| Хубава новина. Малко се позабавиха, но работата напредва. Точно тези промени очаква нашето МВнР. От година и нещо е обявило "предстоящи промени" на сайта си: http://www.mfa.bg/bg/pages/158/index.html С това бавене ЕС причини известно неудобство на служителите от нашето уважавано Външно министерство, но и това ще мине ... От Прокуратурата също дойде хубава новина - в средата на октомври т.г. зам. главен прокурор Ася Петрова е изпратила писмо до зав. отдел "Надзор за законност" при ВАП, с което изисква "надлежно и мотивирано произнасяне" по оспорване на Правилника за легализациите. Пише, че досегашните прокурорски резолюции не са съдържали "каквито и да било доводи и правни аргументи" за отказ от намеса по реда на надзора за законност: http://softisbg.com/rennies_blog/2015/10/---16102015.html Идва краят на фалшиво оторизираните (уж лицензираните) агенции за преводи и легализации! Наистина много хубава новина! |
| Има два вида легализация: 1. Консулска (дипломатическа) - тежка и сложна процедура с неколкократни заверки и презаверки - първо в държавата, където е издаден документът и после в държавата, където се представя. Активно участие в нея вземат външните министерства на двете държави, както и техните дипломатически и консулски представителства. Тази именно процедура е описана в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990. Понастоящем важи за съвсем малък брой държави. 2. Легализация с апостил - еднократна заверка само в държавата, където е издаден документът, без участието на консулските и дипломатическите представителства, а много често и без участието на външно министерство. Извършва се чрез поставяне на унифициран (стандартен) щемпел, наречен "апостил", след което апостилираният документ се признава във всяка една от всички останали държави по Конвенцията за апостила. Понастоящем важи за повече от половината държави в света, в т.ч. всички държави членки на ЕС. Забележка. Вторият вид легализация (с апостил) е въведен с международната Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация от 05.10.1961, в сила за България от 30.04.2001. Под премахване на изискването за легализация се има предвид премахване на сложната консулска (дипломатическа) легализация - такава, каквато е описана в нашия отдавна остарял Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990. NB! Адвокат от Лондон ми обясни, че в интерес на точността, апостилирането на документите не се нарича легализиране; нали именно това е смисълът на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове: вече няма легализация, а удостоверяване с апостил, обаче и в Англия по традиция викат „легализиране с апостил", както и в България. ВАЖНО! Легализацията и апостилирането са държавна дейност! Агенциите за преводи неправилно се рекламират като агенции "за преводи И ЛЕГАЛИЗАЦИИ" - вж. статията "Агенции за преводи или агенции за куриерски услуги?": http://www.softisbg.com/my_first_blog/2015/09/agencii-za-prevodi-ili-agencii-za-kurierski-uslugi.html (авторът е дългогодишен писмен и устен преводач, в т.ч. и съдебен, със собствена фирма за преводи) |