Отиди на страница:
| Благодаря, Джимо! Дано по Коледа падне сняг, че да заптрупа всичко мръсно и грозно. Поне за малко. Спомените от детството са най-хубавото, което човек може да си подари. "Бял сняг ще има само във градините, където са играели деца. " Атанас Далчев |
| Демокрацията се крепи върху една приятна заблуда - че хората са равни във възможностите си, и оттам - би трябвало да имат равни политически права. Животът непрекъснато опровергава това разбиране. |
| Ех, г-н Иванов, върнахте ме в детството... Баба имаше коза Милка. Беше едро добиче, но кротко... Денят започваше със доенето на козата - сутрин рано баба я доеше, а аз си носех любимата стъклена чаша - подавах я на баба, тя я слагаше в тенджерката и първото мляко църкаше в чашата и това ми беше първата закуска за деня - топло козе мляко... Самата чаша имаше история - беше голяма, от дебело стъкло, осемстенна, за чай... След Първата световна война беднотията била голяма и баба и дядо, тогава млади и здрави, заедно с други, отиват в Одеса и там се занимават със земеделие. Потръгва им, с много труд обработват доста земя, наемат работници, позамогват се, там се ражда и леля ми, но някъде около 1926-27 г. Сталин издава заповед за изгонване на чужденците... За броени дни баба и дядо разпродават евтино каквото могат и се връщат в България... Та няколко чаши и голям сребърен самовар донасят от Русия, а и доста рубли - играехме си с едни едри зеленикави банкноти от по 1 000 рубли... Самоварът постоянно бе пълен с топъл чай – най-често от липа, пиехме го цяла зима, играехме навън по цял ден, сняг повече от метър, студ от -15, -20 градуса не ни плашеше, а и не боледувахме... Всяко лято или началото на есента водехме козата на пръч, а на пролет се раждаше козленце – то бързо закрепваше и го извеждах с козата на паша и цяло лято си играех с него, гонихме се и се боричкахме... Когато наближеше Нова година, знаех, че ще го колят и този ден се стараех да не съм в къщи... Всяка година плачех, щом се прибирах и виждах кожата, опъната на стената под стряхата...От месото не хапвах... Най-много плаках в годината, когато козата роди две козлета - с тях игрите бяха най-весели - докато се борех с едното, другото ми минаваше в гръб и ми биеше главички, та да помогне на братчето си... Едното беше по-войнствено и го кръстих Бойко, а по-кроткото - Мирко... Изминали са повече от 50 години от тогава, а още ги помня... и докато пиша, очите ми са насълзиха... ------------------ Благодаря Ви, г-н Иванов, благодаря за чудесната писаница днес, а и за всички писаници... |
banoff Прочетох го. Защо ли ?! Ма не го чети, бре! Па ако ни спестиш и коментарите си - цена няма да имаш. Прасетата на дядо ми се казваха Гошко , на Георги Димитров ! Ама не си ли Ангел? ДИ,  |
Ако българският преврат през 1989-а е целял демокрация, неговите последици говорят зле за демокрацията. Демокрацията беше последното нещо, за което са мислили другарите П. Младенов, А. Луканов и Д. Джуров. |
Около всуе празнично-бляскавите молчета и мигащи колчета на нашата свинска джунгла, която само прилича на кочина, детските спомени за любими прасенца и кученца са като балсам за душата, но подчертават отровата в днешните ни ястия. Близо си до пойнта. Както детското приятелче на ДИ ... дядо ми, "разкулачен търговец и капиталист", също гледаше прасе в едно градче, което е направо близнак на Асеновград. Винаги по едно прасе - спестовна касичка за неизядените манджи и винаги безименно. Касичка, "прасето". Само дето не се разхождаше по чаршията, щото дядо живееше в центъра ... после го правят на ястия, така и днешната среда бърка в душите на хората, омърсява всичко чисто в тях и унищожава доброто. Тровят ни толкова настървено, че няма как да не се замислиш, дали става дума за банална комерсиализация или за системна психологическа война. |
| Като малък бях отказал месото поради това, че си имах любимо шиле, любимо петле и любим заек... За заека не знаех дали е мъжки или женски, защото бях на пет-шест години и още не различавах и котка от котарак. Виж, с прасетата не съм се сприятелявал, но и те душа носеха, та затова...  |
| Безрадостна е съдбата на симпатичните прасенца! Първо ги превръщат умишлено в свини, после ги колят и т.н...  Уви какво да се прави? Необходимости...Понякога се налага човек да преодолее, някои свои привързаности и симпатии... Не помня точно, но май от археолози съм чувал, че при разкопки на римски руини, ако се натъкнат на свински кости в боклука, то това е ясен сигнал и силен знак, че разкопават място което е било обитавано някога, по римско време, от богати хора. За простолюдието и беднотията били достъпни, само кози и овце... Пък баба ми навремето лекуваше един възрастен комшия от рак на белия дроб със свинска мас...Докторите бяха се отказали от него, понеже след безрезултатната лъчетерапия, той категорично беше отказал химиотерапията, и май даже, разсейките бяха хукнали стремглаво (бях малък и понякога подслушвах по-възрастните какво си шушукат)... Даваха му най-много още 6-месеца. Баба ми препоръча мас, от не помня точно, но май беше някаква област в долната част на корема на прасето. Смесваше я с манов мед в пропорция едно към едно, слагаше и някакви билки в сместа, ама и тях не ги помня какви бяха и от тази гадост, три пъти на ден по една супена лъжица- сутрин, обед и вечер...Живя стареца още почти седем години. Не помня да е страдал от болки причинени от рака, до края си беше подвижен и някак може би меланхолично, но все пак дори и весел...Даже не съм сигурен, дали точно рака го надви накрая, или просто старостта, щото все пак вече беше подминал успешно, с година или две... 80-та си годишнина... Пък днес някаква гнусна свиня, израсла по собственото си признание с филия намазана със свинска мас, ме убеждава, че свинската мас била вредна...Ми и аз не и вярвам...  Писаницата...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
Изминали са повече от 50 години от тогава, а още ги помня... и докато пиша, очите ми са насълзиха... Ето затова не отстъпвам на увещанията за "ново" куче или коте вкъщи. Много ни дават, но и много отнасят. Колко години вече ми се стяга сърцето, като си спомня последните им нощи |
| ВладиГео това е въпрос върху който колебливо разсъждавам. Благодаря ти за написаното, мисля - ще ми помогне! |
| Винаги съм се чудил защо правата на едни домашни животинки са под непрекъснатото наблюдение и грижи на разни НПО-та и дори под закрилата на законодателството, а агнета, теленца, прасенца, пилета и пр. ги колим безогледно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Zmeja |
Вие сте изключителен, г-н Иванов Я какви телешки възторзи бликат под една доста ординерна свинска дописка  |
| Прекрасно, написано както винаги.. Събирам си всичките ви раздумки- не мога да изразя колко са ми близки...След време моят новороден внук ще ме слуша в захлас-сигурен съм, докато му чета за Вас и прасето, което е истинско и вярно, като кучетата... Да сте жив и здрав дълго, дълго! |
| В първия момент след като прочетох днешното писмо го харесах безрезервно. На второ прочитане ми стана мъчно и нещо не повярвах. Детство, юношество, зрелост, старост - все по-лошо. Ерго - който дойде след Бойко Борисов, ще бъде по-лош от него. Не е вярно,че става все по-зле! Майсторе, твоето детство е било зрелостта на родителите ти и старостта на прародителите ти. Демек на този свят все на някого не му е хубаво, щото е в старостта и му предстои вечността. Незибежности... В спомените детски всеки от нас се умилява и просълзява. А писаницата е умилителна като детството. Попитали Радио Ереван "Кога в България ще стане по-добре". Радио Ереван отговорило - "В България по-добре вече беше." Най-големият враг на по-доброто бъдеще е мърморенето. Важно е всеки от нас да прави ежедневни усилия бъдещето да е по-добро. Да възпита децата си да бъдат хора - да не вредят на околните и да се грижат за себе си, да мислят с главите си и да търсят творческото в себе си, да се отнасят с уважение към по-възрастните, но да не приемат лицемерие и лъжи, да се борят за себе си, за свободата да бъдат себе си. Това отнема страшно много енергия и време, но е най-смисленото човешко занимание. И най-голямата грешка на зрелите/старите е че приемат младостта с абсолютно недоверие. А младите имат нужда да бъдат поощрявани, за да отворят доброто в себе си. Майсторе, днешната ти писаница предизвика предимно дълги и тъжни коментари. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Заиграчка |
Тогава бях малък, прасенцето беше по-малко от мен, но то растеше по-бързо от мен Под тази пасторално-идилистична писаница вече май мненията тръгнаха със симпатии към прасенцето. „Бит и душевност на нашия народ“ 1936 Иван Хаджийски. /Иван Минков Хаджийски е български публицист, социален психолог и марксист/ |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Justinian2 |
