Варуфакис създаде паневропейския ДиЕМ! И какво от това?
Отиди на страница:
| Варуфакис създаде паневропейския ДиЕМ (Democracy in Europe – Movement). Целта - да върнем демоса при кратоса, или с други думи - да възстановим потъпканите в ЕС демократични политически практики. От една страна, действията му са ми симпатични, защото той констатира и изрича на висок глас онова, което еврокомпирите и световната медийна мафия упорито се опитват да скрият: все по-открития отказ от демократичните практики и все по-очертаващата се тирания на международната икономическа и политическа олигархия. Анализът на Варуфакис за причините, довели до подобно развитие, са верни, но непълни. В него грижливо се избягва споменаването на все по-пълния и всеобхватен васалитет на Европа спрямо САЩ. Ако не се каже това, не се казва нищо. От друга страна, мерките, предлагани от Варуфакис са нефелни. Защото той иска да развива демокрацията в рамките на ЕС. А това е нонсенс по най-малко две фундаментални причини: - ЕС не е замислен като демократична организация (всъщност и самият Варуфакис признава това); - демокрацията е система за държавно управление! Тя може да се упражнява или в национална, или във федерална държава с общи исторически корени. Но не и в хлабави и разнородни многонационални структури. Т.е. ЕС може да бъде или съюз на отечествата, или някаква структура от тип САЩ, но много по-разнородна, многоезична, с твърде многобройни и доста различни култури и традиции, от които народите в крайна сметка ще трябва да се откажат. Да не говорим за различните нива на бедност и богатство, трудолюбие и мързеливост, организираност и неорганизираност, представи за добро и лошо, правосъдие и законност, дисциплина, и т.н., и т.н. Да не забравяме, че САЩ са създадени от хора, идващи от приблизително една цивилизация - Западноевропейската. И то с големи усилия и катаклизми. .............................. Мисля, че Варуфакис може да създаде най-много някоя фракция в Европейския парламент. И да вдигне шум. Шумът е полезен за осъзнаването на умиращата демокрация. Но толкова. Впрочем , и това не е малко. Словото на Варуфакис при учредяването на движението в берлинския театър "Фолксбюне": https://www.youtube.com/watch?v=F5MhRzGdOtM | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Туткалчев |
Тя може да се упражнява или в национална държава. може и в империя или в друго някое наднационално обединение като Щатите, UK и даже някъф вариант на ЕС. |
| Британската империя се спомина преди повече от половин век. Кои практики в нея наричаш демократични? |
| Може и въстанието на сипаите да сложиш там. Бурските войни. Суецката криза. Войната за Фолклендските острови. ........................... Изброявам ей-така, което първо ми дойде на ум. |
Може и въстанието на сипаите да сложиш там. Бурските войни. Суецката криза. Войната за Фолклендските острови. Те нямат отношение към системата на управление.  |
Те нямат отношение към системата на управление. Имат, имат! Зависи къде живееш - на острова или сред чаените плантации. Щото току-виж, вместо да ти връчат бюлетина да гласуваш, те вържат пред дулото на някое оръдие. |
Зависи къде живееш - на острова или сред чаените плантации. Да, но твърдението "Бунтът на сипаите се случи, защото Британската империя е парламентарна демокрация" е невярно. Както би било невярно и твърдението, че "Атина се сби със Спарта, защото е демокрация". |
Неведоми са пътищата Господни ... Мнението ми са Варуфакис доста се срина след като гледах в ютюб едно интервю с него. И то защо. Твърде дребнав, заядлив и може би малко завистлив ми се стои начинът, по който критикуваше Тома Пикети за "Капиталът в ХХІ век". Нарече го ... вреден, дори.  Очаквах малко повече етика. Все пак Пикети не беше там и полемиката, уви, не се състоя. |
Да, но твърдението "Бунтът на сипаите се случи, защото Британската империя е парламентарна демокрация" е невярно. Както би било невярно и твърдението, че "Атина се сби със Спарта, защото е демокрация". Ма няма такива твърдения! При империите в метрополията може всичко да е мед и масло, че и някакъв вид демокрация за народа може да се отпусне, но за поданиците в колониите е съвсем различно. И съвсем не демократично. |
Firmin 12 Фев 2016 19:54 Натисни тук Натисни тук Майкъл Хъдсън  |
И съвсем не демократично. Не казвам, че е. Просто не съм съгласен, че демокрацията в разните и' варианти е валидна система за управление единствено в националните държави. Между другото, Фирмин като спомена Пикети ме присети за предложението на същия плюс още пет-шест учени за преструктуриране на ЕС. Бях пуснал линк около последните избори за европарламент, но ме мързи да ровя, сигурно не е трудно да се изрови в нета. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| Все още пребиваваме именно в национални държави. И в някои многонационални - САЩ, Русия... Русия никога не е била демокрация. САЩ от около 40 години също не е. Да, била е представителна демокрация през 19-ти век и особено в началото му, но от поне 40-50 години си е типична олигархия, представяна като фасадна демокрация. Апропо, отците-учредители никога не са наричали САЩ демокрация. Тази дума липсва и в американската конституция. |
| Als Geburtsstunde des politischen Panslawismus gilt der Prager Kongress vom Juni 1848 unter der Führung von František Palacký (1798-1876), einem tschechischen Historiker und Politiker. Unter Abwesenheit aller nicht-österreichischen Slawen (vor allem Russlands) beschworen die Gesandten die Einheit und Zusammenarbeit aller Slawen. Der Kongress hatte keine grosse politische Wirkung, signalisierte aber Stärke einer vernachlässigten Minderheit. Dem frühen ostmitteleuropäischen Panslawismus ist eine mythologische, antirationale Verklärung einer gemeinsamen slawischen Vergangenheit eigen; seine geistigen Ursprünge liegen bei Rousseau, Herder und der Romantik. Ansätze zu den von den Slawophilen postulierten Wesenszügen der Slawen: friedliebend, naturverbunden, poetisch, leidbegabt, finden sich schon in Johann Gottfried Herders Ideen zur Philosophie der Geschichte der Menschheit aus den Jahren 1785-91 Натисни тук |