Трудно ми е да намеря думи, с които да изразя скръбта си пред ужасите, причинени от ИДИЛ и подобните на нея терористични организации. Фактът, че тези организации обличат извратените си идеологии в религиозни одежди, когато извършват терористични актове, силно ме наранява заедно с един милиард и половина мюсюлмани. От една страна, в качеството ни на мюсюлмани наш дълг е да работим рамо до рамо с всички хора, за да се избави човечеството от злото на тероризма, а от друга – да работим за изчистването на този дзифт, хвърлен по образа на святата ни религия.
Възможно е на теория някой да претендира за определена самоличност чрез някакви символи и лозунги. Но в действителност искреността на такава претенция може да се измери само с наличието на преданост към обявената самоличност. Мерилото за истинската вяра не са лозунгите, нито външният вид, а чувствителността към принципите за опазването на човешкия живот и почитанието към човека, на които се базират всички световни религии.
Ние, мюсюлманите, трябва безпрекословно да отхвърлим тоталитарната идеология, която терористите се опитват да разпространяват, а в замяна на това е необходимо да насърчаваме онова разбиране, което прегръща различията и третира многообразието като богатство. Нашата човешка идентичност стои над етническата, националната и религиозната ни самоличност и такива варварски актове преди всичко нанасят удар по колективната идентичност на човешкия род. Френските граждани, които загубиха живота си при атентатите в Париж, ливанските мюсюлмани шиити, които загубиха живота си ден по-рано в Бейрут, мюсюлманите сунити, които умряха пак от ръцете на същите терористи в Ирак, преди всичко бяха хора. Невъзможно е човешката цивилизация да напредва, ако не се споделя болката на всеки отделен човек, поставяйки се на негово място, независимо от неговата религиозна и етническа принадлежност, и не се прояви воля за спирането на това страдание.

Мюсюлманите трябва да престанат с конспиративните теории и да се подложат на равносметка

Ние, мюсюлманите, трябва да престанем да се оправдаваме с конспиративните теории, които ни пречат да се изправим срещу собствените си проблеми, и е нужно да се подложим на равносметка. Дали обществата ни не станаха удобна среда, в която организациите с тоталитарна идеология си набират последователи заради причини като скрити амбиции за деспотизъм, загнездили се вътре в нас, физическо насилие, пренебрегването на младите и липсата на балансиран образователен модел? Дали не подготвихме почва за това хората, които са се озовали в безтегловност, да изпаднат в отчаяние, вследствие на което да се устремят към различни търсения, защото не сме успели да утвърдим човешките права и свободи, върховенството на закона и разбирането, че всеки трябва да бъде приеман такъв, какъвто е?

Не е достатъчно само да анатемосваме терора

Последният трагичен случай в Париж още веднъж ни припомни, че такива варварски посегателства, уж в името на религията, трябва безпрекословно да се отхвърлят и анатемосват, било от ислямските учени, било от мюсюлманите. Но в състоянието, до което сме стигнали, само анатемосване и отхвърляне не са достатъчни. В мюсюлманските общества трябва рационално да се противодейства срещу дейността на терористите по набирането на млади последователи, като се сформира общ съюз с участието на държавните институции, религиозните водачи и неправителствените организации. Вземайки под внимание всички фактори, осигуряващи благоприятна почва на терористите за набиране на нови членове, трябва да се създадат проекти, насочени към цялото общество.
Трябва да създадем такава база, която позволява ранно констатиране на неориентираните младежи в обществото ни, за да им се попречи да се втурват в опасни приключения; чрез която да се консултират семействата и да се подпомагат останалите звена. Като поемат позитивен ангажимент към държавите, в които живеят, мюсюлманите трябва да участват в платформите за изработване на планове за борба с тероризма и да изразяват становището си. Трябва да научим нашата младеж да изразява мнението си по демократичен път. Преподаването на демократичните ценности в ранна възраст в училище е важно от гледна точка на изграждането на здрава психика у младите поколения.
В исторически план такива трагедии винаги са били последвани от крайни реакции. Антимюсюлманската и антирелигиозната реторика, отношението на държавите спрямо техните поданици мюсюлмани, прилагайки строги мерки за сигурност, може да донесе повече вреда, отколкото полза. Желанието на мюсюлманите в Европа е да живеят в мир и спокойствие. Въпреки негативните условия мюсюлманите трябва да бъдат в по-тясно сътрудничество с държавите, от които произлизат, за да дадат своя принос при изработването на всеобхватни политики, чрез които братята им по вяра да се интегрират по-добре в обществото.
По този повод като мюсюлмани ние трябва да подложим на преоценка разбирането ни за исляма и практиките ни, свързани с него, съгласно условията на епохата, в която живеем, и в светлината на тълкуванията, породени от времето, за да направим собствената си самокритика. Това не означава откъсване от ислямската традиция, напротив, това би ни помогнало да осмислим точките на нашата деформираност и, като се освободим от тях, отново да защитаваме духа и същността на Корана и пророческата традиция, които са били следвани от праведните приемници на Пророка на исляма.

Трябва да маргинализираме ради­кал­ните религиозни групи

Трябва да маргинализираме тълкуванията, които откъсват религиозните ни източници от духа и корените им и ги превръщат в инструмент за други цели. Ислямските улеми, мюсюлманските интелектуалци и просветените мюсюлмани трябва да поощряват комплексния подход към религиозните източници. Ние трябва да умеем да преосмисляме предписанията, които са били утвърдени в миналите епохи, когато е имало сблъсък между религията и политиката, както и периоди на трайни конфликти. Изповядването на основополагащи вярвания не е догматизъм. Възраждането на свободата на мисълта, която в определен исторически период е тласнала мюсюлманите към техния ренесанс в съзвучие с духа на религията, е възможно и належащо условие. Само в такава атмосфера може да се води истинска битка с радикализма и тероризма, които си служат с насилие.

Налице е сблъсък между човешката цивилизация и варварството, а не между цивилизациите

За съжаление, след последните събития с тъга наблюдавам как някои кръгове отново пуснаха в обращение тезата за сблъсъка на цивилизациите. Не знам дали онези, които първи изложиха тази теза, го направиха на базата на някакви прогнози или я изтъкнаха като решение. Но едно е сигурно: че използването на такава реторика в настоящия момент е в полза само на терористичните организации. Искам ясно да заявя, че ситуацията, пред която сме изправени в момента, не е сблъсък на цивилизациите, а сблъсък между човешката цивилизация и варварството.

Мюсюлманите трябва да станат част от борбата срещу тероризма

Като мюсюлмански граждани наш дълг е да станем част от решението на проблема, дори да се сблъскаме с трудности. Ако искаме да защитим правата и свободите на мюсюлманите и да допринесем за това хората да живеят заедно в мир и спокойствие, без оглед на религиозната им принадлежност, ние трябва да се заемем с решаването на проблемите на тероризма във всичките му измерения – политически, икономически, социални и религиозни. Можем да се борим срещу тероризма и тоталитарните идеологии, в които той се корени, като даваме личен пример, бидейки добродетелни хора в живота, отхвърляйки и маргинализирайки радикалните тълкувания на религиозните източници, бдително предпазвайки младите поколения от тяхното влияние, и преподавайки демократичните ценности още в ранна възраст.

Париж, 17 декември 2015, „Монд“

Словото им идва от Корана. Нема радикален и умерен Коран - един е. И там черно на бело пише какво да правят с неверниците.

Не съм отворил темата да чета изтъркани клишета и глупости на търкалета.

Колко заклаха и колко прокудиха?

Вашингтонският институт публикува безпрецедентно социологическо изследване, проведено в териториите, контролирани от ИДИЛ. То е проведено от сътрудника в научното звено Мункид Дахер. По разбираеми причини не е обяснена методологията и начинът, по който е извършено изследването. Оповестена e единствено датата на оповестяването, а именно 14 декември 2015 г. Отбелязва се, че условията на провеждането са били изключително трудни.

Авторите на изследването считат, че естеството на дадените отговори показват, че по-скоро респондендите са били искрени в своите отговори. Мнозинството от запитаните изразяват своята неприязън към ИДИЛ. По-интересното е как се променят мненията на хората, живеещи под контрола на ИДИЛ, с течение на времето.

В началото на месец декември 2015 г. 55% от запитаните жители на Мосул отговарят, че сега животът им е по-добър, отколкото преди година и половина. През юни 2015 г. едва 21% от тогава запитаните със същия въпрос, отговарят положително. Едва 39% от респондентите в Мосул считат, че ИДИЛ представлява техните възгледи и интереси. Все пак тази група е чувствително по-голяма, отколкото тези 10% от жителите на Мосул, които отговарят със същия отговор през юни 2014 г.

57% от жителите на Мосул биха предпочели ИДИЛ да напусне техния град. В същото време на обратното мнение са 39%, считайки, че е по-добре ИДИЛ да остане в този втори по големина иракски град. От тези 39%, подкрепящи ИДИЛ мосулци, едва 1/3 изразяват директна подкрепа за терористичната организация. Останалите просто се страхуват от жертви сред цивилното население или недоверие към САЩ, иракската армия и кюрдските въоръжени сили.

Правейки задълбочен анализ на тези чувства, мнозинството мосулци считат, че САЩ заговорнически подкрепят ИДИЛ, което е с почти 50% повече от тези, които са считали така преди 18 месеца. 48,5% от респондентите отговарят, че най-голямата опасност за тях са въздушните удари на коалицията, докато едва 37,5% възприемат ИДИЛ като по-голяма опасност. Мнозинството мосулци са против бомбардировките на САЩ, а ¾ от жителите на града са против „Ал хашд аш шааби” - основната шиитска организация и останалите шиитски милиции. В същото време мнозинството респонденти не възприемат местните политици, сунитските политици в национален мащаб и правителството на Ирак като изразители на техните интереси и възгледи.

Според авторите на изследването тези резултати предполагат, че ИДИЛ е спечелила битката за сърцата и умовете на хората, живеещи в районите под неин контрол. В същото време общественото мнение там постепенно се обръща срещу тези, които се противопоставят на терористичната организация. По-голямата част от жителите на Мосул все още отхвърлят ИДИЛ, но пред тях няма реални, надеждни политически алтернативи. Те не вярват на иракските държавни институции, включително на централното правителство, армия, полиция, парламент, местни длъжностни лица и политици в Багдад. Според мосулци въоръжената опозиция срещу ИДИЛ остава неефективна в своите действия.

Изводите от изследването е, че стратегията, която следва коалицията по-скоро помага на ИДИЛ, отколкото й вреди. За да бъде успешна, е необходима подкрепа на обществото мнение. Очевидно е, че ИДИЛ няма да бъде победена само с военни действия.

Видно е, че сунитите в Ирак остават недоволни от своето правителство в Багдад. Мункид Дахер отбелязва, че появата на ИДИЛ е „симптом за структурен дефект в самото иракско общество, а не е болест сама по себе си”. Иракските сунити трябва да бъдат убедени сами да се борят срещу ИДИЛ. В противен случай нейният разгром е невъзможен.

Накратко, социологическото изследване сред респондентите, живеещи под контрол на ИДИЛ, показва недоволство сред местните хора от политическите алтернативи на терористичната организация. Малцинство са онези, които предпочитат ИДИЛ, но тази група се увеличава.

Патагонец 21 Дек 2015 11:01

Вземи си прочети Библията, Стария завет, да видиш какво значи тотална война с неверници и инородници. Като полеви наръчник е.

Разликата е, че едните са следвали тези наръчници в Средновековието, а другите ги следват сега.

Нашата човешка идентичност стои над етническата, националната и религиозната ни самоличност и такива варварски актове преди всичко нанасят удар по колективната идентичност на човешкия род.

Честно е да си дадем сметка какво причинихме на мюсюлманите, а СЕГА ги сочим като средновековни, изостанали, ретроградни маниакални мизантропи

Той поддържа много добри отношения със западните европейски държави, САЩ и Израел.
През 1975 г. Пахлави отменя многопартийната система и обявява, че Иран е “възкръсваща” държава с една партия, подобно на СССР и Ирак. Той създава и тайната полиция САВАК за борба с дисидентството в държавата. Същевременно, Реза Пахлави води постоянна политика на модернизиране на икономиката, включително на аграрното производство.
По време на така наречената Бяла революция Реза Пахлави въвежда изискване за образование на ислямските свещеници, което, заедно с даването на избирателни и други граждани права на жените, нарушава старите ислямски традиции в държавата и му създава врагове сред религиозната общност.
Политиката на икономически растеж през 60-те и 70-те години е съпроводена с тоталитарен тип управление, с про-западни свободи на личността, с което Пахлави влиза в остри противоречия с ислямските фундаменталисти в страната и в края на краищата довежда до Ислямската революция в Иран,