| Подрыв ЛЭП: сотрудники крымского сафари-парка укутывают замерзших тигрят одеялами Натисни тук Гледах репортажа за мръзнещите лъвове, които сътрудниците на зоопарка увиват в одеала и топлят с печки буржуйки. Но в главата ми се върти, аз това съм го чела някъде, аз от някъде го помня. Но защо ми се мерджелеят разни палми, вероятно от кадрите за Палмира, която детенцето гледа през очите на Джереми Кларксън в "Топ Гиър". От двора се чува недоволен лай, отивам да отворя вратата на дакела да се прибере, че застудява. Лъхва ме мразовита вълна и тук картинката в паметта ми се сглобява окончателно. Студът. Блокадният ленинградски студ, бомбардировката, при която са разрушени оранжериите на Ботаническата градина, замръзващата Южна палма на Левистон, най-високата палма в Европа тогава. Отчаяните опити на сътрудниците да спасят каквото могат сред горящите отломки и парчета стъкло. Печките буржуйки, с които се топлят кактусите. Кактусите оцеляват, те са от местата, в които понякога вали сняг. Палмите умират, обгорени от студа. Северната Палмира се лишава от фантастична колекция, обгрижвана любовно от поколения учени. Разбира се, това е репортажът на Вера Инбер, "Пальмовая ветвь, залитая кровью". Участта на Палмира, онази, другата, с палмите, растящи без оранжерии, малко след като Джереми Кларксън минава оттам, е също трагична. Това вие вероятно го помните, щото ей кога беше. Обесения археолог, взривените арки. Взривове, нацелени на блокада, отново, само че в Украйна. Крим е под обсада. Мръзнат малките на царя на животните, както в разсипаната оранжерия мръзнат листенцата на Виктория Регия. Колегите разсъждават за това как прекъснеш ли снабдяването по земя, Крим пада. Същата е била логиката на Ленинградската блокада. Кръгът се затваря. Франсоа Оланд настоява, че Франция е във война. Ако се проследят движенията на армиите, ще се види и линията на фронта. България пак е уж неутрална, ама с реториката против едните и в съюз с другите. Опитвам се да налучкам откога е подготовката за тази война. Мисля си, че се сещам. Откогато директорът на Пловдивския зоопарк беше прибрал лъва у тях си, защото болното хайванче беше на път да умре на мразовития циментов под на клетката си. Беше в самото начало на "прехода", преди 1995-та, по-точно от това не помня. Връщам се при Вера Инбер, "Европейская культура, ее многосотлетние сокровища в опасности. Одни уже погибли, другие под угрозой гибели. " Мисля си, де да беше толкова ясно кой кой е, както тогава. И се усещам, че е. |
За буквоядците. Знам, че палмата се казва "Ливистона", но аз я помня от блокадния репортаж, когато е нямало време за дребни уточнения. ![]() |
| Сетих се за умрелите от стрес главоноги в новия пловдивски аквариум. Мъж на петдесет /според оскъдните сведения из мрежата/ с блъскане по стените на аквариумите е убил от стрес сепии и октоподи. Ако е бил болен - защо не е в психиатрия? Ако е здрав- на колко е осъден? Трябва ли да пазим с камери и въоръжена охрана и аквариумите, дявол го взел. ******************************** Дано оцелеят малките в кримския зоопарк. Все повече се убеждавам, че сред днешното човечество идиотите са мнозинство. Боже, пази ни. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Здравка |
JKMM 24 Ное 2015 20:54 Присъединявам се. Помня на Инбер блокадните дневници, събрани в книгата "Почти три години". Надявам се да не чета съвременни такива след някоя и друга година, живот и здраве... |
Добре написано, градско! Въздействащо е! Оценявам! Въпреки дребната, но съществена разлика, че тогава агресорът е обсадил един великолепен град с богата културна традиция. И така - 881 дни. А пък СЕГА агресорът е окупирал един полуостров и... попаднал в обкръжение. За съжаление, барабар с цивилното население. За колко време и как ще свърши всичко това, ще видим.![]() | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: котарак |
Мъж на петдесет /според оскъдните сведения из мрежата/ с блъскане по стените на аквариумите е убил от стрес сепии и октоподи. Ако бях там - промушвах го с канадката в корема най-долу. Безотказно оръжие. Перверти! Недохора! ![]() |