Насилственото помакедончване на Пиринския край

На 22 ноември 1947 г. Министерството на народната просвета издава окръжно №423, с което нарежда да бъдат въведени поправки при преподаването на учебния материал по география и история. Документът онагледява докъде се простира националното предателство на БКП по въпроса за Пиринския край. Поправките в учебника по география са следните:

Когато се говори за Югозападна България, да се обяснява, че долината на р. Места, Пирин планина, средното течение на р. Струма от Кочериново на юг се включват в Пиринска Македония. За Пирин да се говори не като за българка планина, а да се разглежда като планина в Македония. При разглеждане на населението в България да се говори, че в нея живеят и македонци.
Замяна на изречение „Македония бе присъединена към България” с „Македония бе окупирана от България” в учебниците за II клас.
В учебника за III клас да се обяснява, че Струма на юг от Рила, река Места и Пирин влизат в Пиринска Македония, а в урока за населението на България да се казва, че в Пиринска Македония живеят главно македонци.
В учебника за VII клас да се говори, че в Пиринска Македония живеят главно македонци, че в Америка има много българи от България, а не от Македония.


Въведени са и поправки в учебниците по история, сред които трябва „Самуиловата държава да се разглежда не като Западна България, а като държава на македонските славяни”, „Климент и Наум да се изтъкват като южнославянски просветители и книжовници”, а „Братя Миладинови и други учители и книжовници от възраждането да не се определят като българи, а като македонци”.

Това е само един малък щрих от последствията на предателската политика, която ръководството на БКП, води от 1944 г. за насилствено помакедончване на българите в Пиринския край.

През януари 1934 г. Комунистическият интернационал приема със секретна резолюция за първи път признаването на съществуването на отделен македонски народ и македонски език в крак с новата тогава политическа линия, зададена от Кремъл. Тя е наложена в БКП и Югославската комунистическа пария, които започват да изпълняват московския план за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония.

През лятото на 1946 г. в Москва се провежда обща българо-югославска среща, на която Сталин се разпорежда българските комунистически власти много по-интензивно да развиват „македонско съзнание” сред българите в Пиринския край. Изпълнението не закъснява. На Августовския пленум на ЦК на БКП от 1946 г. е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска” история през прочита на зараждащата се македонска историография.

В резултат на партийните решения се откриват Македонски народен театър в Благоевград (май 1947 г.), Македонска пътуваща книжарница и се провеждат редица други „македонски” мероприятия. В същото време комунистическото правителство в България реорганизира или разпуска традиционно силните сред македонските българи научни и културно просветни организации Македонски научен институт, Илинденска организация и Съюз на македонските емигрантски организации. Компартията предава голяма част от наличните им книги и етнографски находки, включително останките на Гоце Делчев, на Социалистическа република Македония.