Отиди на страница:
| Някой може ли да ми препоръча нещо интересно, което върви в момента по сцените в София. Не искам да си губя времето в експерименти и без това ще е за кратко. Благодаря. |
Поради някакъв зрителен дефект, единствения 25-ти кадър дето виждам да се опитват да ни пробутат , е оня от "Боен клуб".Ама -"няма да се дам, няма да се дам, няма..."както се пее в народната песен.  |
| Колега, не ме разбирай буквално... Сещаш се за какво ми е думата. Обърни внимание на заглавието на поредицата "Пердето на АМЕРИКА(!?)". За цялата Америка ли иде реч или само за една държава? |
, ничего не поделаеш 
Къш, извънземно, да не те целна с летящата чиния! Къш, къш!!! Бегай на някой астероид да беседваш с мъховете и водораслите. Те са ти горе-долу на нивото (ако се напънеш малко)!!!  |
Опять об успешных попытках США объединять мусульман...
Вроде полетел сдаваться. И уже подлетает  |
| Ани извинявай , че проявявам такъв педантизъм , но примерът който даваш с "Похитителите на изчезналия кивот" е възможно най-неподходящия. Нещо не си разбрала иронията във финалния кадър. Идеята беше "ето как се отнасяме ние американците с ценните предмети". Пъхаме ги в някакви мухлясали складове" |
| Може да се поспори... Не бъди сигурен. Особено в контекста на подобни послания от други ленти. пък и важен е принципът, а не примера. |
| АНИ, а замисляла ли си се в колко филми, се осмива "американската мечта" и "американския начин на живот". Монетата има две страни както казват. |
| А да ти прави впечатление, че точно тия филми са от категорията "нискобюджетни"? Включително и любимият ми "Американски прелести", както и горецитирания "Американски пай"? Пък и такава пропаганда се прави тънко. Иначе се получава нещо от сорта на добре познатия ни соцреализъм и няма нужното въздействие... |
| Добре е споменаването на световна общност в есето на А.Василев. Има ли я. Можеби се мисли за беззъбата баба ООн. Да има таково хрисимо безграбначно животно. За съжеление обаче, световно обществено мнение отдавна го няма. Едно време се подвизавало в Европа, даже е помогнало на нас българите, след клането в Батак. Сега, младото поколение, пък и децата едвали са чували за такива неща. С речта на Чърчил в Фултан през 1946 г. бе нанесен смъртен удар в сърцето на светавната общност и на нейното мнение. След това и редица рани, като войните в Корея, Виетнам, Латинска Америка и така много много рани. Преди това, още в заревото на XX век пак Чърчил и неговата колониална банда, командвани от лично от него избивали бурите в Южна Африка по най-жесток, животински начин от упор, без разлика на пол, възръст. След смърта на гробокопача на световното обществено мнение (Чърчил) имаше известен проблясък, та спряха войната срещу Египет и Насър върна Суещкия канал на собствениците. Днес вече световно обществено мнение няма. Има модерна цивилизация, ръководена от САЩ, която е по-страшна от всичките чуми, сплотели човечеството през всичките хилядолетия от времето на Адам. |
| В ревю танцовщица раздевается, дуря... Реву?.. Или режут мне глаза прожектора? Шарф срывает, шаль срывает, мишуру. Как сдирают с апельсина кожуру. А в глазах тоска такая, как у птиц. Этот танец называется "стриптиз". Страшен танец. В баре лысины и свист, Как пиявки, глазки пьяниц налились. Этот рыжий, как обляпанный желтком, Пневматическим исходит молотком! Тот, как клоп - апоплексичен и страшон. Апокалипсисом воет саксофон! Проклинаю твой, Вселенная, масштаб! Марсианское сиянье на мостах, Проклинаю, обожая и дивясь. Проливная пляшет женщина под джаз!.. "Вы Америка?" - спрошу, как идиот. Она сядет, сигаретку разомнет. "Мальчик, - скажет, - ах, какой у вас акцент! Закажите мне мартини и абсент". |
| Two roads diverged in a yellow wood, And sorry I couldn't travel both And be one traveler, long I stood And looked down one as far as I could To where it bent to the undergrowth; Then took the other, as just as fair, And having perhaps the better claim, Because it was grassy and wanted wear; Though as for that, the passing there Had worn then really about the same, And both that morning equally lay In leaves no step had trodden black Oh, I kept the first for another day! Yet knowing how way leads on to way, I doubted if I should ever come back. I shall be telling this with a sigh Somewhere ages and ages hence: Two roads diverged in a wood and I - I took the one less traveled by, And that has made all the difference. |
| The shades of night were falling fast, As through an Alpine village passed A youth, who bore, mid snow and ice, A banner with a strange device, Excelsior! His brow was sad; his eye beneath Flashed like a falchion from its sheath, And like a silver clarion rung The accents of that unknown tongue, Excelsior! In happy homes he saw the light Of household fires gleam warm and bright; Above, the spectral glaciers shone, And from his lips escaped a groan, Excelsior! "Try not the Pass!" the old man said; "Dark lowers the tempest overhead, The roaring torrent is deep and wide!" And loud that clarion voice replied, Excelsior! "O stay," the maiden said, "and rest Thy weary head upon this breast!" A tear stood in his bright blue eye, But still he answered, with a sigh, Excelsior! "Beware the pine-tree's withered branch! Beware the auful avalanche!" This was the peasant's last Goodnight, A voice replied, far up the height, Excelsior! At break of day, as havenward, The pious monks of Saint Bernard Uttered the oft-repeated prayer, A voice cried through the startled air, Excelsior! A traveler, by the faithful hound, Half-buried in the snow was found, Still grasping in his hand of ice That banner with a strange device, Excelsior! There in the twilight cold and gray, Lifeless, but beautiful, he lay, And from the sky, serene and far, A voice fell, like a falling star, Excelsior! |
| Тропой альпийской в снег и мрак Шел юноша, державший стяг. И стяг в ночи сиял, как днем, И странный был девиз на нем: Excelsior! Был грустен взор его и строг, Глаза сверкали, как клинок, И, как серебряный гобой, Звучал язык для всех чужой: Excelsior! Горели в окнах огоньки, К уюту звали очаги, Но льды под небом видел он, И вновь звучало, словно стон: Excelsior! "Куда? - в селе сказал старик. - Там вихрь и стужа, там ледник, Пред ним, широк, бежит поток". Но был ответ, как звонкий рог: Excelsior! Сказала девушка: "Приди! Усни, припав, к моей груди!" В глазах был синий, влажный свет, Но вздохом прозвучал ответ: Excelsior! "Не подходи к сухой сосне! Страшись лавины в вышине!" - Прощаясь, крикнул селянин. Но был ответ ему один: Excelsior! На Сен-Бернардский перевал Он в час заутрени попал, И хор монахов смолк на миг, Когда в их гимн ворвался крик: Excelsior! Но труп, навеки вмерзший в лед, Нашла собака через год, Рука сжимала стяг, застыв, И тот же был на нем призыв: Excelsior! Меж ледяных бездушных скал Прекрасный, мертвый он лежал, А с неба, в мир камней и льда Неслось, как падает звезда: Excelsior! |
| Half of my life is gone, and I have left The years slipped from me and not fulfilled The aspiration of my youth, to build Some tower of song with lofty parapet. Not indolence, nor pleasure, nor the fret Of restless passions that would not be stilled, But sorrow and a care that almost killed, Kept me from what I may accomplish yet; Though half-way up the hill, I see the Past Lying beneath me with its sounds and slights, - A city in the twilight dim and vast, With smoking roofs, soft bells, and gleaming lights, - And hear above me on the autumnal blast The cataract of Death far thundering from the heights. |