Добави мнение Мнения:11
| Нямам право да добавям нещо. Лошото е че винаги ще е така. |
...нито неговата идейна преданост или интелигентска резервираност, още по-малко е неговата здрава или "гнила" среда. Писателят - това са неговите книги и те са, които го подреждат при талантливите или слабаците, но и при патриотите или продажниците, при прогресивните или "упадъчните" автори. |
| Опа...няма да слагам цитата пак, но по него: трудно се гледа на творчеството на един автор без морален контекст. Спомням си с каква любов четях и препрочитах книгите на един български автор и как не ги погледнах повече след като разбрах, че неговите колеги са били прави като са го наричали ченге. Дали е бил или не е бил ми остана да отсъдя базирано на реакцията му, а тя ме остави разочарован. Щеше ми се да гледам на книгите му като на острови отделени с океан от неговата личност, но не можах. Да приемем, че грешката е в мен. |
| Основният момент е - дали, изразявайки определена позиция, която най-вероятно не споделя, авторът печели материално от това. В края на краищата, всеки има право на мнение. Човек може да е убеден комунист, либерал или каквото и да било там - и ако просто изразява убежденията си, в това няма нищо лошо. Но ако пише книги, в които главният герой се бори срещу "чуждопоклонничеството", а всичко в дома на автора е купено от "Кореком", тогава... Искам да кажа, че мнозинството наши писатели съвсем умишлено се поставят в зависимост от силните на деня, понеже, нали - хлебеца... Лошото е, че българинът е по-скоро консуматор на литература - тоест, той иска книгите да му харесват, както естрадните шлагери. Той не обича да бъде провокиран да мисли или да подложи на съмнение житейската си позиция. Българинът още от петнадесетгодишна възраст знае кой е крив и - кой прав. Да го убеждаваш, че може и да греши - поради липса на информация например - си е чиста загуба на време. Случаят "Враца" разсея и последните ми съмнения по въпроса. Има и изключения, разбира се, но не повече от няколко процента от нацията. Това допълнително обезсмисля опитите да бъдеш будител или нещо подобно. |
| Кобурга и Тошéто барем даваха аудиенции на писателите. А сегашните - никаква грижа за културата, ей на - ще изкарат Ботев и Паисий от читанките и ще сложат Куелю и Пипи Дългото Чорапче. Санким Баба Илийца се с чорапи е ходила като малка. |
| Малко оф-топик И СТО ГОДИНИ ДА ЖИВЕЕШ Молив неначенат и тетрадка чиста - тъй обикновено тръгва всяка мисъл. Тя те води тихо и дорде погледнеш, дните се стопиха, младостта изчезна. И те люшка вечно този уплах странен: стих недоизречен да не ти остане. Будиш се стъписан - сън това не е ли: моливът - изписан, страниците - бели. Много е тъжно, когато, след като си отиде близък скъп човек, да започнеш да се ровиш в библиотеката му. Ясно, че книгите не могат да останат там, но къде да ги денеш. Всяка от тях пази частица от енергията за купуването, за прочитането, за споделянето с приятели. Предадените за вторични суровини (модерното "рециклиране"  книги изглеждат като мъртви тела и затова най-скъпернически разделям купчините "това-да" и "това-не".Сред старите книги открих книга №1 на Калин Донков - "Априлски хълмове" от 1970 г. Позволих си да цитирам горното стихотворение. Наистина да живееш 100 години, Майсторе! |
| Оставих нарочно коментара без име, защото предпологам, че събеседниците си имат свои имена с които да запълнят моят "пропуск". За мен лично е Георги Данаилов. Естествено, че е в теб. И ти би трябвало да си знаеш защо.  Пътя за християнско смирение и спасение (поне както го разбираме източно православните) е дълъг и още не съм стигнал мястото да оставя Господ да ги съди. Ако това имаш предвид де. |
Пътя за християнско смирение и спасение (поне както го разбираме източно православните) е дълъг и още не съм стигнал мястото да оставя Господ да ги съди. Ако това имаш предвид де. Както бил казал шефът на американските/израелски спецслужби - кои сме ние, че да съдим ислямските терористи? Това е работа на Господ. Нашето задължение е само да им помогнем да се срещнат с него колкото е възможно по-бързо. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Шаман |
| Между другото, примерът със Стоян Радев и Фердинанд е от една епоха, към която морално скоро няма да се върнем. Епоха на държавност и принципи, а не на изскачащи отвсякъде парвенюта. Спомням си фейлетона на Алеко за офицерите, държали се неприлично в "Славянска беседа". Ако това се бе случило вчера, вариантите са следните: 1. Алеко просто щяха да го пребият някоя вечер. 2. Редица медии щяха да обвинят Алеко, че по поръчка на американците/руснаците/китайците иска да компрометира и разруши армията ни. 3. Някоя "калинка" от военното министерство щеше да сподели, че Алеко дълго я преследвал с неприлични предложения. 4. Във форумите бивши военни щяха да избълват тонове постове тип: "я па тоя за какъв се мисли?" 5. "Бай Ганьо" щеше да бъде свален от учебната програма, понеже авторът не бил патриот. А ТОГАВА? Заповед на министъра, с която той забранява на офицерите да посещават "Славянска беседа", за да не стават за посмешище на хората и да не излагат армията. При това май е нямало 20 заплати при пенсиониране, а само едно лозенце. (Да, знам за прословутото писмо на Захари Стоянов до Алеко, в което той го предупреждава да не критикува режима на Стамболов. Но това е наистина изключение и е било възможно никой да не научи за него. А сега...?) |
Добави мнение Мнения:11