Съдебната реформа - що е то ?
Добави мнение Мнения:5
| Много бих се радвал, ако някой по-компетентен от мен обясни що е то съдебната реформа, заради която се вихрят поредните протести. Ама по същество, не с лозунги, още по-малко с езика на законодателите (" в чл. ХХ, ал. УУ, думата пет се заменя с шест). Демек, каква е идеята и каква - реализацията. Защото от казаното до тук виждам само желание за промяна на начина на кадруване, което, казано с други думи е просто промяна на зависимостта на висшите магистрати от политиците. Подронване независимостта на съдебната власт и поставянето й под контрола на управляващата партия. И как мислите - ония, дето тези дни се разхождат по вечерно време с тупани под прозорците на уважаемата Дорис, те наясно ли са ? Според мен - не. |
| Май никой не знае що е то съдебната реформа. Щото протести, оставки, рокади в правителството - няма начин темата да е безинтереса. Или може би наистина целият пушиляк е за "това - какво, не знам" ? Не бих се изненадал. Нейсе. Ето едно мнение, което съвпада с моето разбиране що е съдебната реформа, заради която се вдига шумотевицата. Иван Бакалов от 'Гласове" ======== цитат Да махнем Цацаров, за да сложим наш човек, не е съдебна реформа Автор: Иван Бакалов, Фейсбук Някои като мен може да помнят как СДС извърши реформа в съдебната система през 1991 г. Спечели изборите "с малко, но завинаги", както се изрази Александър Йорданов (34 на 33 процента). И първата работа беше да уволни Висшия съдебен съвет и да назначи нов, с поправка в закона. А съветът беше избран от съдии и прокурори, и от предишния парламент, с 5-годишен мандат по конституция. Конституционният съд прие това нарушение на мандата на членовете на ВСС. Новият ВСС направи бърза и тотална чистка сред прокурори и съдии (вече деполитизирани), уволни хора, които са били членове на БКП, свързани нещо с БСП и т. н. съмнителни и избра за главен прокурор Татарчев - наш човек и за шеф на Върховния съд Иван Григоров, също наш човек. И от СДС казаха - съдебната реформа приключи. Не е шега. Точно така казаха. След няколко години БСП на власт по същия начин промени отново закона за ВСС и поиска да смени състава му. Този път Конституционния съд каза, че не може, нарушение било на конституцията. Два пъти се произнесе противоположно по един и същ казус. После Костов си избра за главен прокурор Филчев и СДС настъпи втори път мотиката. Това, което става в момента, много ми прилича на същите седесарски номера, да сменим съвета и да си назначим наши хора за главен прокурор и прочее. Едно безкрайно бъркане на политиците в съдебната система. И аз искам Цацаров да не е главен прокурор, да не си го избира Борисов, да не обслужва Пеевски. Но как я мислят тия - да махнем Цацаров да си сложим наш човек? Пак. И на това му викат съдебна реформа? Пак. Примерът на СДС систематично се повтаря от всички партии от тогава досега. =========== Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| И още едно мнение. ========= Провали се „реформата” на „Америка за България” Волгин в "деконструкция" /Поглед.инфо/ Изпитвам изключителна радост от факта, че пошлата пиеска, наречена „съдебна реформа”, приключи. Радвам се, защото това нещо, представяно ни по един кичозно-възторжен начин за „реформа на реформите”, беше чисто и просто проектче на „Америка за България” и на няколко финансирани от тази фондация НПО-та и медии. Истинската цел на въпросното проектче нямаше нищо общо с желанието на мнозинството български граждани – да има най-после справедлив и бърз съдебен процес. Истинската цел на фалшификацията, наричана от американските стипендианти „съдебна реформа”, беше тъкмо те да овладеят ключовите постове в системата, да си назначат свой Висш съдебен съвет и свой главен прокурор. Мечтаната цел на т.нар. „съдебни реформатори” беше не да излекуват системата от тежките й недъзи, а да я върнат в състоянието й от края на 90-те години, когато там колеха и бесеха хората на един бивш премиер и настоящ лаборант. И след като напълно логично се провалиха в това си намерение, „реформаторите” опищяха света с воплите си как България „неотвратимо затъвала” и „ставало страшно”. Да четеш в наши дни изданията, чиито журналисти си получават заплатите от „Америка за България”, е все едно да четеш библейския Апокалипсис. Св.Йоан описва страховити природни катаклизми, които унищожават голяма част от човечеството, а грантовите журналисти и анализатори мрачно пророкуват в изданията на Иво Прокопиев и в Медиапул, колко ужасяващ щял да стане животът в България, само защото се провалиха плановете им. Дотолкова загубиха връзка с реалността тези хора, че започнаха да представят един напълно тривиален акт като една министерска оставка за символ на чутовна смелост и безпримерен героизъм. Изглежда, че в съзнанието на американските храненици Христо Иванов е нещо средно между Христос, Че Гевара и Майка Тереза. Ами не е. Той е просто един вече бивш министър, провалил се в опита да изпълни задачата, заради която го бяха командировали в правителството. Финалът на бутафорията „съдебна реформа” отприщи цяла вълна от процеси, които формално се развиват на полето на политиката, но всъщност най-добре биха били анализирани от психиатрите. Лидерът на една от управляващите в момента партии самопожертвователно заяви, че излиза в опозиция. Сигурно очакваше, че при това заявление целокупната публика трябва да падне на колене и да целува земята, по която той благоволява да стъпва. Вместо да прояви такова преклонение обаче публиката започна да се залива от смях (достатъчно е да се видят реакциите във фейсбук) и да се чуди кога този лидер е бил искрен. Искрен ли беше, когато се заклеваше, че на никаква цена партията му няма да направи коалиция с ГЕРБ, искрен ли беше, когато радостно се сви под шлифера на Борисов и кротко похъркваше там цяла година, искрен ли е сега в поредната си мелодраматична поза? Нямам никакво обяснение защо с поведението си г-н Кънев ни кара да го възприемаме не като сериозен политически лидер, а като една Многострадална Геновева. Да, сигурен съм, че няколко баби реститутки от софийския център плачат от умиление като го видят по телевизора, но дълбоко се съмнявам, че тяхната електорална подкрепа е достатъчна, за да възтържествуват ценностите на евроатлантизма. С поведението на г-н Кънев обаче не свършват абсурдните случки в българския живот, които повече приличат на сюжети, излезли изпод перото на Бекет и Йонеско, отколкото на заслужаващи сериозен анализ факти. Вездесъщият френски посланик Дьо Кабан, който е трогателен с опитите си да говори български и изглежда се е самоназначил за върховен управител по въпросите на съдебната ни система, зарони горчиви сълзи за „провалилата се реформа”. Струва ми се, че е крайно време някой да посъветва въпросното превъзходителство да се занимава по-малко с нашата съдебна система и да обърне повече внимание на френската. Явно господин френският посланик има неизмеримо дълбока правна компетентност. Нека я използва по предназначение. Нека напомним на г-н Дьо Кабан, че не българските, а френските правоохранителни органи допускат на свобода да се разхождат потенциални терористи. Така че, оправете се най-напред с вашите си „гнили ябълки”, а после, ако евентуално имате време, се заемете с нашите. Разбира се, ако някой е за бой в случая, това в никакъв случай не е господин посланикът. Ние сме за бой. Защото позволяваме с нас да се държат като с аборигени и чакаме всяко указание от Брюксел или Вашингтон с трепета, с който кучето на Павлов чака да светне лампата. Е, щом продължаваме да смятаме, че през устата на някакви треторазредни чуждестранни чиновници говори абсолютната истина, напълно заслужаваме да се отнасят с нас по подобен унизителен начин. „Деконструкция”, БНР |
Съдебната реформа - що е то ? God bless you, че попита  отдавна исках да задам този въпрос и аз но ми се струваше, че всички освен мен са наясно и ще се изложа реформаторски да обезвредиш и то половинчато главния прокурор, не ми се вижда кой знае каква реформа като слушах какво се говори, мислех, че се готви кой знае каква промяна "опит за държавен преврат" беше наречено гръмко това нищо, чудя се дали основната му цел не е била да популяризира Раданкъневото фръцване или пък той го употреби, когато се яви възможност все тая, той никога няма да напусне амплоато си на гневен продавач на чорапи | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
Добави мнение Мнения:5