Даниел Смилов: Към РБ
Отиди на страница:
Актуален и смислен анализ от портал "Култура" http://kultura.bg/web/%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%80%D0%B1/ Часовникът тиктака за РБ. Единственият вариант блокът и съставните му части да оцелеят като политически субект е министрите му да се оттеглят от кабинета. Това е тежко решение, което ще доведе до правителствена, а може би и парламентарна криза. Вероятно е да последват и парламентарни избори много скоро, а при всички случаи не по-късно от година. И за РБ, а и за страната този вариант не е добър, но е все пак по-добър от безпринципните му алтернативи. Тази криза беше предвидима и можеше да бъде избягната. Но ГЕРБ напълно съзнателно влязоха в нея, водени от песните на обичайните им сирени. Песни за собственото неотразимо величие и монолитност на партията на Борисов и правопропорционалната „малозначителност“ на реформаторите, съчетана с „неефективност“ и „недисциплинираност“ (като че ли парламентаризмът е елемент от строевата поготовка в казармата). Или пък песента за „арогантността“ на РБ и техния „егоизъм“: достатъчно е само да бъде сравнен Христо Иванов с произволна извадка от ДПС и АБВ, за да се види къде трябва да бъде търсена арогантност или егоизъм. Въпросните реформатори дори от базово чувство за себеуважение би трябвало да опровергаят заедно и решително тези песни и произвеждащите ги сирени. Затова България цяла сега гледа втренчено и вече укорително в тях и конфузното им мълчание. Кризата стана неизбежна с гласуването на конституционните поправки. То направи пределно ясно, че ГЕРБ е във властта на много строга и къса каишка. Тя не му позволява по никакъв начин да накърни интересите на един кръг от личности, много от които са в ДПС или гравитират около него. Табу, например, е всяка реформа на прокуратурата или съдебната власт, която не е съгласувана със самите субекти, нуждаещи се от реформа. В последния вариант на приетите поправки се стигна до конституционен абсурд, който ще тежи на страната за десетилетия напред. Прокуратурата бе превърната във формално и официално безконтролен орган, тъй като този, който би трябвало да й търси отговорност за системни провали, ще бъде избиран в мнозинството си от самата прокуратура. И от главния прокурор в частност, тъй като тя е централизирана и йерархична. Такъв модел светът не познава. В части от Европа прокуратурата отговаря направо пред министъра на правосъдието. В други страни, от които ние сме копирали през 1991 г., прокуратурата отговаря пред съдебен съвет, който обаче е сравнително автономен от главния прокурор (от тези, които съветът надзирава). Никъде няма пълна безконтролност, каквато беше създадена у нас. Към този абсурд трябва да прибавим и провалите в парламентарното разследване на фалита на КТБ (в който нямаше и дума за очевидната роля на прокуратурата и други въвлечени лица), саботажа на антикорупционното законодателство, нежеланието за независимо и коректно разследване на скандалите Янева-Ченалова и т.н. Всичко това показва стеснения периметър на ГЕРБ по отношение на политики, водещи до преодоляване на захвата на държавата от неясни интереси. Нещо повече, с цялостното си поведение дотук ГЕРБ бавно, но неотклонно продължава да реабилитира порочните практики на модела „КОЙ“ – медийно-хранителната верига около определени партии и политици. Борисов и неговата команда се превърнаха (отново) в любимци на въпросните медии – роля, която явно и на двете страни допада. Ако бяха само тенис-турнирите и партитата, човек би казал, че става дума за лош вкус или липса на възпитание и култура. Но ходенето в предавания на журналисти с меко казано спорна репутация и повтарянето от висока трибуна на нелепите им тези и твърдения („пълзящи преврати“, „заговори, платени отвън“ и пр.) вече говори или за слабоумие, или за определени зависимости и стратегическо координиране. По странен начин се получи отново вече познатото ни от предишни години пълно съвпадение между позициите на ГЕРБ и най-продажната и жълта част от българската преса. РБ опита да пробие периметъра, очертан от каишката на ГЕРБ, но във всяка една посока срещна зъбата съпротива. Опитът е безценен обаче, защото демонстрацията на този периметър прави ситуацията в страната пределно ясна – не като догадки, интуиции и предположения, а чрез факти. Да, може би има някаква „промяна“, „катарзис“ или „взети поуки“ от страна на Борисов и ГЕРБ. Но уви, ако ги има, те са доста плитки и недостатъчни. Доказано от РБ! Оттук нататък оставането на реформаторите в коалиция с гербери, въплътили се в цербери на едно прогнило статукво, е неоправдано. Време е за EXIT. |
| азбити в детайл, причините за такъв ход са следните: 1) Гласувайки с ДПС и АБВ, ГЕРБ ясно показа, че няма да се съобразява с мнението на РБ дори по ключово важни за тях въпроси. ГЕРБ отказа минимална солидарност и си изми ръцете с това, че другите не искали да гласуват (АБВ и ДПС най-вече). Вместо да ги убеждава да го направят обаче, Борисов беше на мач. Явно защото този в парламента е бил вече свирен, и то от самия него; 2) Поради това оставайки, реформаторите всъщност няма да имат никакво значение за курса на политиката, а само ще легитимират Борисов, като замазват партньорството му с ДПС и разпънатите чадъри над съдебната система и виновните за срутването на КТБ; 3) В опозиция РБ ще може да остане верен на принципите и обещанията си, да поставя на дневен ред въпросите, които очевидно са табу за ГЕРБ, да демонстрира още по-ясно дължината на неговата каишка и ръцете, които я държат; 4) По въпроси на евроатлантическата интеграция, както и по други важни за страната проблеми, очевидно РБ не може да се държи безотговорно и ще трябва да гласува с мнозинството. Но и тук реформаторите ще имат възможност да наложат много по-изчистен десен, проевропейски профил в сравнение със зигзазите на партията на Борисов, които се дължат не на някакъв бурен интелектуален живот в нея, а на собствената му психологическа, биографична и политическа раздвоеност; 5) Вариант на Борисов 2 за управление само с ДПС и АБВ всъщност не е имало и няма. Известно време той може да крие колаборцията си с тези партии чрез правителство на малцинството, но това са прозрачни хватки, които никого няма да подлъжат. Като осъзнае съвсем, че е назначен за пазач на обран бостан, Борисов сам ще иска избори или ще търси ново сътрудничество с РБ; [...] 7) Аргументът, че определени реформи – като тази в здравеопазването например – трябва да бъдат изведени докрай, е несъстоятелен. Някои от тези реформи – като антикорупционната – бяха поначало орязани до стълбите на прокуратурата и резиденциите на политическите й патрони. В здравеопазването пък министър Москов вече е поставил основата и ако в парламента има съгласие и разум, тя може смислено да бъде продължена и без него. Ако пък няма (което е най-вероятно), то тя няма да бъде продължена и с него, въпреки бащинските чувства на Борисов; 8) Един останал в правителството РБ или части от формацията няма да имат никаква политическа тежест. Те ще са оставени на доизживяване. Или ще станат безмълвни слуги на едно безпринципно мнозинство, или ще бъдат отстрелвани един по един по медийно-прокурорска линия. А може и двете едновременно; 9) Ситуацията в съдебната система е вече на ръба на търпимостта. Самите съдии – които като гилдия станаха жертва на каишката на новия Цербер – едва ли ще оставят нещата без категоричен отговор. Прокурорският пашалък, който беше конституционно реализиран от безпринципност и некомпетентност, е обида за всеки почтен магистрат и юрист. Председателят на ВКС беше пределно ясен по този въпрос. Когато най-после сред магистратите се създава влиятелно ядро, мотивирано да не търпи безобразия, РБ да стои в едно обречено правителство и да поддаква на ДПС и екзекуторите на правовата държава е просто абсурд; 10) Смисълът на участието на РБ във властта беше, че в един момент той ще може да се оттегли, ако стане ясно, че ГЕРБ нямат потенциал или желание за смислени реформи. Този момент дойде и ако реформаторите не се оттеглят, значи просто са лъгали; Най-важното – политиката все пак е място, в което се отстояват идеи за доброто на обществото като цяло. РБ беше избран заради идеите си за реформи, които той обеща и в крайна сметка представи. Когато точно тези идеи са орязани до неузнаваемост поради трапезни съображения на коалиционните партньори, РБ дължи лоялност основно към своите избиратели. Тези избиратели са сега отново по улиците и те няма да простят предателството на представителите си. Ако, обратно, РБ застане заедно зад симпатизантите си, те със сигурност ще се мотивират още повече, а и е много вероятно да се удвоят, защото на десния избирател са му писнали бай-тошовските изпълнения и кулинарният подход в политиката. Рекапитулацията е ясна. Когато си тръгнал да правиш едно (съдът да е по-независим, а прокуратурата по-отговорна; да проведеш антикорупционна реформа, стигаща до върха), а резултатът е точно обратен, явно е, че е време да слезеш от каляската (каруцата), защото нея я теглят в обратната посока. А и 12 часа вече удари и има голяма опасност тя да се превърне отново в тиква, атовете в магарета, а кочияшите – в плъхове. |
Единственият вариант блокът и съставните му части да оцелеят като политически субект е министрите му да се оттеглят от кабинета. Няма да го направят. Д. Смилов трябва да е наясно, че знакът за отстрел на Христо Иванов дойде от ПРОФ. Д. Вълчев. Съответно депутатите от ДБГ (без Зеленогорски) и СДС участваха в бламирането му. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Провалът на Съдебната реформа е изцяло по вина на правосъдния министър и шефа на парламентарната група на РБ. Те не успяха да убедят депутатите от АБВ, ДПС и Патриотичния фронт в правилността и важността на своите тези, не успяха да съберат необходимото конституционно мнозинство за прокарването им. При гласуването на поправките в Конституцията в частта им за прокурорската квота, 204 народни представители са били за предложението на АБВ, а 7 - за предложението на министъра. Да прибавим към тези 7 всички депутати на ГЕРБ, не стигат и за обикновено мнозинство. Така че, оставките им са напълно закономерни, за тотален провал в коалиционната политика и провал в осигуряването на подкрепа в парламента за промените в Конституцията. |
Провалът на Съдебната реформа е изцяло по вина на правосъдния министър и шефа на парламентарната група на РБ. Те не успяха да убедят депутатите от АБВ, ДПС и Патриотичния фронт в правилността и важността на своите тези, не успяха да съберат необходимото конституционно мнозинство за прокарването им. В кое точно е успял Христо Иванов да убеди депутатите от АБВ, ДПС и Патриотичния фронт-че корупцията е лошо нещо ли? Не мисля, че някога е живял човек, който да може да убеди въпросните депутати да не крадат. Ако ти смяташ, че можеш-заповядай. Аз си давам сметка, че не бих могъл. |
| Не става въпрос за корупция и други общи приказки Иванов не успя да убеди коалиционните партньори от АБВ и ПФ, пък и ДПС за точно определен принцип и текст в поправките, че разпределението в прокурорската колегия трябва да бъде с превес на политическата квота над професионалната. Заради промяната на този текст си подаде оставката. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Овчаря |
Не става въпрос за корупция и други общи приказки Иванов не успя да убеди коалиционните партньори от АБВ и ПФ, пък и ДПС за точно определен принцип и текст в поправките, че разпределението в прокурорската колегия трябва да бъде с превес на политическата квота над професионалната. Заради промяната на този текст си подаде оставката. И как точно можеше да ги убеди, като в предложения от него вариант нямаше главният прокурор да бъде доминиращ, което те целят? |
И как точно можеше да ги убеди, като в предложения от него вариант нямаше главният прокурор да бъде доминиращ, което те целят? А как Борисов да ги убеди? |
А как Борисов да ги убеди? Когато някой е решил да държи прокуратурата подчинена, за да няма опасност да влезе в затвора и да може да си върти далаверите, няма сила на този свят, която може да го убеди да приеме състав на ВСС, от който да последва някаква отчетност. Това не е проблем на министъра и да обвиняваш него ми е странно. Борисов е част от същата система и не разбирам въпроса ти. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Pstr |
| Промяната, предложена от Христо Иванов целеше точно това, да бъде наложен политически контрол и отчетност на прокуратурата. Но не отговори на въпроса ми: Щом Христо Иванов и Радан Кънев не могат да убедят в правотата на предложенията си депутатите от АБВ и ДПС, как очакваш Бойко Борисов да ги убеди? |
Промяната, предложена от Христо Иванов целеше точно това, да бъде наложен политически контрол и отчетност на прокуратурата. Но не отговори на въпроса ми: Щом Христо Иванов и Радан Кънев не могат да убедят в правотата на предложенията си депутатите от АБВ и ДПС, как очакваш Бойко Борисов да ги убеди? Реформата целеше прозрачност. Тя прокуратурата и сега се контролира политически чрез главния прокурор, само че задкулисно. Аз за Бойко Борисов нищо не съм споменавал, ти си го измисли. Не съм очаквал Нито той, нито Радан Кънев и Христо Иванов да убеждават някого. Очаквах, че политическия консенсус е за смислена реформа, не за привидна. Това, че не е, не проблем на Христо Иванов и Радан Кънев, а на политическата ни система. |
| Не съм убеден, че идеите на Христо Иванов за съдебна реформа са единствено правилните и други варианти са недопустими. |
Промяната, предложена от Христо Иванов целеше точно това, да бъде наложен политически контрол и отчетност на прокуратурата. Малко по-точно -"наш" политически контрол. След наличието на "наш" неполитически но ефикасен контрол над част от съдиите (не в интерес на плебса естествено). И готово, всичко е наред за следващите 1000 години за нас... Това е абсолютно късогледа позиция на хора пропуснали важни части от образованието си. Сега част прокуратурата създава някакъв баланс спрямо някаква част от съдийството (в доста случаи по сенчест начин, нецивилизовано, и .... ). Когато всички са в един кюп и той се управлява "политически" при следващия политически катаклизъм (примерно тип 96-97ма година, не сегашните циркове) тези инструменти за управление на съдебната система с голяма вероятност ще отидат при "ненашите", а тогава... Даже и без катаклизми, ако равновесието се измести чрез превземане на съдии+прокурори, ще се възстановява не с пачки, куфарчета и флашки а с автоматично оръжие и бомби. Други са необходимите реформи, но нито са лицеприятни, нито масово политиците искат да ги изричат на глас. Тези които ги осъзнават естествено, не тези на които мирогледът и познанията стигат до там, че решаването на проблемите е инсталирането на "нашите" и изритването на "ненашите". |
Не съм убеден, че идеите на Христо Иванов за съдебна реформа са единствено правилните и други варианти са недопустими. Вероятно има. Можеш ли да посочиш друг вариант, който да е предложен от някоя политическа партия? |
Както се видя, парламентът-с изключение на 7 депутати-се обедини около предложението на АБВ. Да, видя се, но това не значи, че предложението на АБВ е добро и не означава, че Радан Кънев и Христо Иванов са виновни, че не са убедили АБВ и останалите депутати да гласуват за предложението, създаващо по-независима прокуратура, неподчинена единствено на главния прокурор. Ако не успееш да убедиш един престъпник, че би било хубаво да бъде съден, то в теб ли е вината? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Pstr |
Даниел Смилов: He did it his way, unfortunately Радан Кънев и ДСБ в крайна сметка взеха правилното и логичното решение. Въпрос е дали трябваше да правят скандал и да се дистанцират рязко от министър Москов. По-скоро "да", защото обтекаемата им декларация в това отношение е объркваща, нищо не обяснява и с нищо не помага. Това че решението на министър Москов е "лично", не го прави правилно и извинимо нито означава, че не нанася огромна вреда на ДСБ и РБ. Първо, то отне най-важния инструмент на блока за оказване на политически натиск за прокарване на политика: изваждането на министър от кабинета. Т.е. той обезцени участието на РБ във властта и направи промоция за ГЕРБ: "не зачитате обещанията си към РБ, но това няма да ви струва нищо". (С какво се обяснява тази промоция да отговарят психолози, криминолози и еголози - политически причини няма). Второ, оставането на Москов е необходимото извинение за ДБГ да не си изтегли министрите: то сваля всякакво напрежение от хората на Кунева да заемат принципна позиция. За съжаление оттук-нататък ни очакват месеци на парламентарна пихтия, в която познатите ни окопани интереси ще могат да си правят каквото си поискат. Фокусът сега е върху ДБГ - те все пак имат шанс (малък), ако искат, да запазят РБ. Достатъчно би било да последват ДСБ без министерските му пируети. Оставайки, те ще станат част от парламентарната пихтия, хранителната среда на тези, срещу които РБ беше създаден. |
Ясен Бояджиев Поне вече знаем кой кой е Кой управлява На първо място станалото хвърли толкова обилна светлина върху механизмите и движещите сили на българския политически терен, че те няма как да не станат още по-ясни за още повече хора. Тези хора получиха, например, нова прекрасна възможност да забележат, че в по-голямата си част избраните от тях лица и партии се ръководят не от заявяваните публично политически позиции, а от скрити интереси. Както и че България се управлява не от избраните от тях институции, а от интересите на превзелия тези институции политико-икономически олигархичен кръг. Тези интереси са по-силни от всякакви идеологически различия и дори от партийния инстинкт за самосъхранение. Те са в състояние (в далеч по-голяма степен от обществения интерес) да обединят почти всички партии в българския парламент. И да накарат 90 процента от депутатите, като по команда и без капчица срам, да се отметнат от собствените си подписи и да провалят съдебната реформа още в самото ѝ начало. Кой кой е Това гласуване направи още по-ясно за още повече хора "кой кой е" и "за какво се бори" в българската политика. За "малките" играчи, клонирани периодично, за да крепят статуквото, ще е все по-трудно да прикриват предназначението си. За най-голямата опозиционна партия, която уж беше против всякаква промяна в конституцията, но точно в ключовия момент гласува "за" основния текст, обезсмислящ реформата, ще е още по-трудно да доказва смисъла от съществуването си. Рано или късно обаче последиците от това саморазобличаване ще са най-драматични за най-голямата управляваща партия. Защото, без да си дава сметка за това, тя бе изправена пред може би най-важния избор в досегашното си съществуване. Обръщайки се с лекота срещу собствените си коалиционни партньори и собствените си подписи, тя недвусмислено застана на страната на статуквото. За мнозина това не е новина. Но сега още повече хора ще забележат какво стърчи изпод маската на тази реформаторска, европейска, дясноцентристка партия. Реформаторският блок - единствената политическа сила, останала (общо взето) последователна в подкрепата си за съдебната реформа - сега също е изправена пред съдбовен избор. Преди година РБ спечели доверие със заявката, че ще се изправи срещу мафиотския модел, завладял държавата. Още тогава някои се съмняваха в искреността на тази заявка и твърдяха, че няма как да промениш модела като се коалираш с него. Днес това вече е съвсем ясно. Тъй че пред Блока, както и пред отделните му съставни части, вече има само два пътя: или оставане в управлението с последващо изчезване от политическата сцена, или напускане на управлението с огромен шанс за завръщане с много по-голямо обществено доверие. Вторият път, разбира се, е дълъг и мъчителен. Затова някои вече побързаха да се устремят по първия - краткото, но сладко пребиваване във властта. Каквото и да стане и остане от Реформаторския блок, то пак ще е полезно за болезненото, но оздравително проясняване, от което българският политически пейзаж има тъй остра нужда. Натисни тук |
Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганди |