котарак
26 Фев 2016 12:19

И трите му посочени книги са свързани по време с управлението на стамболовистите, но забележимото тук е и това, че те до голяма степен задоволяват интереса към отношенията с освободителката Русия на широките читателски маси, но не и на професионалните историци. Може би тук си казва думата и негативното отношение на обществеността след като Парламентарната изпитателна комисия излиза със своя доклад за сериозните финансови злоупотреби по време на неговото управление.

Калки
26 Фев 2016 21:25

...реномираният руски в. “Новое время" (бр. 11 128 от 6 март 1907 г.) за новия правителствен ръководител...:

“Новият български премиер е още сравнително млад човек и ако той за пръв път се явява в ролята на глава на един кабинет, все пак неговата личност вдъхва пълно доверие. Убеден привърженик на Народнолибералната партия, Д-р Гудев се е отличавал с рядка у съвременните български държавни мъже търпимост към другите политически партии и убеждения, с лоялност и коректност спрямо своите политически противници, а пък в партийната борба, която в България довежда до всеобщо умопомрачение, той винаги с рядко достойнство се е държал в рамките на парламентарните принципи. С тези качества Д-р Гудев се оценяма и от неговите политически противници и затова той се ползува от искрено уважение у всички партии, както и в корпорацията на българската адвокатура. Неговата политическа търпимост релефно се е проявила във време на последната сесия на Народното събрание, на което той бе председател.

Присъщите на Д-р Гудева качества без съмнение ще намерят сега по-широко применение във взетия от него висок и отговорен пост и затова ние мислим, че неговото назначение ще се посрещне с одобрение от всички политически кръгове в България, без различие на партии и убеждения. Освен това, с неговото назначение се избягва една остра криза в България, тъй като в дадения случай парламентаризмът е запазен с всичката си строгост".

Много интересна е и съпоставката, която му се прави с Димитър Петков: “Това, което покойният Петков печелеше чрез дългогодишната си практика и политическата си опитност, Д-р Гудев ще го спечели със солидното си образование и свойствената си тактичност", а що се отнася до отношенията с Русия, се набляга на “тяхната дружественост и трайност", както и на личността на външния министър д-р Станчов. (препечатка във в. “Нов век", бр. 1140 от 12 март 1907 г.).

Борислав Гърдев, ДОКТОР ПЕТЪР ГУДЕВ - ПОЛИТИК И ДЪРЖАВНИК

http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/pgudev/5.htm

Демократите получават властта от монарха по силата на чл. 152 от Конституцията, гласящ, че “министрите се назначават и уволняват от княза", те насрочват и печелят парламентарните избори на 22 май 1908 г., бързат да обявят независимостта на страната /за монархическата милост Фердинанд трябва да стане цар на 22 септември 1908 г./ и чак след това по стара традиция, въведена срещу тях от либералните министри от кабинета на Тодор Иванчов, осъдени от I Държавен съд /след разглеждане на делото от 1 февруари до 17 май 1903 г. и произнасяне на присъдите на 4 юни - осем месеца тъмничен затвор, поискани от държавния обвинител Александър Малинов, впоследствие оправдани от XIII ОНС на 21 декември 1903 г./ тръгват на разправа с опонентите си от ръководството на Народнолибералната партия. Според Малинов “назряваха за решение други, трудни и извънредно деликатни въпроси. Така предстоеше поради натиска на общественото мнение да вземем ясна и определена позиция по въпроса за даване под съд кабинета на Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Петър Гудев" /в частност Гудев, Р. Петров, Н. Генадиев, М. Савов, Ив. Халачов и Л. Паяков/1.
...

Инициативата е на правителственото мнозинство /100 депутати/ в XIV ОНС. На 25 февруари 1910 г. е назначена изпитателна комисия /по предложение на Теодор Теодоров, Стоян Данев и четирима демократи/ за изясняване фактите по обвиненията по член 106 на Конституцията. След внасяне на доклада от нея на 11 ноември 1910 г., депутатите решават, че има нарушение на законите и Конституцията и на 21 декември избират нова комисия, вече по чл. 5 от Закона за съдене на министрите от 13 декември 1880 г. за доизясняване на обстоятелствата.

Докладът на новата комисия е разгледан и приет от НС на 9 февруари 1911 г., а на 13 февруари е решено министрите от трите кабинета да се дадат под съд, след като Министерският съвет изнудва царя да се удължи с 4 дни работата на III редовна сесия на XIV ОНС.

Д-р Петър Гудев като премиер и външен министър е обвинен /по чл. 155 от Търновската конституция и чл. 7 от Закона за съдене на министрите/ за вреда на държавата за лична полза, заради противозаконно присвояване на суми от безотчетния фонд за 1906 и 1907 г. от кредита на полицията и от фонда за поддържане на македонските бежанци. Според обвинителния акт, той “систематически и умишлено е нарушавал чл. чл. 1, 34, 59 и 61 от Закона за отчетността по бюджета, както и чл. чл. 1 и 2 от Закона за свръхсметен кредит от 300 000 лв. за организиране полицията на обществената безопасност, а следов. е нарушил чл. 43 и 44 от Конституцията, като е причинявал вреда на държавата за лична полза (построяване на собствена къща, б. м.). Поради това и на основание чл. чл. 155, 156, 157 и 158 от Конституцията Държавният Обвинител го предава на Държавен Съд, пред който и ходатайствува да бъде той - бившият Министр-Председател и Министр на Вътрешните Работи Д-р Петър Гудев - признат за виновен в нарушение на Конституцията и причиняване на Царството вреда за лична полза и да бъде наказан по чл. чл. 2 и 3 от Закона за наказанията, които се налагат за престъпленията, предвидени в 155 чл. от Конституцията".

Народните представители избират за държавен обвинител проф. Георги Данаилов, комуто съдените са предадени на 12 май 1912 г., а за негови помощници - Васил Милев и д-р Александър Гиргинов /от ДП/. Използвани са експертни оценки на 16 вещи лица и показания на близо 600 свидетели в шестстотинстраничния обвинителен акт. През пролетта на 1913 г. II Държавен съд е конституиран /обвинителният акт е готов на 1 февруари 1913 г./, а процесът започва на 7 февруари 1914 г., но той не завършва с произнасяне на присъда. След повече от година протакане, заседания, възражения, отводи, дело № 1 от 1913 г. е прекратено поради неизброяване едно по едно на всички обвинения, съгласно изискванията на чл. 156 от Конституцията.

След пропадане на обвинението, въпреки че са разпитани 591 свидетели (!), обвинените министри - без Гудев, подават до Прошетарната комисия на НС молба за преразглеждане решението му за даване под съд, като на 24 юли 1914 г. XVII ОНС решава, че направеното от XIV ОНС на 13 февруари 1911 г. предложение за възбуждане на съдебно преследване и за свикване на Държавен съд е противоконституционно, поради което прекратява углавното преследване, цялото производство се унищожава13, а д-р Петър Гудев е напълно реабилитиран /с Указ № 49 от 1 август 1914 г. - ДВ, бр. 173/4 август 1914 г./. С Указа се отменя мандата на държавните обвинители Г. Данаилов, А. Гиргинов и В. Милев и се прекратява углавното дело пред Държавния съд № 1 от 1913 година.

http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/pgudev/6.htm

ВРЕМЕ Е ДА ВИДИМ РУСИЯ ОСВОБОДИ ЛИ НИ?