном значении освобождения Пальмиры "ЮНЕСКО сейчас будет прыгать от радости: да, это исторический центр. Но на самом деле к северу от Пальмиры есть стратегический перекресток, занимая который, вы рассекаете территорию "Исламского государства" на две части: южная группировка больше не может получать оружие и боевиков из Турции. У нее есть слабенький ручеек из Иордании. Мы присутствуем при стратегическом моменте ужимания до состояния уничтожения боевиков ИГИЛ. И это, безусловно, без российских ВКС не произошло бы", — сказал Сатановский. http://ren.tv/novosti/2016-03-28/vostokoved-evgeniy-satanovskiy-rasskazal-o-taynom-znachenii-osvobozhdeniya |
| САА настъпва в квартала на Дамаск Джобар. http://militarymaps.info |
| Вызываю огонь на себя. Колонка Андрея Союстова про подвиг авианаводчика http://riafan.ru/512032-vyzyvayu-ogon-na-sebya-kolonka-andreya-soyustova-pro-podvig-avianavodchika |
 Syrian Army makes first push towards Deir Ezzor On Monday afternoon, the Syrian Arab Army’s “Tiger Forces” made their first major push towards the Deir Ezzor Governorate after a three week long battle with the Islamic State of Iraq and Al-Sham (ISIS) at the strategic desert city of Palmyra (Tadmur). The Tiger Forces – backed by the 134th Brigade – began their assault by launching a powerful assault along the Palmyra-Sukhanah Road, capturing approximately 4 km of territory from the ISIS terrorists that were positioned outside of Palmyra’s eastern countryside. https://www.almasdarnews.com/article/syrian-army-makes-first-push-towards-deir-ezzor/ | Al-Masdar News http://militarymaps.info |
| Видео на което ясно се вижда присъствието на "Искандер" на базата Хмеймим ! На 5,24 минута.... Дали руснаците нарочно са го заснели или е случайно няма значение. Както вече излезе лафа : По мере вывода войск из Сирии контингент увеличивался   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ЗИП |