За признателността на съвременните българи - кому я дължим?
"Вечната благодарност"
Бившият български посланик в Москва Илиян Василев е категоричен, че съвременните поколения българи не дължат нищо на връстниците си в Русия. Сегашните българи са в дълг единствено пред собствените си деди и прадеди, чиито имена и дела са в пъти по-малко увековечени в сравнение с невижданото никъде по света, освен в България, изобилие от паметници и имена на улици и площади, посветени на дейци на Руската империя.
Допълнение - последният крещящ пример на липса на исторически баланс в признателността е, че най-главната улица в България, тази на която са Парламент, Министерски съвет и Президентство е наречена на руски генерал, който е назначил подписалия смъртната присъда на Апостола българин!?. Време е да си върнем самочуствието и я наречем на националните си герои и лидери - на Апостола, на Цар Симеон, на Иван Асен II - на вечните и непреходните. Така е с катедрала
Василев съзира в честите нападки на Кремъл срещу България по темата за историческата памет и признателност един от пропагандните ходове на Путин и неговия режим. Призванието му е да обясни на руснаците защо репутацията на страната им зад граница е срината и защо политиката на Кремъл среща сериозен отпор в близки и далечни страни.
“Никой не може да избие от главите на руснаците мисълта, че Русия е освободила Европа и затова европейците трябва да са и вечно благодарни. Напъните на Кремъл да реанимира руското имперско величие не са случайни, защото в несекващите за Русия времена на суров деспотизъм това чувство е било единственото „лепило“, което е предпазвало страната от разпад. Всъщност към съседите си руснаците се отнасят по същия начин, по който се отнасят един спрямо друг в собствената си страна – грубо и агресивно, според правилото на по-силния“, твърди посланик Василев. Той е убеден, че в Кремъл, а и в съзнанието на много руснаци понятието „българска външна политика“ е оксиморон . Подобно мислене изключва независимо поведение на държава от „близкото зарубежие“, в което външната политика е единствено функция на дела на русофилите сред населението.
„В България погрешно се тълкува съдържанието на понятия като „братски“ и „братушки“. В Русия техният смисъл се свързва единствено с отношението на по-големия, по-силен и по-мъдър „брат“ към по-малкия, по-слаб и по-уязвим съседен народ. Този патернализъм е разпространен не само спрямо българите, но и към всички народи от „близкото зарубежие““, свидетелства Василев.
Илиян Василев намира подхода на Кремъл да свързва претенциите си за „историческа признателност“ с комерсиални интереси за особено груб. Ярка илюстрация за трансформацията на „историческия“ патернализъм в икономически план е „Южен поток“. „В процеса на договаряне на строителството на българския участък от тръбата нито една българска фирма не успя да получи директен контракт. Участващите предприятия от България можеха да бъдат единствено подизпълнители на руски фирми. Същото се случи по време на търговете за нуждите на Олимпиадата в Сочи няколко години преди кончината на „Южен поток“. По мои изчисления, ако „потокът“ беше изграден, в България след доста години щяха да влязат средства, равняващи се на 5-7 % от /общата - ИВ/ стойността на проекта“, изтъква Василев, който сега е финансов консултант на енергийни начинания.

И този горният автор е бил посланик????

Допълнение - последният крещящ пример на липса на исторически баланс в признателността е, че най-главната улица в България, тази на която са Парламент, Министерски съвет и Президентство е наречена на руски генерал, който е назначил подписалия смъртната присъда на Апостола българин!?.

КРАТЪК КУРС ПО ИСТОРИЯ. ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ.


Здравейте! Моят лик е на тази банкнота. Казвам се Стефан Стамболов. Продължител на делото на Левски. Апостол на Вътрешната революционна организация. Революционер и истински патриот, милеещ за Родината. Като председател на Народното събрание в началото на септември 1885 г. подкрепих Съединението, за да се обединят поне две от разкъсаните от Русия части на България. После разбих на пух и прах превратаджии и метежници, платени руски мекерета, които искаха да присъединят независима България като губерния към Руската империя. Русия скъса дипломатически отношения с България и отказа да признае Съединенито. Дори насъска Сърбия да ни нападне. След като станах и министър-председател на България от 1887 г. до 1894 година, по тази причина спрях да плащам задължението по „руския окупационен дълг“ , както сама Русия го заложи във временния Сан-Стефански договор и преписа в чл. 22 на Берлинсия договор. Дълг, който съставляваше 24 % от бюджета на княжеството.

По време на моето управление увеличих драстично разходите за модернизиране на армията, администрацията и пътната инфраструктура. Завърших жп линиите, свързващи София с Виена и Цариград и Ямбол с Бургас, София-Перник-Радомир, Каспичан-Търново-Севлиево-Ловеч-Плевен-София, започнах и строеж на железница от столицата и за Македония, преустроих и разширих варненското и бургаското пристанище. Между 1887 г. и 1894 г. в България започнаха да работят 501 фабрики включително машиностроителни, барутни, обущарски, текстилни. Привлякох чуждестранни инвеститори, изпратих с държавна стипендия млади българи да учат агрономство в Европа. Внесох модерни земеделски машини, култивирани сортове семена и добитък. По време на моето управление България излезе на първо място в Европа по производство на пшеница на глава от населението.

Построих и модернизирах 1672 училища, 12 банки, 32 болници, прокарах 5300 км. шосета. Въоръжих армията с модерни пушки и скорострелни оръдия. Във всяко село издигнах ново читалище, организирах пощенските служби, построих сградите на Народното събрание, Българска академия на науките, Военното училище, Пощенската палата с модерна телефонна централа. Взех решения и заложих основите за построяването на Военния клуб, Централни хали, Светия синод, Синагогата, Центалната градска баня, Държавния музей, Обсерваторията.
Прокарах водопровод в София с витошка вода, кръстих улиците и ги осветих с нощно осветление.
Открих Пловдивското изложение, на което присъстваха 24 страни и бе посетено от 160 000 души. Лично аз представих пред гостите първия промишлено произведен български плуг, първата българска вършачка, първият български механизиран стан, първата българска парна машина, първата българска въздухонагнетателна помпа…Да продължавам ли?!

И ВСИЧКО ТОВА НАПРАВИХ АЗ – СТЕФАН СТАМБОЛОВ. ЗА 5 ГОДИНИ!!!
През 1895 г. Русия изпрати свои палачи за да ме убият и бях съсечен в центъра на София. Преди това организаторът на убийството ми Наум Тюфекчиев уби през 1892 г . българският външен министър в Цариград, укри се в руското консулство, а през нощта бе изведен с кораба „Русь“ и заедно с другите убийци бе зачислен на руска заплата, за да бъде изпратен в България след две години, за да ме посече.

Ето ви и текста на секретните грами на руските дипломатически агенти в Цариград и Одеса. Публикувани за първи път в книгата на Васил Коларов „Авантюрите на руския царизъм в България” през 1934 г. , за да се убедите, че мекеретата, пратени да ме убият, са вербувани още през 1892 г. за да убият и моя външен министър Вълчович в Цариград.











Бях убит жестоко от руските мекерета. Цялото ми лице бе насечено, двете ми ръце бяха почти напълно отсечени, а дясното ми око бе извадено. Умирах три дни в страшна агония, но успях да разпозная и назова убийците си, които по-късно бяха заловени и осъдени на смърт. По-късно бяха помилвани от продажното русофилско правителство.

В деня на убийството ми българска правителствена делегация пристигна в Петербург за възстановяване на дипломатическите отношения с Русия. Императорът Александър III Българомразец не я прие. Бях все още жив. Агонизирах три дни. Едва, когато императорът получи телеграмата, че съм починал от раните си, прие делегацията. След моята смърт България поднови плащанията по „руския окупационен дълг“…

Тюфекчиев си намери заслуженото и през 1916 г. бе застрелян с шест куршума по заповед на Тодор Александров близо до мястото, където бях посечен…

А ДНЕС БАНКНОТАТА, НОСЕЩА МОЯ ОБРАЗ СТРУВА 880 ПРОДРАНИ РУСКИ РУБЛИ.

http://istinata.bg/?p=585

Не че ще прочета постнатото от Пъстрия, но не става ясно той "за" ли е, или - "против" написаното.