Добави мнение Мнения:3
 |
Как да накараме да раждат образованите, а необразованите да не бързат да раждат толкова, бе един от въпросите, с които, мисля, една от патриотичните сили атакуваше едно от миналите наскоро правителства. Ще ги накарате грънци, мога да кажа отсега на подобни тактики и стратегии. Гледам, че никой не коментира, та да взема да поведа хорото. Когато човек търси отговорите на важен въпрос, най-добре е първо да се обърне към историята - много вероятно е някой друг да ги е намерил преди него. Ето защо нека като начало да се върнем примерно - 100-150 години назад. Какво виждаме - почти няма цигани. Тоест, многодетството не е етническа привилегия. Виждаме, че бедните българи имат по десетина деца. Богатите - по 1-2. Защо? Защото за бедния многото деца са повече работни ръце. За богатия - когато той умре, децата му ще разделят имотите (обърнете внимание - няма да ги наследи първородния син, както е било в рицарската Западна Европа, а всички). И ако са десет деца, какво се получава - досега Кара Кольо бил най-богатият човек в селото, сега децата му са десетина души средна ръка. Губи се името, славата на рода. И Кара Кольо не създава повече от две деца. Обръщам внимание, че преди сто и петдесет години разликата в образованието на село не е била толкова голяма - чорбаджиите все още не са почнали да пращат синовете си в Швейцария. А ако човекът има само дъщери? Още повече. Виж, преди сто години нещата почват постепенно да се променят. Какво открихме до момента? Че броят на децата е пропорционален на материалното благосъстояние (исторически, в съвремието не е точно така, понеже в САЩ например голяма част от издръжката се поема от обществото. Но не и в България). Имаме и примера на двете Германии - раждаемостта беше по-висока в Източната, а стандартът на живот - в Западната. Когато се обединиха, раждаемостта в бившата ГДР спадна. Тоест, това е неписан обществен закон - вдигне ли се стандарта на живот, раждаемостта спада. Единственият начин те да се вдигне е поемане на много разходи от обществото, НО: - Ако това са разходи за раждане на дете и отглеждането му през първите десет години, плодим "цигани" (условно казано, не визирам само етноса) - търтеи, които няма да помогнат особено на обществото. Ако това са разходи за отглеждане, но и подчертано за средно образование - може би ще увеличим работната сила, но прякозаетата. И ако това са разходи, насочени към всестранно развитие, висше образование (но само с практическа насоченост - медицина, педагогика, инженерни науки и т.н.) - ще подобрим качеството на нацията. Всеки от трите подхода ще позволи да се увеличи населението на страната, но чрез хора с различно качество по отношение на създаването на принадена стойност. Все пак, по-добре е да създаваме програмисти, а не изкопчии. Така че тук въпросът е поставен малко на неправилна основа. Тя е икономическа, а не образователна. Образователната е следствие, надстройка, ако трябва да се направя и аз малко на Маркс.  |
Добави мнение Мнения:3