| Долното срещнах в рубриката "накратко" на раздел "Икономика", вероятно ще остане незабелязано. Не намирам коментар на Хърси или поне на Каролев. Интересно е да се коментира - очевидно банките-филиали поголовно връщат на банките-майки в предоставено финансиране (закриват кредитни линии), същото важи и за дъщерните предприятия на чуждестранни фирми, въпреки, че в информацията намаляването на дълга е посочено некоректно - "са спаднали с над 3.2 млрд. лв. до 12.7 млрд. евро"; При запазване на тази тенденция вероятно през 2016 се очертава колапс на малкото останала българска икономика - свито кредитиране, липса на достъп до оборотно кредитиране, изтегляне на ресурс и връщане към фирмите-майки, и в същото време над 46 милиарда лева натрупани в банките. Странно как ще достигнем заявения икономически ръст от 3 до 4,6 %. С над 4.8 млрд. евро. се свива брутният външен дълг на България за 11-те месеца на 2015 г., сочат данните на БНБ. В края на ноември миналата година той е бил 34.5 млрд. евро. В началото на декември задълженията на сектор "Държавно управление" са общо 5.6 млрд. евро - увеличение от 590.8 млн. евро за година. Задълженията на банките са спаднали с над 18% до 4.2 млрд. евро. Фирмите имат да връщат на задгранични кредитори 11.9 млрд. евро - с 468 млн. евро по-малко спрямо ноември 2014 г. Заемите на българските предприятия от компании майки в чужбина са спаднали с над 3.2 млрд. лв. до 12.7 млрд. евро. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
| Реформата нагледно! Ударното осребряване на лобизма подсказва опасенията Ви.... "Частни арбитражни съдилища, които никнат като гъби, вадят изпълнителни листове по търговски искове от 5 лв. до няколко милиона. Ползата на търговците от новоизлюпените „магистрати“ е, че минали веднъж през тях, делата приключват без право на обжалване и доста често нищо неподозиращи хора се оказват със запорирано имущество, без въобще да са участвали в съдебен процес, пише "Монитор". ................"Тези арбитражи се ползват от правният вакум на територията на Република България , относно липсата на регламентация при създаването на такива формирования , изисквания относно качествата и образованието на арбитрита , липсата на каквато и да е възможност за защита правата на гражданите при тези производства. Следва да се отбележи и опасността, арбитражна клауза да се вмъква в договори по Общи условия, което е във всички случай Неравноправна клауза . От тази празнота се възползват монополни структури , банки , мобилни оператори , дружества за събиране на кредити и откровени лихвари за да ограничат възможността за защита от тях в производства , като целта е такива да не достигат до съдебна инстанция. Липсва и регламент за прозрачност при дейността на подобни формирования / ползващи компетентност от Мълчаливо или Пасивно съгласие / , един подобен "съд " се рекламира , че е разгледал за 6 месеца над 36 000 дела, което е в пъти повече от най- големият съд в България." Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Advokat33 |