Отиди на страница:
Eisblock 25 Ноември 2015 11:15  И все пак тези... въпросни е по-добре да се обаждат, за да не забравяме, че ги има и са измежду нас. |
| сещам се за един забавен диалог от времето на СССР тогавашния турски външен министър, за съжаление не му помня името, направил на въпрос пред Андрей Громико, тогавашния му руски колега, - защо аджеба на флага на тогавашната съюзна република Армения стои обект находящ се на турска територия визирайки Арарат, на което Громико отвърнал:" А какво да кажем ние за Луната тогава" |
| Сигурно съм тъп, но...... Какво точно ни каза Джимо в тази писаница? Е, даде повод да се изкажем по всички въпроси, без връзка с написаното. |
защо аджеба на флага на тогавашната съюзна република Армения стои обект находящ се на турска територия визирайки Арарат, на което Громико отвърнал:" А какво да кажем ние за Луната тогава" И какво е трябвало да каже Громико за Луната? |
| човече от утопия това което е искал да каже Громико е, че и луната не е турска, но са си я поставили на флага анадънмо |
човече от утопия Човечето от утопия ми напомни нещо от Пушкин: УТОПЛЕННИК ПРОСТОНАРОДНАЯ СКАЗКА Прибежали в избу дети, Второпях зовут отца: «Тятя! тятя! наши сети Притащили мертвеца»... |
| Осени ме идея за карикатура, по писанията на Дмитри. Карикатурата се нарича България и голямата кърлинг площадка. Там, състезателят обама, с надпис USA хвърля камъка на който пише американска политика. Отпред Плевнелиев, Бойко, Соломон Паси и още превъзнасяни "български" "лидери" или лица лъскат с четките |
| Аз така не съвсем по темата, ама всъщност по темата. Та имах нещастието да се запозная с Кеворк преди няколко години, когато като рекламодател искахме да правим рубрика в неговото предаване по Нова ТВ. Закъсня с час за срещата (която той поиска, не ние), не се извини, наричаше хора от собствения си екип "патки" и "шматки" (като са такива защо са ти в екипа? и твоите подчинени като са патки и шматки, не те ли прави и теб същия?), като цяло се държеше изключително вулгарно и просташко, вземаше се за някакво неземно величие, за чието присъствие ние всички трябва да сме му благодарни, говореше не по темата, а за себе си, неговите спомени, неговите телемостове, великите му интервюта и т.н. Тъжна гледка. Да ви напомня някого? Ще подскажа инициалите му: Д и И. |
А какво да кажем ние за Луната тогава То ясно, че не е турска. Ама явно другарят Громико я е смятал за тяхна... Ех, мъка...  |
| Майсторско тази сряда! Голямо връткане и търкане на леда пада напоследък. И по света и у нас, и всяка неделя, и всеки божи ден. А народа пише ли, пише и блее ли блее. И иска да му е смляно, сервирано, с нож, вилица и салфетка за забърсване. Тъжно е. И ни исляма е виновен, ни християнството, ни която и да е религия. Аман от лъжи и тарикати. Най е виновна човешката тъпота и гледане в пъпа. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Заиграчка |
| до утописта: последно да не спамим темата че е мъка, мъка е ама ти защо реши, че Громико я смята за тяхна или при Вас там в Утопия всичко общо се счита за свое |
че е мъка, мъка е Ами мъка е. Ако искаш да кажеш, че Громико е имал предвид цялото човечество, като е казал "ние", пак не ти се получава... Тогава Луната е толкова на Турция, колкото на всички останали. Защо да не я сложи на знамето си? По логиката на Громико (или по твоята логика), на знамето на Япония не трябва да има слънце, на Канада - кленов лист, на България - лъв и тъй нататък... А на герба на СССР не трябва да има сърп и чук. Да не би само там да ги има тези неща? Наистина, мъка... Почти толкова голяма, колкото да се научиш да използваш главни букви... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ManfromUtopia |
| Не че се заяждам, но преди години описвайки случката с Муната след изстискания бански (или "плувки" по старата версия), Джимо продължи доста по-подробно - накрая го фраснал и безславно избягал. После започна да се дави една много дебела, толкова дебела, че не можеше да потъне, но искаше да бъде спасена и да ми подари златно кръстче с верижка. И ме похвалиха тогава, и ме повишиха, и станах спасител на плажа "Мария Луиза". Добре, ама там господстваше един "Муната", късак, дребничък, но много атлетичен, с маймунска, но симпатична мутричка. И пъча се аз, правя "чайка" от кулата и никого не впечатлявам с такъв елементарен скок, а пък Муната прави "ауербах" с винт и двойно салто и всички му ръкопляскат. "Трябва да набиеш Муната - посъветваха ме - иначе все едно, че те няма". Добре, ама как да го набия, като нищо те ми е направил. И обикалям аз басейна с хавлия на спасител номер едно и с много величествена осанка, метър и осемдесет съм, пък се правя на два метра, и като стигнах до Муната, събух си плувките изпод хавлията (тогава си шиехме дочени плувки) и ги изстисках над гърба му, както си лежеше на дървената скара, но той, вместо да ми скочи, разтри си намокрения гръб и каза: Ох, кеф! Още една обиколка на басейна направих, с поглед зареян в далечни хоризонти, че уж не го виждам и да го настъпя, а той да скочи и да каже: "Що не гледаш къде вървиш, бе", но се спънах в скарата вместо в него и си натъртих палеца (много боли) и той каза: "Полека бе, ш'се пребиеш", и пак отиде да скача от десетака; аз подире му и той направи стойка на ръце, и аз го блъснах, и скочих по тарзански след него. Бях по-добър плувец, състезавал се бях на 1500 метра и ги вземах за 27 (сега австралийците ги плуват за 15). Излазих от басейна по стълбичката и когато той, след мен, се заизкачва, двете му ръце на перилата, главата му беззащитна, аз (Боже мой, какъв подлец!) го ударих, не лекичко, както удряхме тенисистите, а по всички правила (ударът започва от лявата пета, опората се пренася към дясната, минава през завъртане на кръста и плещите и завършва камшично). Обаче бях забравил най-важното правило, което Асен Гаврилов беше научил на парижките рингове и ни го втълпяваше в тиквите: Боксът е ескрим без шпаги. Не е за простаци. Нещо в ръката ми каза "кръц". Костиците на китката са по-слаби от челюстта; знайте го! Затова ме дразнят американските филми, дето си раздават страхотни тупаници с голи юмруци и не си чупят пръстите. И, като ми се счупи костта между дясната китка и показалеца, стана безпощадно ясно, че освен простак съм и страхливец. Побегнах, не зная как съм се прехвърлил през оградата с бодлива тел, Муната спря пред нея и се отказа да ме гони. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Утринен зов |
| Цялата действителност някога беше една кеворкянщина и нищо повече. Честни и почтени нямаше и няма, макар да ми го демонстрират и да претендират този и онзи и кой ли не! |
| мъко, мъко претенциите са на турския дипломат, Громико просто му отговаря подобаващо а главните букви са само сенки на малките, ако разбираш за какво ти говоря и да пратиш много поздрави на Томас Мор от Уилям Морис айде да си жив и здрав |
| Е как може изобщо да споменаваш името на това лице и то точно ти: Доносите на Кеворк Кеворкян срещу Димитри Иванов, Румяна Узунова и Дончо Цончев Декласифицирани документи на Комисията по досиетата показват истинското лице на агент "Димитър" СТРОГО СЕКРЕТНО УПРАВЛЕНИЕ 06 ДС ОТДЕЛ 01,ОТДЕЛ.03 Рег. № 10380 Екз. № 2 София, 10.X.1979 СЪОБЩАВА: аг. „Димитър“ ПРИЕЛ: кап. Г.Георгиев На 9.10.79 г. в Я/К „Манастир СВЕДЕНИЕ За Димитри Иванов ДИ се отличава с крайна въздържаност, много рядко може да се чуе да изкаже мнение по някой спорен въпрос. Ако това се случи ДИ си служи с неясни становища, с аналогии в миналото, с примери от чуждата практика. Оставя впечатление, че е премислено предпазлив, че се пази от евентуална провокация. Много рядко, и то пиян, е изказвал категорично мнение. Тогава проличава, че всъщност е доста разочарован от отношението към самия него, от неоснователните предимства, които получават неговите колеги, от редица страни на действителността. Така например пред източника е изказвал крайни мнения и оценки за българщината изобщо: Веднъж е посочил гръцкия си произход и си е позволил неласкави и обидни разсъждения за българския народ, позовавайки се на някои исторически съчинения на византийски автори и чужди пътешественици по наши земи. Има съзнание за собствените си качества, но не го демонстрира. Изглежда предпочита да не прави впечатление. Изобщо не реагира, поне външно, когато бъде засегнат по някакъв начин. Дори когато е бил в критична ситуация не си е позволил да реагира спонтанно. Например – когато беше освободен от БТА, дълго време той се колебаеше дали да премине на работа в телевизията, но ген.директор на БТА не го освобождаваше от работа. След внезапното за мнозина назначаване па Петър Кожухаров, когато практически ДИ беше уточнил условията на преминаването си в телевизията, той бе освободен от Лозан Стрелков, а Кожухаров отказа да го назначи. По това време ДИ се е намирал па почивка в Пампорово и е очаквал, по собствените му думи, да изтече срокът на предупреждение за напускане на БТА. В БТА е бил ценен, но беше известен конфликтът му с Кожухаров. Ако не беше активното вмешателство на Петко Димитров, който беше поел ангажимент към ДИ, той изобщо нямаше да бъде назначен /говори се, че е назначен по чл. 64 в редакция „Реклама“ на БТ/. https://bivol.bg/%d0%b4%d0%be%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b5%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%ba-%d0%ba%d0%b5%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%ba%d1%8f%d0%bd.html |
За известно време по подобен начин са били подготвяни новините в новата програма „Всяка неделя“. ДИ е прослушвал по време па ефира новините от ББС и незабавно ги е адаптирал за телевизионния зрител. Тази адаптация е обаче крайно индивидуална и при това неконтролируема и поради това очевидно недопустима. Освен това, една новина, получена от външен източник и излъчена самостоятелно, без да е поставена в съответния вътрешен пропаганден и информационен контекст, крие сериозни опасности. Тя може да противопостави едно информационно средство на друго, едно тълкуване на политическите факти – на официалното. Нещо подобно се е получило с новината за освобождаването на град Пном Пен: ДИ е чул тази новина от ББС и я сервирал незабавно в ефира, без да изчака официалното й потвърждаване от БТА, което вече би означавало официално регламентиране на информационната тенденция. ДИ не се ползува със сериозен престиж в средата на журналистите – международници. Това е израз на едно особено противоречие. Той безспорно е добре подготвен професионално; владее професионално френски, английски и руски, ползува и гръцки. Има широка информация. Но личният му професионален маниер на работа го поставя в конфликт с популярните разбирания за политическата журналистика. Официалната политическа журналистика му изглежда твърде догматична. Той предпочита в работата си повече аналогията с факти от миналото, подтекста, алюзията, играта с думите. Не е привърженик на ясните оценки - те му изглеждат твърде праволинейни, догматични. Този маниер на работа не е подходящ в редица случаи, когато е необходимо да се изрази едно категорично и недвусмислено мнение и една ясна позиция. Сякаш ДИ не желае да се обвърже с такава позиция. Той предпочита по-скоро да остане неясен за зрителя, отколкото да се идентифицира с официалното мнение. |