| Тия дни по "България он еър" чух че в Ню Йорк били предложили купуването на гласовете на електората по време на избори да бъде позволено. Американските богове на демократическата математика даже били сметнали колко точно струва гласът на всеки гласоподавател. Според тия, гласът на електората струва всеки път различно. Причината за това е че корен квадратен от четири е две, а корен квадратен от девет е три. Възможно е да не успяхте да разберете. И аз не разбрах, обаче си припомних, какво беше това корен квадратен, че бях позабравил. Единственото, което го разбрах е че трябва да бъде объркан гласоподавателя. Да припомня (те сега е момента, да се припомни), че от дълго време, тия типове са узаконили купуването на депутати (сенатори) от разни лобисти със закони за лобизма (които в САЩ най-редовно се нарушават, от такива като лобиста Джак Абрамоф). Сега като узаконят и купуването на електората, ще им остане единствено да узаконят и купуването на избирателните комисии, които редовно фалшифицират изборния резултат (да - тъкмо в САЩ, а не само в България). И си рекох "Абе аз ли не рабирам от математика, понеже съм си тъп, или тия нещо са се дрогирали с качествена дрога?" Па реших и аз поради тая причина, да направя един опит да сметна, колко струва гласът на електората. Но за разлика от софистите-демагози, от рода Хорус и Ра, деца на Слънцето и Луната, царе и царици на Горен и Долен Египет, аз ще опитам да смятам, и да разсъждавам, така че хората да разберат, какво им говоря. И така, в България най-високостоящата власт е парламента. Той де факто е под контрола на частните транснационални корпорации, които управляват (чрез законна и незаконна корупция) и САЩ. Без значение, че не е съвсем ясно, кои са законодателите на България, колко са и как се разпределят ресурсите, които те постоянно отнемат от българския народ, ние можем да предположим колко са тези отнети от българите ресурси в рамките на един мандат на българския парламент, който е четири години. Ще стъпя на средната работна заплата в България. Тая заплата е около 400 лева, но това не е точно така. Причината е че от нея трябва да се приспаднат данъци, които българинът плаща, монополно високи цени, лихви по кредити, които е взел за да съществува, парите без покритие които централната банка изпуска на пазара постоянно конфискуват от създателите на реални стоки и услуги, фиксираният от близо двадесет години валутен курс надценява стойността на еврото, за да може всеки притежател на евро да вземе повече от българския пазар от колкото му се полага, данък ДДС всеки плаща в момента на покупката на нещо си и т. н. Ще приема че реалната средна заплата е триста лева на месец. В България, работещите на светло, вероятно са два милиона. Но има и значителен дял сива икономика, работещите в която също са обложени от въпросните властови субекти. Обложени са също и пенсионерите, пенсионните фондове (натрупани от вноските на работещите, преди да станат пенсионери) на които са систематично ограбвани не само в миналото но и днес. Когато аз смятам само грабежа над едни два милиона работещи българи, това е доста по-малко от истинската стойност на ограбеното от държавнокорпоративната власт. Но аз ще я сметна само нея, за да кажа, че със сигурност, по-малко от това няма. Т.е. цената на гласа на електората със сигурност не може да бъде по-малко от това. Колко би трябвало да бъде средната работна заплата на работещите в епохата на най-високия връх на научно техническата революция? Аз приемам, че тя е само едни хиляда лева. Предполагам че сте чували за доста по-големи числа, особено на базата на сравнението със средната работна заплата в западните държави. Но високите заплати в западните държави не би трябвало да бъдат взети за критерии, защото са напомпани от ограбеното от такива държави като България. Освен това, увеличеното население на планетата води до изчерпване на базовите ресурси и това вещае големи бъдещи проблеми с потреблението. За това приемам хиляда лева средна работна от която вадя триста лева, които са получени от работещия. Остават седемстотин конфискувани по разни хитри начини от върхушката, без значение че тая върхушка е доста неиндентифициран летящ обект. Това прави конфискувани ресурси на стойност милиард и половина месечно. Умножено по 48 месеца (колкото е един мандат на парламента в България), това прави над седемдесет милиарда лева за четири години. Сами разбирате, че това число не е много голямо, дори спрямо бюджета на България и БВП. Но трябва да го сравняваме и с бюджета и БВП на държавите от имперския център, защото това е глобализирана икономика, която прехвърля най-вече там. За затъналия в мизерия българин обаче, това са си големи пари. Нека сега да разделим тези седемдесет милиарда на шест милиона гласоподаватели в България. Ще получим над десет хиляди лева на калпак. Това е минималната цена която всеки от вас дава на държавния монопол в България на всеки четири години. Какво не прибавих към нея? Не прибавих работещите в сивия сектор, вкл. организираната престъпност. Тези хора също работят за малко пари и също плащат данъци на държавата и банката, въпреки че може да си мислят, че са големи хитреци. Не прибавих това, че стоковото натрупване на всяка икономика, вкл. и Българското не е станало за един парламентарен мандат, нито за един само 25 години а за много повече. Страшно интересен е фактът (поне за мене), че това натрупване е нетен продукт. И тоя нетен продукт, никой икономист, по телевизията или в Ню Йорк не се сеща да го вади като критерии, за смятане. Ако този нетен продукт започне да фигурира в сметките, наред с корен квадратен, ще стане ясно, че за последните двадесет и пет години в България е отрицателен. Т.е. българите в България се разделят със собствеността си, която или се руши или преминава в чужди, небългарски ръце - но ръце фантомни и неведоми, действащи чрез йерахия от подставени наемници. Сградите (правени през комунизма) се рушат и средният българин не може да им направи належащи ремонти. Не говоря само за София и няколко града. А колко струва разрушената промишленост и селско стопанство, което бълваше по времето на комунизма? Тук трябва да бъде въведен от математиците и един друг параметър - това е съотношението между нетния продукт на глава от населението през комунизма и сега. Ако сегашният нетен продукт е отрицателен или малко над нулата а едновремешния е много голям, се получава твърде голямо число на регрес. Но икономиката би трябвало само да прогресира, защото се развива производителната сила. Тук вероятно нормалната прогресия не е на квадрат а на куб или повече. Но ето че на нас ни се налага да установим, че в България регресията е в размер на корен квадратен или кубичен. Имотите, сградите, територията (т.е. не само земеделската земя) струват много повече от цялото ограбване над текущото потребление на отделния българин. Повечето българи компенсират недостига си от средства за съществуване, като продават на безценица именно тези ресурси, тези имоти. Мисля си, че е нормално, да се натрупва както в частната, семейната, така и в обществената, корпоративната икономика, а не да се преживява, като се харчат имуществените резврви. Това важи не само за двата милиона работещи в България, а за почти всички българи. Освен това работещите още два милиона извън България българи, също са израсли (произведени) на българска територия за сметка на българския народ. Когато комунизмът падна, основната собственост на производствени мощности и други обществени (държавни) ресурси се водеше "народна собственост". Нямаше никакво легитимно основание, тая народна собственост, да не бъде раздадена на българския народ, под вездесъщия посткомунистически лозунг за раздържавяването, наложен не от кой и да е а от гурото на приватизацията в България - МВФ и Световната банка. Но тая народна собственост беше подарена на разни криминални елементи, подставени лица на МВФ и Световната банка и впоследствие бе в повечето случаи умишлено унищожена. Унищожението на производството в България е печалба за производството извън България, защото собствениците на тая небългарска промишленост се превръщат в монополисти и ще продават по-скъпо на българите. Когато българите отиват да им работят на запад, те не стават собственици на промишлеността и политическата власт в тия държави. По тоя начин грабежът за един само мандат извършен от или чрез българския парламент е много по-голям от десет хиляди лева на средностатистическа електорална единица. Защото ние трябва да вземем предвид, не само колко би трябвало да струва тая електорална единица за един мандат от четири години. Ние трябва да търсим и ограбеното до днес. При всички случаи обаче, под десет хиляди лева за гласоподавател при всеки поредни параламентарни избори не можем да паднем. Вярно е че тези пари не отиват само за собствени нужди на управляващата върхушка. По-голямата част от тях отиват за разходи по управлението. Но от друга страна, както казах, истинската стойност на грабежа е много по-голяма. Разполагайки с тези ресурси които са принадена стойност на икономиката за четири години, управляващите могат да платят и на гласоподавателите веднъж на четири години, стойност равна на няколко средни работни дни. Ако това им натовари критично баланса, те могат впоследствие да увеличат данъците още. Т.е. и лихвите и монополновисоките цени на частните корпорации. ОТ ИЗЛОЖЕНОТО ДО ТУКА СЛЕДВА, ЧЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ВЪРХУШКАТА ДА КУПУВА ВСИЧКО И ВСЕКИ, ВКЛ. И ЕЛЕКТОРАТА, ИДВА ОТ ТОВА, ЧЕ ИЗБОРИТЕ СА ВЕДНЪЖ НА ЧЕТИРИ ГОДИНИ! Много голям кредит на доверие предоставя електоратът на държавната власт. Отсреща, ползвателят на тоя кредит не плаща лихви и не залага ипотека. Де факто това си е чист подарък. Ние им работим ангария - кой казва, че феодализмът вече го няма? След това тая власт взима една малка част от подаръка, който електоратът постоянно й прави и плаща на електората да гласува. Но по-точно, има едно друго важно уточнение на тия съотношения. Както съм казвал много пъти, специалистите по избирателни системи - такива като Михаил Константинов никога не се сещат че е възможно да съществува такъв параметър като "Дебит на избирателната система". Тоя дебит не е разбира се единствената гяволийка, от която зависи, дали избирателната система е демократична или псевдодемократична. Но признавайки неговото съществуване, дебатът за демократичност и псевдодемократичност на една избирателна система вече влиза в доста стабилен коловоз който да дава възможност за разкриване на тая химия пред обществото. Защото сега с тия корени квадратни за цената на избирателя, дето ги въвеждат същите мошеници, измислили фалишификацията на парите, и борсовите спекулации сме още по-дълбоко в кучия гъз. Ако тези вземат та се сетят че съществува тоя важен параметър, те ще кажат и на Михаил Константинов, та да ни го обясни по телевизията. Но тъй като всичките тия не желаят да се възползват от предоставената им от природата привилегия да бъдат първооткриватели на нещо толкова просто, ще повторя аз, какво означава дебитът на избирателната система. Той представлява съотношение между броя на депутатските работни места, умножен по максималния възможен брой на техните смени за четиридесет години и отнесен спрямо броя на електората. Ако числото което се получи е по-малко от пет или десет процента от целия електорат, т.е. ако не е възможно за четиридесет години през парламента да се извъртят пет или десет процента от електората, това означава, че имаме привилегировано малцинство което може да си позволи да злоупотребява с властта си, защото отделните депутати може и да се сменяват при всеки поредни избори (което на практика не се случва), но за четири години те ще се накрадът достатъчно, за да им стигне за цял живот. Следващите които идват също ще крадът и поради това няма да търсят отговорност от предишните. Може да ни повтарят хиляди пъти, като Бойко Борисов, че виновни са предишните, но това са само думи. С думи още по-прости, горното означава, че колкото е по-малък броя на работните места в парламента и колкото по-голям е депутатския мандат, толкова по-скъп става гласът на електората. Това е така пък, защото надницата за един работен ден е много по-малка от надницата за четири години и още по малка от надницата за пет години. Когато надниците на целия електорат за повече време се концентрират в ръцете на по-малко хора (тия от законодателната власт), това представлява концентрация на повече власт в по-малко хора. От всичко това следва, че наистина няма смисъл да се забранява купуването на гласове, а трябва да се даде реална възможност на електората да уволнява и назначава депутатите. И тая възможност задължително включва премахването на мандата от цели четири години. Дори и една година е много. Когато се внедри избирателна система, при която депутатите могат да бъдат сменяни от своя електорат във всеки един момент, властта автоматически става неплатежоспособна да купува електората. Освен това изчезва и възможността да се подкупват държавните служители, защото не е важно дали един държавен служител е взел нещо под масата и не е нужно да го вардим когато го взима. Държавният служител е извършил за парите които е взел под маста злоупотреба с власт. И ТОВА Е СЪЩНОСТТА НА КОРУПЦИЯТА! И тая злоупотреба е била публична, пред очите на всички. Заради нея тоя служител трябва да бъде първо уволнен, а едва след това ако е необходимо и допълнително санкциониран. Когато избирателната система има достатъчно голям дебит, през мястото откъдето най-добре се краде, ще могат да се извъртят по-голям процент от обществото. Когато през това място се извъртят по-голям процент от обществото, които имат възможност да крадат, това ще означава че обществото краде от себе си. Но никой не може да краде от себе си, още не се е родил такъв добър крадец. А какво правим с избирателните комисии, които представляват властови центрове, т.е представляват малко хора, които могат да бъдат подкупени много по-лесно от електората тъкмо защото са малко хора? Ако питате банкерите от Ню Йорк (дето ви крадат посредством подставените си лица в българските институции) те веднага ще ви кажат, че работят по въпроса, как да я узаконят и тая нередност, посредством която се извършва фалшификацията на изборния резултат, но още не са измислили математиката. А ако ме питате мене, тия властови центрове трябва да бъдат премахнати и съм обяснил как точно, посредством предложената от мене избирателна система. Много е бил прав другаря Сталин: има избирателна комисия - има проблем, няма избирателна комисия - няма проблем. Това беше моята математика, за която твърдя че е хем правилна, хем разбираема. Отсреща са едни хора които никой не разбира. И те самите не се разбират, но пък нещо ни обясняват. Обърнете внимание, че тези си говорят самички! Кои си говорят самички - не са ли лудите? Може ли луди да ни управляват? Може, защото стават и грешки. Но обществените грешките винаги плачат да бъдат изправяни. И когато дойде мама, тя не прави това, защото си няма друга работа, а защото съществува належаща нужда от обществено успокоение. Междувременно въпросните луди хора неуморно ни изпращат първо на Луната и Марс. След като пристигнем там, те ни изпращат на Плутон. А когато им сколасаме на акъла и там (към тоя момент от космическата одисея, най-изостанали се явяват циганите, които са стигнали едва до Сатурн), те ни изваждат Стивън Хокин, дето бил казал, че извънземните са по цялата вселена и има сериозна опасност за земните жители, защото вероятно искат да завладеят Земята. Тези хора, ни обясняват едновременно, че хем на Марс животът е възможен, хем на Земята постоянно идват високоразвити извънземни цивилизации. Но не ни дообясняват, как така високоразвитите извънземни цивилизации, все още не са се заселили на Марс. П.П. За евентуалните цензoри, като тия от blog.bg, ще напомня, че човекът с папионката, призна публично, че употребата на думата "циганин" не се санкционира от правилата на СЕМ. А така също и "циганско лято". Т.е. всички астрономически феномени, при които циганите имат някакъв пръст, не би трябвало да са подвластни на модератори. Предполагам че и Стивън Хокин е на това мнение. А също и Сам Хокинс. Ако не се лъжа. |