Държава българоубиец
Отиди на страница:
МногоУмен 18 Сеп 2016 19:27 ...... ! Звучи много неприятно , ей горе колежката се обиди от баналния факт тц, не съм ти колежка, аз съм почтена чиновничка а ти звучиш като 13-годишен ученик, който иска да е хладнокръвен като Дон Корлеоне, ааа..... Митьо Очите май по приляга |
Нали едно дете и едно внуче ти стигаха? това не съм го писала аз, очевидно съм копирала цяла статия някъде |
това не съм го писала аз, очевидно съм копирала цяла статия някъде Кое не си писала? kaily 18 Сеп 2016 18:25 Мнения: 35,239 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Харесва не харесва, намножили сме се много па и сите алчни, кога бехме 1 милиард, кога станахме 7...планетата се задъхва, по-добре да имам едно внуче, живеещо в общество от щастливи вдъхновени хора, отколкото 10 внучета, които се трепят по цял ден за печалбата на чорбаджията. На теб като не ти харесват плановете на богатите и умните, намери си друга планета. http://www.segabg.com/replies.php?id=282126&p=4 А гинко билоба, де!  |
| или си много изморен или си си такъв това не съм писала Кой уби майките и бащите ни, кой е виновен за неродените ни деца? предлагам ти да си починеш, на две места се опитваш да говориш с мен и на двете места правиш елементарни грешки и изводи И утре е ден |
| Л. Попйорданов: Не става туризъм в страна, където кражбата и насилието се водят предприемачество http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/83569-lyubomyr-popyordanov-ne-stava-turyzam-v-stranata-na-balkanturist-kadeto-krazhbata-se-vodi-predpriemachestvo.html |
Автор: Кеворк Кеворкян >>><<< Къде са сега плъховете, които направиха конспирацията, къде е сега кривогледият оракул Кръстев, къде е фалшивият Митов – министърът- разсилен, къде са тия, които спретнаха заверата с Кристалина Георгиева, къде е самата тя? И въпросът изобщо не е в това, какви са били шансовете ни в ООН – въпросът е в позорния ни автоканибализъм, в себеизяждането. Заприличали сме на ония паяци, които, като няма какво друго, умъртвяват себе си. *** Още през 1992 година имахме председател на Общото събрание на ООН – покойният Стоян Ганев. Подиграваха му се, че не знаел английски, лъжеха, че бил зет на генерал от КГБ и още неща от този сорт. Говореха го същите лайнари, които направиха сега заверата. Пет души са, по дяволите, но успешно усмърдяват въздуха в клетата ни държавица – с вечните си глупотевини за БКП, ДС, КГБ, Кремъл – все една и съща плоча. Тъпаци безподобни – пребройте се да се видите, колко сте жалки, и си припомнете, от къде сте произлезли. *** Стоян Ганев бе, може би, единственият истински декомунизатор – прав или крив, обаче освободи около 200 души от Външно министерство. За разлика от юначният Филип Димитров, който пък освободи българската земя – и я превърна в пустош. За разлика и от Костов, който беше клечал пред вратите на БКП, за да го припознаят като свой. „Обичам ви ,обичам ви“ – скимтеше той, като оня джак ръсел, който обича магазина „Джъмбо“ заради лакомствата, които продават там. Но нито един от уволнените дипломати не направи донос до ООН, за да компрометира по някакъв начин Стоян – понеже така щеше да злепостави и България. *** А каква държава сме сега, щом търпим комбинациите на Кръстевци? Какво търси Иван Кръстев – син на комунистически идеологически полицай – при Бойко? За какво му са тия тарикати? Защо изобщо води разговори с тях – че и ги слуша, и им се плаши? Дребни селяндури, но все се сънуват като големи завераджии. *** Все въртят някакви „големи“ игри – макар че по света за нищо ни нямат, и няма да ни имат. След този позор пък – съвсем. Сега върви мълвата, че сме имали две кандидатки, за да може португалецът да спечели спокойно. Басни за баламурници. Както винаги, себе си лъжем най-охотно. *** И, все пак, кой организира това абсолютно пропадане на България – и етично също. Беше пълен позор да се самоунижаваме по този начин. И сега, завераджиите пак ви се хилят, че всичко минава и заминава, че у нас всяко чудо е за три дни. А пък само те, които все подхранват позорни мискинлъци, са вечни. *** Хванете го Иван Кръстев и го разпорете – ако сте истински телевизии. Но не сте, няма нито едно предаване, което да придърпа този измислен фанфарон за ухото, да го извади пред публиката – и да не му слуша мазните приказки, които дрънка от четвърт век, а да го пита, защо направи тази завера срещу собствената си държава. Няма да се намери такова предаване – кой ще го търпи днес. *** България влезе в скверно-анекдотичната история на световната дипломация – и ще си остане там завинаги. *** Провали се грозно и самата Кристалина Георгиева. Тя направи пробойна в кариерата си, която не може да бъде запълнена по никакъв начин. Не съществува разумно обяснение, защо толкова въодушевено участваше в тази истерична интрига. Тя се виждаше в ролята на генерал Радецки, който пристига с гръм на Шипка/ООН. Възторжеността й беше направо отблъскваща, докато се изживяваше като някаква спасителка на ООН – а след провала си изтърси, че организацията не е дорасла за жена – може би за самата нея. Отгоре на всичко, изглежда смяташе, че конспиративните й усилия са по-важни от публичното й представяне. *** Самото й участие в заверата трябва да бъде специално изследвано – защо го направи, защо изобщо влезе в тия балкански козни: Бокова е така, пък Сталин/ова – иначе. Сякаш беше забравила, че по начало влиянието й в голямата дипломация е несравнимо с това на Бокова, която 10 години е начело на малкото ООН. Така стана жертва на хора като Кръстев, които мишкуват по кьошетата. *** Накрая и Бойко изпусна една реплика, който дълго ще му тежи. Нямал желание да осигури на една комунистическа фамилия /Бокови/ следващите пет години. Много хора ще са разочаровани от тия думи – и ще решат, че и той е замязал на Методи Андреев, а това ще е абсолютно фиаско за него. Странно е да използва подобни аргументи – и да забрави за Кръстев. А там е проблемът – в кръстевщината, в лекетата, които подмолно го манипулират. С репликата си Бойко раздразни дори и хора, които иначе му симпатизират. Освен всичко друго, тя е и нелогична: ако се огледа на заседание на кабинета си – дори само там – ще види, как си противоречи. Понеже ще види Кунева, примерно. А, ако погледне назад, ще види бившия правосъден министър Христо Иванов, когото бранеше със зъби и нокти, а той пък е направо от болшевишка фамилия. Другите да не ги изреждаме. *** Когато ровиш за Боков, ни напомняш за Сталин/ка. Не е достойно, нито пък смислено това, издава обърканост. По-добре разръчкай кръстевщината, мястото ти не е там. Толерантността към нея също не може да бъде разбрана от публиката. *** И не бързайте много – защото, ако Бокова стане заместник генерален секретар на ООН – какви ще ги дъвчите тогава? Не си създавайте врагове покрай една процедура: имаме чудесен резултат с Бокова – въпреки, че се насрахте чудесно с дивотията с Кристалина. И трябва да знаете, че онова, което се говори днес в България, се чува на далеч – и има по-голямо значение за „партньорите“ ви от шушуканията на лисунгерите. Чула се е и репликата на Бойко – и тя не може да бъде адмирирана, заради своята преувеличеност и пристрастност. *** Между другото. Понеже уж сте големи майстори на политическите сметки, какъв щеше да бъде резултатът на Бокова, ако не бяхте забъркали тюрлюгювеча с Кристалина? *** Отдавна е известно, че ласкателите край Бойко за нищо не стават. Сега стана ясно, че и пощенските му гълъби не струват – понеже са проскубани, кривогледи, продажни. Как няма нито един човек до него, който да му подскаже да се извини за простотията с ООН. Това ще го извиси в очите дори на ония, които не го харесват. Може да си „безалтернативен“ – но дори на Победителя, на Падишаха не е забранено да използва думата „извинявай“. *** А несъстоялият се комунизъм отдавна не може да служи за аргумент. Само Лайнарите на Прехода го използват. Той е нелепото извинение на посткомунистическите запъртъци за собствените им провали. *** Кеворк Кеворкян |
| >>><<< Когато публикувах статията „Гардиън и двуличието на българските политикани“ , посветена на аферата „Кристалина Георгиева“ , не допусках, че скандалът ще предизвика толкова широк международен и национален отзвук. До публичната „изява“ в Ню Йорк на хипер-амбициозната еврокомисарка оставаха няколко дни – достатъчно време за преосмисляне на конфузната ситуация, в която въвлече себе си и българското правителство. Промяна в нейните амбициозни планове обаче не настъпи; излагацията беше грандиозна; щетите за международния имидж на Р България (и без това унизително нисък) – неописуеми. После настъпи отрезвяването – не сред сценаристите и актьорите в бездарния спектакъл, а сред почтените хора и интелектуалните среди у нас. В поредица от аналитични статии и медийни коментари, чиито автори са: а) независими наблюдатели като проф. Иван Ангелов, Петър Волгин, Валентин Хаджийски и Владимир Каролев; б) политици с автономно мислене – Соломон Паси и цяла група бивши дипломати; в) български журналисти, наблюдавали позорището на живо - отвъд океана , разнищиха скандала и допринесоха много за обективното информиране на медийно манипулираната публика. Паралелно с тях внушителна кохорта от чуждестранни коментатори погледнаха от друг ъгъл на парадоксалния казус и дори препоръчаха да влезе в учебниците като ярък пример: какво не бива да се прави в геополитическите отношения и задкулисните игри (Ричард Гоувън и др.) С известно/обяснимо закъснение в дебата се включиха български политици от разединената опозиция. Те избраха да се намесят по лесния начин – като поискаха оставка на правителствения екип начело с премиера и заплашиха с вот на недоверие. Позната тактика, очаквано безрезултатна! Нито извинение, нито покаяние, а още по-малко оставки ще последват при положение, че подобен демократичен механизъм не се вписва в парламентарните традиции и етичните порядки в преходна България! Всичко това ме мотивира да интерпретирам явлението „парвенющина“ от позициите на народопсихологията. По-точно, чрез съвременен прочит на наследството на класика Иван Хаджийски. Към този подход ме подтикна и препоръката на проф. Петър-Емил Митев да се направи следният мисловен експеримент: да се замени "Освобождение" с "преход", mри което само фонетични индикатори може да подскажат, че текстът не е на наш съвременник ("Българите: социологически погледи", с. 35). Постъпвайки по този начин, може да намерим вярното историко-логическо обяснение на абсурда: защо топ-политици, които по закон и универсален морал би трябвало да понесат цялата отговорност за безпрецедентния гаф, се впуснаха в сляпа контраатака срещу всеки, който дръзна да извади на показ кирливите им ризи и да им поиска сметка за международния провал. Политическите парвенюта – преди и сега „Преди“ – имам предвид периода след Освобождението. „Сега“ – това е посттоталитарното време. Общото между двата исторически отрязъка е, че проникването на парвенюшката философия в душевността на българина става чрез една и съща логическа верига: стопански отношения –политически отношения – нова душевност (последната трансформация се случва със закъснение). Другият общ белег е, че в периоди на радикален обществен обрат, в т.нар. „мътни времена“ парвенютата „никнат като гъби“ (изразите са на Хаджийски). Кое подхранва тази богата „реколта“? Отговорите намираме в кратката, изключително ценна публикация на проникновения народопсихолог „Парвенюто“ (Том III на Избрани съчинения „ Гражданска смърт и безсмъртие“  . Паралелите между постоталитарната и следосвобожденската ера, които си позволих да направя, се базират наЧетири основополагащи твърдения Тях срещаме в наситената с мъдрости и прозрения статия на Иван Хаджийски. Цитатите по-долу са подбрани от неговото изложение. Първо, „парвенюто се хвърля без всякакъв морален риск в борбата за своето преуспяване“. Очевидно авантюрите не са присъщи само на внезапно нахлулите в политиката през първите години на строителството на Свободна България; през четвъртвековния постсоциалистически преход се навъдиха всякакъв род нашественици, домогнали се до върховете на икономическата и политическата власт. С течение на годините техният брой не намалява, а екстравагантните им, натрапвани на населението властови изцепки стават все по- глупави и безхаберни. Понятието „морален риск“ е последното, което ги интересува, защото се смятат за недосегаеми. Именно такъв е профилът на главните завераджии, спретнали бездарната пиеса „Кристалина срещу Ирина“. Себичната им психика ги отведе в задънена улица и това рано или късно ще се разбере от нашия просветен, но безкрайно търпелив народ. Второ, „парвенюто е оголена от всяка нравственост (аморална) личност. Тази констатация се отнася за разминаването между общоприетите морални ценности и всекидневното поведение на политическите парвенюта. И стародавните, и днешните „модерни“ властимащи по един и същи начин тълкуват писаните и неписаните правила за публично поведение – загърбват ги без колебание. Парвенютата имат свое кредо: етиката е за наивниците, за несвободните поданици; за тях - изстреляните на върха на властовата пирамида, важи друг принцип: всяка нравственост е вредна, щом пречи да реализират безмерните им амбиции. Ако не съм прав, нека несъгласните да ме опровергаят по най-елементарния начин – като посочат поне един от сценаристите, актьорите и клакьорите в спектакъла „Кристалина срещу Ирина“, който се е държал сравнително почтено през последните три месеца. Няма такова изключение – от царя до пъдаря! Трето, „правейки шеметен скок, преварвайки мнозина, парвенюто почва да обожествява себе си; отнася се към другите като към стадо некадърници“ Дали пък Иван Хаджийски не е притежавал рядката дарба да надниква в бъдещето, предсказвайки появата на „новите божества“. Защото казаното от него за умствената деградация на преуспелите в политиката се потвърждава едно към едно от самооценките, с които обитателите на „Дондуков-1 и 2“ решиха да занимават „стадото некадърници“ . Фрази като „аз съм световен лидер“, „без мен България ще рухне“, „ кой смее да ни иска оставките“, „на „ти“ сме с глобалния елит“ и др., изречени от главните герои в сюжета за елиминиране на Ирина Бокова от състезанието за генерален секретар на ООН, говорят за сериозни патологични смущения в тяхната душевност. Надявам се, че ще бъда правилно разбран: това не са луди хора; „превъртането“ в тяхното самосъзнание е друг вид социална болест, която се прихваща от персоните, лишени от имунна защита срещу властовите изкушения. Четвърто, „Гледайки от достигнатия връх низините, от които е почнал, парвенюто изпитва не само естественото в случай замайване. У него се получава замайване от собствените му сили и възможности“ Този извод на Иван Хаджийски е функция на властовите патологии, за които споменах по-горе. Нито един от театралния екип, написал и реализирал постановката „Кристалина срещу Ирина“, не посмя да напусне в знак на несъгласие с режисурата и като протест срещу бездарните актьори, окупирали авансцената. Нито един не намери кураж да отправи критика към парвенюшкото поведение на лидери-профани в глобалната геополитика, или да апелира за смяна на тактиката в движение, за да се предотврати неизбежното фиаско. Главозамайването се превърна в деструктивен фактор, който парализира субективната инициатива; днес чертае маршрути за покоряване на нови върхове. Така, със желязно установена вътрешна йерархия, действа всяка глутница от страхливи екземпляри. В нея слабите и зависимите се подчиняват инстинктивно на водача, за да оцелеят и успеят. Вярно е, вкупом оцеляха, но с цената на небивало поражение! Сега, без капка срам, се мъчат да обрисуват случилото се като продукт на държавническо мислене и действие, съобразено с интересите на България. Което е парвенющина на квадрат! Умните глави и независимите анализатори у нас и в чужбина разгадаха на мига тайните кроежи и „хитроумните“ маневри на сбирщината от политически парвенюта. Пето, „ в душата на парвенюто клокочи неудържима радост и гордост от собствената му личност. Тази радост го разпъва. Тя е буйна, защото е първична“. В първите часове след скандалния провал на спектакъла „Кристалина срещу Ирина“ трупата от актьори, суфльори и рекламни агенти се покри. Настъпи пауза в неудържимата логорея, която се лееше по ефирните медии и в зависимата преса. Вероятно някои са си помислили, че е настъпил краят на медийното промиване на мозъците – човешко е! Който обаче е допускал, че бягството на топ-парвенютата от публичната сцена се дължи на морални угризения и професионален срам, е бъркал сериозно. При тази разновидност в политическата менажерия вербалните прекъсвания се ползват за друго: за да се изживее насаме и без притеснения радостта от шумните изяви, при които един или друг самовлюбен актьор е получил шанс да застане под светлината на прожекторите, въобразявайки се, че е приковал вниманието на елитна публика. Каква заблуда - от аудиторията, събрана под егидата на ООН в Ню Йорк, са се чували иронични подмятания по повод на езиковите и фактологични грешки в репликите на самообявилата се за световен лидер Георгиева. После настъпва следващата фаза на индивидуалната емоционална наслада, също описана от Хаджийски: потребността да бъде „споделена, отреагирана“. Именно оттук започва „отвратителното самохвалство“. "Всеки разговор почва, повива и свършва с новата ос на земята “Аз“, „Аз“, Аз“ !" – учи авторът на „Парвенюто! Заключителни думи Има една неписана максима, по-скоро квинтесенция на политиката: тя е изкуство на възможното. За Иван Хаджийски това е съкровена тема. „По въпросите на изкуството трябва да се говори“, изтъква той. И пояснява защо мисли така: „Мълчанието е гражданска смърт“. Разсъжденията на темата за изкуството и политиката приключват с многозначителното признание на Хаджийски: тъкмо в този момент той заявява, че напуска парвенюто … „от съжаление за така прахосаната му за личен , а не обществен изход жизнена енергия … защото тук той –парвенюто- е най жалък!“ Готови ли сме и ние, съвременниците на новите политически парвенюта, които ни натрапват своя манталитет и стил на обществено поведение, да ги напуснем без съжаление? *** ПП. Наскоро имах странен спор с авторитетен коментатор, който ме убеждаваше, че нямало значение кой какъв гаф е допуснал. Важното било, че в края на краищата България не е загубила. Първо, защото Ирина Бокова вероятно ще бъде поканена да стане заместник на новия Генерален секретар на ООН – политикът от кариерата Антонио Гутиереш. Второ, защото престижната позиция на еврокомисар и заместник на Жан Клод Юнкер не се губи - Кристалина Георгиева била добре дошла отново в екипа на ЕК. Твърдя, че подобни разсъждения са продиктувани от дълбоко вкоренилия се балкански /провинциален манталитет в политическата действителност у нас. Той оправдава както задкулисния пазарлък, така и безпринципните компромиси, които се правят по отношение на националните интереси – за да изпъкне егото на новите политически парвенюта. Ако все пак има морален победител в надпреварата, това е Ирина Бокова. Класирана втора, непосредствено след Гутиереш, тя извърши подвиг, защото се бореше сама срещу мощни противници. Дали ще я изберат за Зам. Генсек, не е най-важното. В конкурентната битка, наситена с удари под кръста, тя принуди фаворитката Кристалина да й диша праха (последната, без никой да й пречи, не успя да покори световния връх, демонстрирайки слаби катерачески умения и посредствена комуникация). Такава според мен беше интригата в дисциплината дълго бягане състояла се през лятото; както и в надбягването на къси разстояния (с договорен авантаж в полза на еврокомисарката), което наблюдавахме в началото на есенния политически сезон. Кръстьо Петков |
| >>><<< Когато публикувах статията „Гардиън и двуличието на българските политикани“ , посветена на аферата „Кристалина Георгиева“ , не допусках, че скандалът ще предизвика толкова широк международен и национален отзвук. До публичната „изява“ в Ню Йорк на хипер-амбициозната еврокомисарка оставаха няколко дни – достатъчно време за преосмисляне на конфузната ситуация, в която въвлече себе си и българското правителство. Промяна в нейните амбициозни планове обаче не настъпи; излагацията беше грандиозна; щетите за международния имидж на Р България (и без това унизително нисък) – неописуеми. После настъпи отрезвяването – не сред сценаристите и актьорите в бездарния спектакъл, а сред почтените хора и интелектуалните среди у нас. В поредица от аналитични статии и медийни коментари, чиито автори са: а) независими наблюдатели като проф. Иван Ангелов, Петър Волгин, Валентин Хаджийски и Владимир Каролев; б) политици с автономно мислене – Соломон Паси и цяла група бивши дипломати; в) български журналисти, наблюдавали позорището на живо - отвъд океана , разнищиха скандала и допринесоха много за обективното информиране на медийно манипулираната публика. Паралелно с тях внушителна кохорта от чуждестранни коментатори погледнаха от друг ъгъл на парадоксалния казус и дори препоръчаха да влезе в учебниците като ярък пример: какво не бива да се прави в геополитическите отношения и задкулисните игри (Ричард Гоувън и др.) С известно/обяснимо закъснение в дебата се включиха български политици от разединената опозиция. Те избраха да се намесят по лесния начин – като поискаха оставка на правителствения екип начело с премиера и заплашиха с вот на недоверие. Позната тактика, очаквано безрезултатна! Нито извинение, нито покаяние, а още по-малко оставки ще последват при положение, че подобен демократичен механизъм не се вписва в парламентарните традиции и етичните порядки в преходна България! Всичко това ме мотивира да интерпретирам явлението „парвенющина“ от позициите на народопсихологията. По-точно, чрез съвременен прочит на наследството на класика Иван Хаджийски. Към този подход ме подтикна и препоръката на проф. Петър-Емил Митев да се направи следният мисловен експеримент: да се замени "Освобождение" с "преход", mри което само фонетични индикатори може да подскажат, че текстът не е на наш съвременник ("Българите: социологически погледи", с. 35). Постъпвайки по този начин, може да намерим вярното историко-логическо обяснение на абсурда: защо топ-политици, които по закон и универсален морал би трябвало да понесат цялата отговорност за безпрецедентния гаф, се впуснаха в сляпа контраатака срещу всеки, който дръзна да извади на показ кирливите им ризи и да им поиска сметка за международния провал. Политическите парвенюта – преди и сега „Преди“ – имам предвид периода след Освобождението. „Сега“ – това е посттоталитарното време. Общото между двата исторически отрязъка е, че проникването на парвенюшката философия в душевността на българина става чрез една и съща логическа верига: стопански отношения –политически отношения – нова душевност (последната трансформация се случва със закъснение). Другият общ белег е, че в периоди на радикален обществен обрат, в т.нар. „мътни времена“ парвенютата „никнат като гъби“ (изразите са на Хаджийски). Кое подхранва тази богата „реколта“? Отговорите намираме в кратката, изключително ценна публикация на проникновения народопсихолог „Парвенюто“ (Том III на Избрани съчинения „ Гражданска смърт и безсмъртие“ . Паралелите между постоталитарната и следосвобожденската ера, които си позволих да направя, се базират наЧетири основополагащи твърдения Тях срещаме в наситената с мъдрости и прозрения статия на Иван Хаджийски. Цитатите по-долу са подбрани от неговото изложение. Първо, „парвенюто се хвърля без всякакъв морален риск в борбата за своето преуспяване“. Очевидно авантюрите не са присъщи само на внезапно нахлулите в политиката през първите години на строителството на Свободна България; през четвъртвековния постсоциалистически преход се навъдиха всякакъв род нашественици, домогнали се до върховете на икономическата и политическата власт. С течение на годините техният брой не намалява, а екстравагантните им, натрапвани на населението властови изцепки стават все по- глупави и безхаберни. Понятието „морален риск“ е последното, което ги интересува, защото се смятат за недосегаеми. Именно такъв е профилът на главните завераджии, спретнали бездарната пиеса „Кристалина срещу Ирина“. Себичната им психика ги отведе в задънена улица и това рано или късно ще се разбере от нашия просветен, но безкрайно търпелив народ. Второ, „парвенюто е оголена от всяка нравственост (аморална) личност. Тази констатация се отнася за разминаването между общоприетите морални ценности и всекидневното поведение на политическите парвенюта. И стародавните, и днешните „модерни“ властимащи по един и същи начин тълкуват писаните и неписаните правила за публично поведение – загърбват ги без колебание. Парвенютата имат свое кредо: етиката е за наивниците, за несвободните поданици; за тях - изстреляните на върха на властовата пирамида, важи друг принцип: всяка нравственост е вредна, щом пречи да реализират безмерните им амбиции. Ако не съм прав, нека несъгласните да ме опровергаят по най-елементарния начин – като посочат поне един от сценаристите, актьорите и клакьорите в спектакъла „Кристалина срещу Ирина“, който се е държал сравнително почтено през последните три месеца. Няма такова изключение – от царя до пъдаря! Трето, „правейки шеметен скок, преварвайки мнозина, парвенюто почва да обожествява себе си; отнася се към другите като към стадо некадърници“ Дали пък Иван Хаджийски не е притежавал рядката дарба да надниква в бъдещето, предсказвайки появата на „новите божества“. Защото казаното от него за умствената деградация на преуспелите в политиката се потвърждава едно към едно от самооценките, с които обитателите на „Дондуков-1 и 2“ решиха да занимават „стадото некадърници“ . Фрази като „аз съм световен лидер“, „без мен България ще рухне“, „ кой смее да ни иска оставките“, „на „ти“ сме с глобалния елит“ и др., изречени от главните герои в сюжета за елиминиране на Ирина Бокова от състезанието за генерален секретар на ООН, говорят за сериозни патологични смущения в тяхната душевност. Надявам се, че ще бъда правилно разбран: това не са луди хора; „превъртането“ в тяхното самосъзнание е друг вид социална болест, която се прихваща от персоните, лишени от имунна защита срещу властовите изкушения. Четвърто, „Гледайки от достигнатия връх низините, от които е почнал, парвенюто изпитва не само естественото в случай замайване. У него се получава замайване от собствените му сили и възможности“ Този извод на Иван Хаджийски е функция на властовите патологии, за които споменах по-горе. Нито един от театралния екип, написал и реализирал постановката „Кристалина срещу Ирина“, не посмя да напусне в знак на несъгласие с режисурата и като протест срещу бездарните актьори, окупирали авансцената. Нито един не намери кураж да отправи критика към парвенюшкото поведение на лидери-профани в глобалната геополитика, или да апелира за смяна на тактиката в движение, за да се предотврати неизбежното фиаско. Главозамайването се превърна в деструктивен фактор, който парализира субективната инициатива; днес чертае маршрути за покоряване на нови върхове. Така, със желязно установена вътрешна йерархия, действа всяка глутница от страхливи екземпляри. В нея слабите и зависимите се подчиняват инстинктивно на водача, за да оцелеят и успеят. Вярно е, вкупом оцеляха, но с цената на небивало поражение! Сега, без капка срам, се мъчат да обрисуват случилото се като продукт на държавническо мислене и действие, съобразено с интересите на България. Което е парвенющина на квадрат! Умните глави и независимите анализатори у нас и в чужбина разгадаха на мига тайните кроежи и „хитроумните“ маневри на сбирщината от политически парвенюта. Пето, „ в душата на парвенюто клокочи неудържима радост и гордост от собствената му личност. Тази радост го разпъва. Тя е буйна, защото е първична“. В първите часове след скандалния провал на спектакъла „Кристалина срещу Ирина“ трупата от актьори, суфльори и рекламни агенти се покри. Настъпи пауза в неудържимата логорея, която се лееше по ефирните медии и в зависимата преса. Вероятно някои са си помислили, че е настъпил краят на медийното промиване на мозъците – човешко е! Който обаче е допускал, че бягството на топ-парвенютата от публичната сцена се дължи на морални угризения и професионален срам, е бъркал сериозно. При тази разновидност в политическата менажерия вербалните прекъсвания се ползват за друго: за да се изживее насаме и без притеснения радостта от шумните изяви, при които един или друг самовлюбен актьор е получил шанс да застане под светлината на прожекторите, въобразявайки се, че е приковал вниманието на елитна публика. Каква заблуда - от аудиторията, събрана под егидата на ООН в Ню Йорк, са се чували иронични подмятания по повод на езиковите и фактологични грешки в репликите на самообявилата се за световен лидер Георгиева. После настъпва следващата фаза на индивидуалната емоционална наслада, също описана от Хаджийски: потребността да бъде „споделена, отреагирана“. Именно оттук започва „отвратителното самохвалство“. "Всеки разговор почва, повива и свършва с новата ос на земята “Аз“, „Аз“, Аз“ !" – учи авторът на „Парвенюто! Заключителни думи Има една неписана максима, по-скоро квинтесенция на политиката: тя е изкуство на възможното. За Иван Хаджийски това е съкровена тема. „По въпросите на изкуството трябва да се говори“, изтъква той. И пояснява защо мисли така: „Мълчанието е гражданска смърт“. Разсъжденията на темата за изкуството и политиката приключват с многозначителното признание на Хаджийски: тъкмо в този момент той заявява, че напуска парвенюто … „от съжаление за така прахосаната му за личен , а не обществен изход жизнена енергия … защото тук той –парвенюто- е най жалък!“ Готови ли сме и ние, съвременниците на новите политически парвенюта, които ни натрапват своя манталитет и стил на обществено поведение, да ги напуснем без съжаление? *** ПП. Наскоро имах странен спор с авторитетен коментатор, който ме убеждаваше, че нямало значение кой какъв гаф е допуснал. Важното било, че в края на краищата България не е загубила. Първо, защото Ирина Бокова вероятно ще бъде поканена да стане заместник на новия Генерален секретар на ООН – политикът от кариерата Антонио Гутиереш. Второ, защото престижната позиция на еврокомисар и заместник на Жан Клод Юнкер не се губи - Кристалина Георгиева била добре дошла отново в екипа на ЕК. Твърдя, че подобни разсъждения са продиктувани от дълбоко вкоренилия се балкански /провинциален манталитет в политическата действителност у нас. Той оправдава както задкулисния пазарлък, така и безпринципните компромиси, които се правят по отношение на националните интереси – за да изпъкне егото на новите политически парвенюта. Ако все пак има морален победител в надпреварата, това е Ирина Бокова. Класирана втора, непосредствено след Гутиереш, тя извърши подвиг, защото се бореше сама срещу мощни противници. Дали ще я изберат за Зам. Генсек, не е най-важното. В конкурентната битка, наситена с удари под кръста, тя принуди фаворитката Кристалина да й диша праха (последната, без никой да й пречи, не успя да покори световния връх, демонстрирайки слаби катерачески умения и посредствена комуникация). Такава според мен беше интригата в дисциплината дълго бягане състояла се през лятото; както и в надбягването на къси разстояния (с договорен авантаж в полза на еврокомисарката), което наблюдавахме в началото на есенния политически сезон. Кръстьо Петков | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| 28-годишно момиче, блъснато и убито на пешеходна пътека миналата година... дължи пари за неправилно пресичане. Сумата от 20 лева обаче вече е 120, след като се натрупали лихви. http://www.vesti.bg/bulgaria/ubita-na-zebra-dylzhi-pari-za-nepravilno-presichane-6059882 Държава вампир! |
posledna 11 Окт 2016 12:12 Е, айде без глупости и журналистически номера. Двете събития - глобата и прегазването - нямат нищо общо. В материала, който си цитирала пише ясно: "Година и половина преди смъртта си Ина Симеонова преминала неправилно по пътното платно, заради което била глобена от представители на Общинска полиция". |
| публикуваната от Кайли1 крива има максимум в 1986 и след това започва спад. В май 86 стана чернобилската катастрофа и населението, уплашено и стресирано, започва бързо да намалява! - Една част от уплаха и емиграция, друга от уплаха и старост, трета от пъпки, бенки и това-онова...ии така... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| България е на второ място по смъртност на населението в света след малката африканска република Лесото. Това показват обновените данни на Световна книга на фактите на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), които се обновяват всяка година. В челните места по изчезващи нации в Европа ни постави и последният доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, представен вчера. Според него смъртността у нас е 50% по-висока от тази в страните с ниска смъртност - средно около 14 души на всеки 1000 умират. Организацията ползва данни към 2013 година. ЦРУ класира 226 държави по показателя смъртност. След Лесото и България на трето място се нарежда Литва. С положителен прираст са Катар, Обединените Арабски емирства и Кувейт. Според американските данни смъртността у нас е 14.5 промила - т.е. 14,5 души на всеки 1000 умират. На първо място е Лесото - с 14,9 промила. |
| В България имало петима милиардери и 10 хил. милионери Полша, Чехия и Словакия заемат първите три места в Източна Европа в класацията на милионерите, следвани на четвърто място от България, се посочва в публикацията. Страната ни обаче е на първо място по брой на мултимилионерите и милиардерите в Източна Европа. Журналистът Григор Лилов проучва въпроса с българските милионери и откъде идват парите им, откривайки, че докато в Испания има само един милиардер, в България има пет и че 80% от българските милионери имат силни връзки с организираната престъпност, пише „Стандарт“. Повечето български милионери предпочитат да стоят далеч от светлината на прожекторите. Те обичат скъпи часовници, притежават лични самолети, карат коли за по 440 000 евро и плуват с яхти на стойност 10 млн. евро. Те почиват на Малдивите, наемайки цели острови, за да не бъдат обезпокоявани. |
Истината за работната заплата Данните са последните актуални - към септември 2016 г., и са извлечени от поле „Начислен месечен облагаем доход по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица” (въз основа на подадените в НАП декларации по образец 1). Изпратената справка обхваща общо 3 015 058 българи, съобщава "Флагман". За съжаление особено внушителна изглежда групата на гражданите с доходи до 600 лева – те са 1 703 450 души. Втората, за която поискахме справка, е тази с между 600 и 800 лева, която обхваща 393 947 българи. А тези с доходи от 800 до 1000 лева са 271 455. Общо българите, които припечелват до 1000 лева на месец, са 2 368 852. А тези с по-големи доходи са съответно 646 206 души. |
| Българите в Испания не искат и да чуят за връщане 19 февруари, 2017 Голяма част от работещите в Испания (32%) получават заплата между 400 и 800 евро, а около 7% разполагат с над 1600 евро месечно. Тя им стига да си плащат сметките, да изплащат жилище, да си купят кола и дори да помагат на роднините си в България. Българите си намират работа предимно в хотели, ресторанти, селското стопанство. Немалък процент, най-вече шофьори и строители, работят за български работодател. Повечето от емигрантите са със средно специално образование (bachillerato), но около една четвърт са с висше, което поради тромавата система, се приравнява трудно с испанско. Въпреки трудностите едва 5% от българите искат да се върнат. Около 75% планират да останат в чужбина, каквото и да им струва това. Мнозинството от майките не биха посъветвали децата си да си дойдат в България. Дори и да останат без работа, на емигрантите не им минава през ума да се върнат, обясниха авторите на изследването. „27% от българите в Испания са безработни, но те не се връщат. Натисни тук |
 Бел. ред. Статистиките са официални, не са измислени.. А нека припомним, че Черна гора, Сърбия и Македония не са членове на прехваления ЕС, нито на НАТО… А уж влизането ни в тези организации целеше да ни донесе просперитет и западен стандарт. Вместо това се оказахме 27-ма дупка на кавала. И продължаваме да потъваме надолу с устрем! Натисни тук |