. защото дори и главорезите имат право на медицинска помощ

Грешките на политиците ги плащат народите - най-обикновено с много кръв. Лондонският мир бе чудесна възможност Европа да се справи веднъж завинаги с турското присъствие в Европа. Турците стъпиха на Стария континент в 1352 г. точно на Галиполския полуостров, превземайки малката крепост Цимпе. Сто години по-късно те унищожиха всички християнски държави в Югоизточна Европа (България, Сърбия, Византия, остатъците на латинските държавички в Гърция, Албания) и се озоваха пред стените на Виена и Венеция. Носители на една чужда на европейските християнски традиции цивилизация (тази на агресивния и нетърпим към всичко чуждо ислям), турците бяха страшна заплаха за Европа. И тя похарчи твърде много хора, пари и усилия да спре инвазията. В историята си ние имаме едни векове (ХV-ХVIII век), които историците ни наричат "тъмни" - т.е. не знаем в детайли какво точно е ставало в Европа. Това е време на отчаяни и перманентни на практика войни на страните от "първата линия на фронта" (Венеция, Хабсбургската монархия, Полша и Русия) срещу "турската опасност". Превъзходството на османците в хора и военни технологии е очевидно до средата на ХVI век и жертвите са огромни. Османците успяват да подчинят през това време Хърватска, Унгария, Влашко, Молдова, Южна Украйна и Южна Русия. В цяла Европа е въведен т.нар. турски данък, за да се подпомагат с пари държавите от "първа линия". Хиляди млади благородници от държавите от "втора" и "трета" линия считат за въпрос на дълг и чест да се сражават във флотите на Венеция и Испания или в армиите на Виена, Варшава или Москва срещу турците. Първото поражение османците постигат едва в морската битка при Лепапто през 1571 г. Това наистина е сражение на цяла Европа срещу Османската империя. В обединения европейски флот има испанци, италианци, германци, австрийци, гърци и българи. Но това още не е обратът. Той ще дойде чак след сто години - в 1683 г., когато обединени в Християнска лига Венеция, Австрия, Русия и Полша ще нанесат серия от унищожителни поражения на османците в практически ще унищожат цялата й армия и флот в Егейско море, Виена, Белград, Подолието и Южна Русия. И ние, българите, помагаме - с Чипровското въстание, въстанието на Карпош в Македония и Второто търновско въстание. През 1687 г. австрийците стигат до София и Видин и на следващата година смятат да зимуват в Цариград. Но егоизмът надделява. Франция напада в гръб австрийците, а Русия и Полша, изпълнени с взаимни подозрения, прекратяват военните действия.

Европа можеше да спре болшевишката революция
Балканската война от 1912-1913 г. е прекрасна възможност Европа да се отърве завинаги от една чужда цивилизация, стъпила на континента. Падането на Цариград и Галиполи след превземането на Одрин от българската армия на 13 март 1913 г. бе неминуема. Към древния град, където бе струпана вече 550 000 българска армия, се бяха насочили освободените от обсадата на Одрин 120 000 български войници и офицери и 40 000 сръбски. Гръцкият флот контролираше Дарданелите и бе готов да навлезе в Мраморно море. Първа шопска дивизия, хвърлена в демонстративна атака срещу Чаталджа в деня на щурма на Одрин, бе пробила всъщност последната отбранителна линия на турската столица, тъй като бяха забравили да кажат на шопите, че атаката е демонстративна, и те с характерния си устрем си бяха свършили работата. Днес се смеем на Фердинанд, че сондирал след Одрин Великите сили не биха ли се съгласили България да превземе Цариград и една зона на сигурност в Мала Азия на 50-100 км от Босфора и Дарданелите. Но е съвършено ясно, че това решение от гледна точка на интересите на Европа е било най-правилното. Ислямът щеше да бъде прогонен изцяло от Европа. Нямаше да има Междусъюзническа война, а Първата световна война щеше да свърши за 2 години. Без ресурсите на Балканите и Мала Азия едва ли Германия и Австрия щяха да издържат четири години. Русия също щеше да оцелее и в нея нямаше да победи болшевишката революция, насочила за цяло столетие развитието на света в друга посока. Но на 31 май 1913 г. в Лондон тези възможности за Европа бяха пропуснати. Османската империя (респективно наследникът й Турция) бяха оставени в Европа и съответно останаха фактор в eвропейската история. С всички негативни последици от този факт.

Тая ниска форма на живот, от която днес дори и натовски страни стоят далече, е поканена от Борисов! Позор!