В Балкана може да се усети човешко присъствие. В Рила и в Пирин има места, където си сам и няма знак, че има или е имало други. Няма да кажа къде са. |
Благодаря Ви, г-н Донков! Връщате ме в родното ми село. Сега разбирам защо жена ми, стогодишна софиянка, не иска да си тръгва от там. Гледа порутените зидове на дядовата къща и въздиша - "Каква красота!". Приемете моите поздрави - Belliossam от село Бели Осъм. |
Благодаря Ви, г-н Донков! Връщате ме в родното ми село. Сега разбирам защо жена ми, стогодишна софиянка, не иска да си тръгва от там. Гледа порутените зидове на дядовата къща и въздиша - "Каква красота!". Приемете моите поздрави - Belliossam от село Бели Осъм. |
Браво, майсторе! Малко тъжничко, затова ето какво:
Ако плуваш по течението, пляскай с ръце и крака, иначе ще те помислят за враг. Ако седиш с гръб към реката, може да не забележиш победата. В пустинята е най-добре да нямаш врагове. Ако по реката нищо не плува, провери да не е езеро. Ако плуваш по брега, а трупът седи в реката и те гледа, почакай - скоро ще изтрезнееш. Ако цял живот си седял на брега да чакаш трупа на някой, който те е обидил, но така и не си го дочакал, значи обидата е била само в главата ти. И струвало ли си е цял живот да се звериш във водата, отколкото да се занимаваш с по-приятни неща? Ако ти плуваш по реката, а на брега седи твоят враг, значи ти си труп. Ако много дълго седиш на брега на реката, най-големият ти враг ще стане хемороидът. Ако двама взаимни врагове едновременно седнат край реката, всеки ще види плаващия труп на другия. Ако по реката плува трупът на приятеля ти, значи скоро ще доплува и трупът на жена ти. Ако си враг на самия себе си и дълго седиш на брега на реката, по нея ще мине твоят труп. |
Мисля, че реката трябва да се схваща като метафора на вечно изменящия се живот, а не буквално. Спомням си, че навремето по много жп гари бяха окачили думите на Пеню Пенев "Човекът е човек, когато е на път". Хората си мислеха, че той е писал за транспорта... |
независим Сега две-три ябълки преминават по течението пред мен и отрезвявам: това е същата река, драги, чистата река. Не я ли позна? Какви тела клечиш да броиш в нея, ти ли се намери да я замърсяваш! Ще я задръстиш с тях, ще я размътиш, откажи се. |