"Експлозия" във "Фейсбук"! България се надява: Путин идва на 3-ти март на Шипка? 21.02.2016 / 09:45
Отиди на страница:
| Във фейса се споменава някаква частна покана на някакво сдружение за дружба с Русия, на която от кабинета на Путин отговорили положително. |
| Какво означава 03.03.2016 ? Да определящ патриотизма на българина по отношението му към чужда държава е или мерзост, или шизофрения. Ако приказваме за чужда държава като Коста Рика, Австралия, Индия, Швейцария и т.н. колвгата може и да е прав. Да, ама когато тази ”чужда” държава е славянска като нас, взела е нашата азбука и докато за нас има опасност скоро да изчезнем като народ и държава за ”тази държава” няма такава опасност и ще запази нашата азбука. Като добавим и, че народа на тази държава е пролял много кръв и оставил много кости на нашата земя за нашата свобода нещата придобиват непознати за незнаещия или злонамерения размери и странните заклинания стават на дим. Има и още доста работи можещи да се кажат, но важното е, че "тази. държава" не може да се сбърка с никоя друга. При това написалият горните мъдрости се представя за жител на старопрестолния град В. Търново, изиграл ключпва роля за нашата държава и спасил я в крайно труден период и ядните му приказки са най-меко казано "странни". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
Ако приказваме за чужда държава като Коста Рика, Австралия, Индия, Швейцария и т.н. колвгата може и да е прав. И тук не е прав. Много, много обичам Индия! |
| ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА НА БЪЛГАРИНА КЪМ РУСИЯ Посвещава се на руския народ Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв, русците са наши братя, наша плът и наша кръв. Кат Русия няма втора тъй могъща на света; тя е нашата подпора, тя е нашта висота! Руска сила, руска воля, руска кръв и руский пот ще избавят от неволя наший падналий народ. Бог поддържа крепка мишца и ръка спасителна; той е вложил ней в десница сабя отмъстителна. Нам Русия е надежда, руский цар е наший спас - никой друг не ни поглежда, не помисля зарад нас. Немци, френци, англичани наши са враждебници, дружни с нашите тирани, с нашите изедници. Спекуланти са омразни - интерес им покажи, че да виж дела проказни и чифутски в тях лъжи. Род и вяра е идея за Русия най-света; нейний подвиг е за нея - благородна й целта. Със Русия днес съгласни да застанем брат до брат и да станем сопричастни в този неин подвиг свят. Долу всички спекуланти, да сломи се техний рог; да смирят ся интриганти, да живее руский бог! |
 20 апреля 1877 года в Самаре прошло освящение знамени, которое впоследствии стало известно всей стране как Самарское. Эту святыню должна была передать болгарским ополченцам самарская делегация в знак духовной поддержки южных славян в их освободительной борьбе. Знамя создавалось по эскизу местного художника Петра Симакова. На одной стороне красно-бело-синего полотнища был вышит черный крест и изображения славянских просветителей Кирилла и Мефодия, на другой - икона Иверской Божьей Матери. Надпись "Самара. Болгарскому народу 1876 год." символизировала духовное единение с болгарами с самого начала их освободительной борьбы. Знамя вышивали монахини Иверского монастыря. Самарская городская управа уплатила за эскиз и материалы для стяга, а также за позолоченные гвозди для древка, кисти и чехол в общей сложности 320 рублей 50 копеек. Монашки от оплаты своего труда отказались, сказав что "рады быть полезны в то время как другие жертвуют деньги." 20 апреля в Самаре состоялся крестный ход, во время которого знамя пронесли по главным улицам. В Воскресенском соборе епископ Герасим провел обряд освящения знамени, после чего оно было передано делегатам от Самары - городскому голове  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
| анастаси сиров 24 Фев 2016 18:57 Мнения: 7,831 От: Bulgaria Скрий: Име,IP "ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА НА БЪЛГАРИНА КЪМ РУСИЯ Посвещава се на руския народ Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв, да живее руский бог!" Обичаме си рассийский цар-бог и тва си е. Па се нещо требе да обичаме... нема да обичаме себе си я.  |
ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА НА БЪЛГАРИНА КЪМ РУСИЯ Посвещава се на руския народ Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв, русците са наши братя, наша плът и наша кръв Анастаси, това е писал Вазов. Има и друга версия: Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв, плащаше със чисто злато, бистрата славянска кръв. Раз! Целунеш му ботуша, Два! Изправиш се с поклон, Три! Преял си веч до гуша, а у джеба - милион. Писано е през 1920г., ама както се вижда важи и днес.  |
| Без тези думи не само ние, но и света щеше да е много по-беден духовно.. 11 август 1877 И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век! Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторйя кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, Насипи налитат и падат, и мрат; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаен, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всички нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . |
Па се нещо требе да обичаме... нема да обичаме себе си я. Ми така е, нЕкои, и жените си, и приятелите си не обичат. Щото харесват само себе си. Другото им е пълнеж. При нужда. Когато са в беда. |
Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" Види се ачик, че на Дедо Вазов люляка пак му е замирисал яко.  а в ей-това долното си е нашенския крещящ СеСеСеРейски национализъм. Жестоко и кефи много: Посвещава се на руския народ Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв, русците са наши братя,  наша плът и наша кръв.  Направо замириса на съветски партенки, тюбетейки и постен борш. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: von_Newmann |