Всички прочетохте сензационната новина на „Фрог“, че министър Рашидов закрива 8 театъра в България. Всички прочетохте тази глупост, тази тъпня. Това не е вярно, заяви в Смолян актьорът Христо Мутафчиев – председател на Съюза на българските артисти. Той допълни, че не се явява като адвокат на министър Рашидов, а като защитник на интереса на театрите в България. По-точно на актьорите в тези трупи.

„Навремето когато направихме театрална реформа в България, беше защото не може държавата да храни 52 театъра, създадени по времето на Тодор Живков, когато нафтата е била 23 стотинки и е имало завод, фабрика и цех във всеки град, който е хранил култура, образование и здравеопазване“, каза още Мутафчиев. И допълни, че сега няма откъде да се „храни“ всичко това.

„И всички легнахме на гърба на държавата. Казахме: „Държавата ни е длъжна“. Не, държавата на нас не ни е длъжна. Реформата беше направена за това да се види кой от театрите може да издържи на бягането, на състезанието. Някои не можаха. Само искам да ви попитам риторично – ако държавата ще закрива 8 театъра с катинари, защо беше необходимо да им погаси дълговете – около 500-800 хиляди лева. Нали знаете, че когато се закрива една фирма, се приключват пасиви, активи и всичко, след като тя фалира“, добави актьорът. И според него сега се дава втори шанс на театрите, но може би той е последен. „Шанс в следващото тримесечие да покажат, че наистина имат необходимостта да съществуват като театрално-пространствени институти, да покажат колко са талантливи, защото голяма част от театрите казваха: „Ние сме в големи дефицити и не можем да произвеждаме нищо, ама тези дефицити не са от нас, те са от предишния директор. Ние каква вина имаме, защо ни закривате?“. Добре, изчистваме ви дефицитите и пак ви даваме равен старт: „Готови!“ и „бам“ с пистолета – „Тичайте!“. Ако след три месеца покажат, че са окей, продължават да работят в този формат. Ако обаче започнат отново да затъват, се търси друга форма на съществуване на съответния театър“, посочи Мутафчиев.

Той каза, че се работи по поправка на закона за дейностите и функционирането на театрите като сценични институти и ще има възможност освен по методиката, по която се финансират в момента – чрез субсидия от 2,50 лв. на всеки лев от продаден билет, да могат да съществуват и като друг вид театър – от типа на откритите сцени.

За открита сцена ще кандидатстват по проекти пред Министерство на културата по държавна поръчка. „Тогава вече има държавна поръчка и тя казва: „Театърът в Смолян може да има 4 нови заглавия за тази година и след това получавате 200 000 лева, като един проект е на стойност 50 000 лева. Кандидатствайте, моля!“. Тогава няма трупа, има само хора, които поддържат сцената адекватна, за да може да се случват тези събития. И тогава идват „мечките“ и показват друга култура на града, не само местните творци. Това е идеята, към която се върви. И ако се направи такъв тип поправка на закона, тези три месеца ще бъдат достатъчни и когато се види накрая на това тримесечие кой от театрите не се справя, автоматично се самопреобразува“, подчерта Мутафчиев.

Актьорът смята, че създаденият днес в Смолян Областен съвет по култура може да бъде един от контролните органи на дейността на театрите. „И накрая на втория месец, виждайки пътя, по който върви театърът, да викне директора и да му каже: „Ало, г-н директоре, след един месец ти ще станеш сцена. Какво правиш, я се раздвижи малко! Дай да видим какво можем да направим, да ти помогнем да излезеш от тази ситуация“. Това е функцията на един такъв съвет според мен“, каза Христо Мутафчиев.

Иван Кулеков представи във видео материал тъжната съдба на ансамбъл „Филип Кутев“. Оказа се, че тази емблематична за културата на България институция, която тази година навършва 65 години, е доведена до ръба на нищетата и оцеляването. За критичното състояние на ансамбъла разказаха неговият директор – проф. Елена Кутева, главният диригент – Георги Андреев и главният хореограф – Ивайло Иванов.

Хората от ансамбъла не са получавали заплати за януари, а младите изпълнители са на заплата от 420 лв., разказа проф. Кутева. Тя разказа още, че бюджетът им се намалява все повече и са непрекъснато в дефицит.

Всеки концерт е свързан с разходи – за транспорт, за организатор, за наем на салон, за озвучаване и за командировки, които сами си плащат, а те работят без пари, стана ясно от думите на главния хореограф Ивайло Иванов. С мъка в гласа той зададе въпроса как се мотивира един млад човек да танцува с 400 лв. на месец? „Как да му кажа, че танцуването е призвание? Танцува по 10 часа на ден до изнемога. А какво му предлагаме ние в замяна, освен аплаузите на публиката, за които живеем, но трябва и да съществуваме… Не може да дойде при мен преди месец и да ми каже: „Не мога да дойда на концерт, не съм ял от два дни.“…

Ансамбълът няма зала, в която да представя продукцията си, министерството не им плаща, не им дава аванси, а след три години усилени концерти в страната, заради методологията на министерството, възможностите им за концерти вече се изчерпват с малки зали и читалища, които събират около 400 души. Така приходите от билетите са недостатъчни, „за да изпълнят плана“.

Ивайло Иванов сподели пред камерата, че не може да обясни на малката си дъщеря, че отсъства, защото е на работа и въпреки това нямат и стотинка вкъщи. „Как да й разкажа една хронология на една предизвестена смърт?“, попита хореографът.

„Мили управници, един народ се определя със своя бит и култура. Това, което правите с нас, е цинизъм“, каза за финал млада танцьорка от ансамбъла.