| На 14.11 всички в България станаха парижани. И се изви дълга опашка пред френското посолство. Тези хора искаха френски паспорти, а френското посолство точно сега няма как да им откаже учтиво. Когато светът беше Шарли, на тия от френското посолство им беше по-лесно. Ние им влизаме в положението на тях, но нека и те да влязат в положението на хората които искат да ходят във Франция, която точно сега се сети да си затваря границите. И единственият начин е като се обявиш за парижанин. И (тези хора) не търсят материалните неща на френския стандарт на живота. Те искат свобода. Париж, казват, повтарят един след друг, бил най-свободния град на света. Те не искат да ходят във Франция заради салама, а заради свободата. А това, че едновременно със свободата, в Париж се е оказал и саламът е някаква досадна случайност. Аз леко се усъмних, че в Париж има повече свобода отколкото в тайгата например. Или в руската тундра. Или в Хималаите, саваните на Кения или Калахари. Дори да е повече, там вече е пренаселено. А тия, които не могат да отидат в Париж, защо никога не се обръщат към тия свободни природни територии? Ето го и президентът Плевнелиев - българският президент! И той пред френското посолство, и той иска да става Френски Гражданин. Подсмърча, плаче като че ли. Изведнъж всички ми заприличаха на банда, която гадно се подиграва на французите, за ексцентричното им поведение, за това че постоянно се преструват и остроумничат, и чрез тоя френски етикет, се изживяват като аристократи. И всички устремени към Франция комплексари, щом поживеят малко там, започват да се дръжат по тоя начин и да се отнасят надменно с останалите. И ето, че сега всички плачат за френския народ, както народа на Севверна Корея, плаче на погребението на партийния си вожд. Възможно е и Плевнелиев да се базика гадно, като се прави че иска и той да става френски гражданин. Но си припомних същевременно една случка с един общински съветник на Берковица. Попитах го, какво ще правят общинските съветници, когато избягат от града всичките граждани а си останат само те да си управляват. Отговорът беше доста изненадващ и даден без оня да се замисли, дори и за секунда " О-о, ше бегаме и ние." Къде, в тайгата ли? Не, във Франция - страната на свободата, равенството, братството. Странна птица е французинът и неговата френска куртоазия. Тяхната свобода и навлизането на народите от френските колонии във Франция има своите корени не поради Френската революция а още преди това. Така например през 1715 година, Сен Симон и херцог Ришельо описват неописуемите оргии в които участват не само регентът Филип Орлеански и неговия двор, но редовно са били канени и видни граждани, както и служащи от всички звания и категории - вкл. градинските пазачи. Тези обичаи се предали на жителите на градчето Вилер-Котре, които били заразени от свободата. Във френските колонии френските благородници, правели деца на своите робини. Някои от тия техни синове - мелези те взимали по-късно със себе си във Франция. По тоя начин във Франция се натрупали доста чернилки с благороден произход. По-късно, когато започнала Френската революция се оказало, че командирите от републиканската армия са преобладаващо благородници с тъмна кожа. Ще рече, че свободата на французите е извоювана от чуждата раса в колаборация с френската аристокрация. За капак, във Франция, точно преди революцията са нахлули отнякъде цели армии от лумпени и престъпници. По онова време, тези извоювали френската свобода, но свободата дали е даденост веднъж за винаги, и дали днешните французи (преобладаващо преселници след Френската революция) имат правото да лежат на лаврите извоювани с кръвта на пра пра пра поколенията? Дали матрицата на свободата няма нужда от презареждане? Сега за тая свобода ни бръщолеви и френския посланик на български. Той хвалеше българските граждани, че по собствена инициатива идват пред френското посолство, за да споделят скръбта на френския народ. Дали това означава, че опечалените българи пред френското посолство, ще ги пуснат във Франция? Някои български думи, френският посланик не знаеше, и на журналистката, дето говореше с него й се налагаше да му ги подсказва. Това допълнително ме навеждаше на мисълта, че тече някаква гадна подигравка с французите. Но кои са французите с които се базикат телевизиите и президента, щом най-малко от преди четиристотин години, във Франция се е доливала нефренска кръв? Та нали всички парижани пред френското посолство в България са си чисти българи и са само една малка частичка от всичко което си е дигнало чукалата за към там до сега? Всичките тия пофренчени българи са част от френската свободата. Името им е Конт Брадлоф. Ами многобройните араби и особено ливанци и сриици (понеже Сирия и Ливан са френски колонии), дето се правят на французи извън Франция и злословят зад гърба българите в България (така е прието във френския етикет - да се злослови зад гърба на хората), че обноските им са груби, понеже българите не сме изпаднали в такава дълбока куртоазия? И къде е границата на свободата, както попита един умник от телевизора? Къде вие бихте поставили границата на свободата? На свободата да ядеш от салама? На свободата да се изживяваш като придворна дама от Версай? А така също на свободата да разпространяваш свободата с бомби по географията на планетата? А защо французите са ревнали срещу свободата на ислямистите да бъдат свободни? Всеки един ислямист иска да убие колкото се може повече неверници и френските тикви с куртоазията не би трябвало да им ограничават свободата. Абе, Франция кога ще започне да си връща огромния дълг, който е натрупала? Докога французите ще живеят свободно на кредит за моя сметка? |
| Има. Изнасят ги като дипломати по Балканите... ------------------ Сайтът на Генек |