| За влаци паари нема, ама за самолетами,,, има. |
| БДЖ страда от малоумие. Нищо сложно няма в това да се поддържат поне кенефите чисти. Нарочно казвам "кенеф", а не тоалетна, понеже селския кенеф с дупката е по-чист и мирише направо на рози в сравнение на, да речем, бързия влак между Бургас- София през Карлово. Или пък да не се позволява на тъпанарите с животни да им позволяват да седят по седалките. 50 килограмово псе на тапицираната седалка, моля!!??! Или веднъж годишно да се изпират седалките на шибаните вмирисани вагони. Или да се измие добре вагона с препарати, а не да се лисне една вода на военният прицип "щом е мокро, значи е чисто". Това са ДРЕБНИ неща, но вършат много по-добра работа отколкото съкращаването на влакове. Ако е ЧИСТО, ще има и пътници. Ето, скоро ми предстои да пътувам итоя път няма да ползвам БДЖ. 35 лв. отиване и връщане и получавам мизерия, мръсотия и СМРАД за 6 часа и 30 минути (минимум!!!). Автобусът - 5 часа и е чисто и 40 л. двупосочен! А освен всичко останало самиоя персонал на БДЖ е в пълно безхаберие и безвремие. Всички чакат "да се свърши". Вече си мисля, че наистина е по-добре да го затворят тъпото БДЖ и да се направи нова компания начисто. И без това с тия финанси ЕДИН ЛЕВ не могат да вземат по проекти на ЕС! А това са много изтървани пари! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Perseus |
Това е капитализъма. Няма изход, няма позитивно решение. Тази инфраструктура ще рухне и никой няма да си спомня за нея, защото няма да има нужда да ходи с влак някъде. В селото, край гераня, видиш ли долу в полето, дет ся мержеят, чернеят, дестина дръвя върбови? Няма изход, пичове, не са виновни управляващите, те са същите жертви като вас, само дето си мислят, че могат да ви прекарат. Не могат. То и няма как. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Don |
| Печеливши по цял свят са обикновено товарните превози. Те с тях не могат да се оправят и губят, как се очаква да печелят от пътническите? Скоростите са по- ниски от 70- те години. Няма локомотиви, няма вагони. Пътуват само хора които ползват намаления. Накрая на данъкоплатеца ще му остане само да поддържа ЖП линиите които са трансгранични транспортни, щото иначе ще има бой по главата |
| Ползването на влак за някои е принуда, но за други философия. Особено за разстояния над 200 км. си е по-добре дори и да е по-бавно - ставаш, разходиш се, повисиш на прозореца срещу купето, смениш атмосферата и климата защото е тъпо да се налагаш или да се разправяш със спътниците за отваряне и затваряне на прозорци, има тоалетна (дори и мръсна след първите 5 гари), вибрациите са по-малко и е по-малко вредно четенето, даже ако не е препълнен може и да си смениш купето и вагона. А разликата в цените е осезаема и при близки и при далечни разстояния така напр. София -Пловдив ти е 16лв. двупосочен 2класа бърз докато с рейс ще си на 25-26лв с техните "отстъпки" от 1 лв. за двупосочен. Друга тема е ниската средна скорост и тук трябва да се поработи, защото реално експреси няма и всеки влак до морето спира на десетина гари вместо поне лятото да пускат някой само с 2-3 междинни спирания. Ама идеята е да се загроби БДЖ заради частните превозвачи, накрая да се продаде и тогава с магическа пръчка ще стане печелившо до 2-3 години. ще оставят само основни най-рентабилни няколко десетки влака, ще качат цените на 85-90% от автобусните и вътре ще е много чистичко и лъскавичко щото ще е също толкова празничко ама заради цените пак ще са на далавера. |
Друга тема е ниската средна скорост и тук трябва да се поработи, защото реално експреси няма и всеки влак до морето спира на десетина гари вместо поне лятото да пускат някой само с 2-3 междинни спирания. Живеещите в София са големи сладури. Като заживеят в "Столицата" и им се повреждат мозъците. Искат влакове от "Столицата" до закъдето са тръгнали без междинни спирания. И въобще не им минава през ума, че може да има и хора които живеят извън "Столицата" и на които им се налага да пътуват по същия маршрут, но не задължително от "Столицата" до морето. |
| Идеята да се извикат мениджъри от Дойчебан е добра. Само че на нашенци няма да се харесат мерките, които ще предложат дойчовците- да се работи и да се повишат цените на билетите като в Дойчланд- имам смътен спомен за 7-8 евро за 20 км. със селския влак. На експресите им не съм се качвал. |
| Това можеше да се очаква след четвърт век грабене.Пак много издържа БДЖ. По цял свят товарните превози са печеливши и субсидират пътническите само тука понеже някой се полакоми за печалбата и ги приватизираха.Да приватизираме печалбата и да национализираме загубите-това беше девизът в последният четвърт век.А хората даже тировете качват на влакове и ги возят със икономии за всички при това.И не си рушат пътищата и е по ефтино щото един локомотив със 500 к.с. ще извози минимум 20 тира които освен дето ще похарчат много нафта и гуми ами и създават затруднения по пътя. Нафта крадяли работниците...ами какво да крадат като гледат че шефовете им цели влакове откраднаха...хиляди вагони дадоха фира и никой не ги знае къде са...Чудя се защо си хабя клавиатурата просто ...тези които трябва много добре ги знаят тия неща.Друга е причината за това състояние и не е от незнание.Престъпления бяха извършени за тези години и не само там а наказани няма и няма.Няма да се оправи докато не виснат обесени по стълбовете виновните. |
| Мноооогоооо генерално коментирате, много. Някой от вас скоро возил ли се е на влак? Понеже аз пътувам от време на време. Та за да не се цитарам, БДЖ има нужда от ДРЕБНИ и НЕСКЪПИ неща + повече отношение от персонала за да повиши комфорта на пътниците справка предния ми пост). 1 час закъснение или 2 или 3 не са толкова страшни ако във вагона е чисто и не мирише на КЕНЕФ!!! |
Ползването на влак за някои е принуда, но за други философия. Пътуването с чист и удобен влак е най-романтичното. Жалко, че консервативният Лев Толстой така е ненавиждал жп мрежата. Затова пък Илф и Петров... Интересная штука - полоса отчуждения*. Самый обыкновенный гражданин, попав в нее, чувствует в себе некоторую хлопотливость и быстро превращается либо в пассажира, либо в грузополучателя, либо просто в безбилетного забулдыгу, омрачающего жизнь и служебную деятельность кондукторских бригад и перронных контролеров. С той минуты, когда гражданин вступает в полосу отчуждения, которую он по-дилетантски называет вокзалом или станцией, жизнь его резко меняется. Сейчас же к нему подскакивают Ермаки Тимофеевичи в белых передниках с никелированными бляхами на сердце* и услужливо подхватывают багаж. С этой минуты гражданин уже не принадлежит самому себе. Он - пассажир и начинает исполнять все обязанности пассажира. Обязанности эти многосложны, но приятны. Пассажир очень много ест. Простые смертные по ночам не едят, но пассажир ест и ночью. Ест он жареного цыпленка, который для него дорог, крутые яйца, вредные для желудка, и маслины. Когда поезд прорезает стрелку, на полках бряцают многочисленные чайники и подпрыгивают завернутые в газетные кульки цыплята, лишенные ножек, с корнем вырванных пассажирами. Но пассажиры ничего этого не замечают. Они рассказывают анекдоты. Регулярно, через каждые три минуты, весь вагон надсаживается от смеха. Затем наступает тишина, и бархатный голос докладывает следующий анекдот: "Умирает старый еврей. Тут жена стоит, дети. - А Моня здесь? - еврей спрашивает еле-еле. - Здесь. - А тетя Брана пришла? - Пришла. - А где бабушка, я ее не вижу? - Вот она стоит. - А Исак? - Исак тут. - А дети? - Вот все дети. - Кто же в лавке остался?!" Сию же секунду чайники начинают бряцать и цыплята летают на верхних полках, потревоженные громовым смехом. Но пассажиры этого не замечают. У каждого на сердце лежит заветный анекдот, который, трепыхаясь, дожидается своей очереди. Новый исполнитель, толкая локтями соседей и умоляюще крича: "А вот мне рассказывали", - с трудом завладевает вниманием и начинает: "Один еврей приходит домой и ложится спать рядом со своей женой. Вдруг он слышит, под кроватью кто-то скребется. Еврей опустил под кровать руку и спрашивает: - Это ты, Джек? А Джек лизнул руку и отвечает: - Это я!" Пассажиры умирают от смеха, темная ночь закрывает поля, из паровозной трубы вылетают вертлявые искры, и тонкие семафоры в светящихся зеленых очках щепетильно проносятся мимо, глядя поверх поезда. Интересная штука полоса отчуждения! Во все концы страны бегут длинные тяжелые поезда дальнего следования. Всюду открыта дорога. Везде горит зеленый огонь - путь свободен. Полярный экспресс подымается к Мурманску. Согнувшись и сгорбясь на стрелке, с Курского вокзала выскакивает "Пер- вый-К", прокладывая путь на Тифлис. Дальневосточный курьер огибает Байкал, полным ходом приближаясь к Тихому океану. Муза дальних странствий манит человека... Носит людей по стране. Один за десять тысяч километров от места службы находит себе сияющую невесту. Другой, в погоне за сокровищами, бросает почтово-телеграфное отделение и, как школьник, бежит на Алдан. А третий так и сидит себе дома, любовно поглаживая созревшую грыжу и читая сочинения графа Салиаса, купленные вместо рубля за пять копеек. |
Идеята да се извикат мениджъри от Дойчебан е добра. На профсъюзите едва ли ще им хареса оптимизирането, което е направено то "Дойче бан" в Германия. Всички малки гари са закрити, сградите им са продадени или поне обявени за продан (щото за някои от години няма купувачи). На гарата няма никакъв персонал - началник гара, началник движение, стрелочници, касиер. Няма бюфет, лавка или нещо подобно. Има само един автомат за продажба на билети. В събота и неделя по регионалните влакове дори и кондуктори няма. Не само за да проверяват билети, ами да дават и сигнал на машиниста все пак. Машинистите карат като шофьори на автобус - поглеждат назад дали всички пътници са се качили, затварят вратите и потеглят. Цените изглеждат високи, но само за туристите. Иначе местните ползват най-различни намаления, почти всеки вади някаква карта със съответни отстъпки. За събота и неделя има специални намаления. Има еднодневни билети за шопинг или просто туризъм, особено в крайграничните области (важат за две или, през уикендите, дори три страни). В цяла Западна Европа жп транспортът е предпочитан, автобусите са само довеждащ и отвеждащ транспорт до гарите, защото все пак няма страна, в която жп мрежата да обхваща всички селища. И капитализмът не пречи нито на пътниците да пътуват бързо и удобно, нито на жп компаниите да са на печалба, макар и неголяма. |