---

Страхил или из дневника на един стрелочник

Петък, 15 януари

На младини се придържах към правилото до обяд да не пия дори и капка алкохол. Сега, когато клоня на заник, се придържам към правилото да не пия алкохол преди да съм се обръснал. Очакването за срещата с първата за деня чаша е и отговорност, и позабравен амурен трепет. Забелязвам, че колкото повече старея, толкова по-рано се бръсна. В днешния петък го правя в 6.50 ч., почти едновременно с приказката т от „Раннобудно петленце“ на програма Хоризонт. Тя звучи от радиото на телефона ми, а приложението му Smooth Berber 2.7 с нежни вибрации коси еднодневната ми брада. Телефонът е подарък от Томски по случай току-що отминалия ми рожден ден. Натъпкан е с всякакви щуротии. Докато се бръсна той иззвънява. Smooth Berber и радиото услужливо минават в режим „изчакване“. Дири ме Томски – журналистът Тома Томов, приятел от младини. По телефона той е делови. Този път е дори лаконичен:

Телефонът ти ме извести, че се бръснеш. Звъня ти преди да си отворил лакримариума Writers Tears. Наложително е да се срещнем. Измайсторих фундаментална геополитическа прогноза. Мога да я споделя само с теб и то на безопасно място - далеч от любопитни уши и подслушвателни устройства. Затова ще те чакам всеки вторник във втория сън на баба Триангула. Апропо, според приложението Smooth Berber, добре е да си пуснеш станимъшки мустак – той ще добавя щипка юначност в излъчването ти на стрелочник-интелектуалец. Освен това, помни, че този мустак съкращава бръсненето с около минута, която може да пропилееш по много приятни начини.

Томски затвори. Smooth Berber отново забръмча, от радиото прозвуча последната фраза от приказката: „Оттогава нито един заек не иска да се надбягва с таралеж“. Започнах да анализирам предстоящата странна среща. Не знаех, че Томски има баба със звучното име Триангула. Известно ми бе, че има телевизор Sony, жена Калина и автомобил Тoyota. Все пак при съвременните технологии и вариантности на бракосъчетанията, бе възможно да се е сдобил и със сънуваща баба на име Триангула. Не бе изключено, дори благодарение на нея да прави феноменалните си геополитически прозрения. Проникването в чужди сънища нямаше да ме затрудни – завършил съм тримесечен курс Dream Penetration в института по сугестология на д-р Лозанов. Но преди това трябваше да открия леговището на бабата. Способите за проникването в съня, които владеех, изискваха да доближа сънуващия на не повече от двадесет километра. Фактът, че по телефона Томски не разкри нищо за Триангула едва ли бе случаен. Разговор Sub rosa – секретността задължава. В същото време Томски добре познаваше моите впечатляващи способности и очевидно бе преценил, че издирването на бабата е задача, която по силите ми. Все още не знаех как да го сторя, но усещах, че решението започва да зрее. Бръсненето привърши. От любимия ми афтършейв се понесе ободрителен лъх на окосена лавандула.

16 януари, събота

Сутринта поглеждам през прозореца. Кротко снежи и трупа. Бяло в бяло. В градинката отсреща се е заселил снежен човек. Ако притежавах телевизор щях да му подаря. Все пак не е зле да се запозная с него. Излизам навън. Краката ми срещат приятната мекота на чистия сняг. Стигам до снежния човек и пред него изписвам в снега:

Ранна утрин.
В пресния сняг -
дири от куче,
до тях - стъпки човешки.
Ни следа от въженцето дето ги свързва.

Той чете и кима одобрително. Продължавам безцелното да се скитам из квартала. Близо до паметника на Радой ме привлича афиш изрисуван в стила на Тулуз Лотрек. Той съобщаваше:

„Само през януари и февруари, всяка събота и неделя от 15 часа представления на цирк България! За първи път в света, само под шапитото на България, спиращи дъха номера: попово прасе, известно още с прякорите Gryllotalpa gryllotalpa и конощип, обира банка за 3 минути; светулката Ван дер Любе подпалва българския Райхстаг; блиц шахматна партия между Буриданово магаре от Пордим и варненския областен управител; асоциативен акробатичен номер на асистент от Югозападния университет. Кулминацията - двамата тенори. Великият анализатор Тома Томов – ТТ-то на на геополитическите прогнози и ясновидецът на свободна практика гигантът на телепатията и пророчествата, новият Волф Месинг - оракул Троскот!“

Без колебение реших – още утре ще посетя представлението! Интуицията ми подсказваше, че това може да се окаже разковничето към загадъчната баба Триангула.

17 януари, неделя

14.50 часа. Заел съм мястото си под шапитото. Още първите два номера са впечатляващи. За три минути конощипът изнесе двадесет столевови банкноти от макет на банка и ги раздаде на зрители от първи ред. След него се появи Маринус Ван дер Любе – прекрасен екземпляр от разред Coleoptera. Светулката изви няколко опознавателни кръга над практикабъла на Народното събрание и стремително пикира към него. След секунди от българския Райхстаг се вдигна пушек и лумнаха лудешки пламъци. С вой на сирени на арената влетя минипожарна кола. От нея наизкачаха макаци със пожарникарски шлемове и пъргаво потушиха пожара.

Дойде ред на шахматната партия. Буридановото магаре от Пордим, наметнато със карирано сако, излезе на сцената. От двете му страни поставиха кошници с моркови. То колебливо въртеше глава се ту към едната, ту към другата, но не се реши да схруска дори един морков. После пред буридана поставиха шахматна масичка с наредени фигури и тя изцяло обзе вниманието му. На арената се появи и неговият съперник – мазен костюмиран тип, който се оказа областен управител на Варна. Белите фигури се паднаха на буридана. Той игра сицилианска защита, вариант „Дракон“. На десетия ход областният взе с дамата пешката на в2. Очевидно бе, че не познава поучителното изказване на Боби Фишер, който на въпроса смята ли да се ожени отговаря:

- Да се женя ли? Та това е толкова опасно, колкото в сицилианска защита да взема с дамата пешката на в2!

В мителшпила магарето влезе с явно превъзходство. На 34-я ход то започна бляскава комбинация с жертва офицер и топ. Областният попадна в матова клопка и след три хода се предаде. Публиката го изпрати с дюдюкания. Буриданът, за радост на зрителите, направи триумфална обиколка и събра бурните им овации.

Представлението продължи с изпълнението на асистент по когнитивни науки, бисексуална лингвистика и асоциални практики от Югозападния университет. Представиха го като ученик на проф. Юнг-Соболевски от Варненския свободен университет. Знайно е, че тези два университета заедно с Бургаския свободен университет са побратимени. Братството им е известно като Бермудския триъгълник на образованието, в който ежегодно изчезват стотици студенти. Не догледах този номер. Предвидливо посетих тоалетната за да мога без притеснения да се насладя на изпълнението Томски.

Ето, че то започва. Светлините гаснат. Около минута – пълнен мрак. След туй от купола се спускат страховоти мълнии. Трещят гръмотевици. Оркестърът засвирва Вагнеровите Валкирии. Прожекторите пламват и лъчите им дружно се насочват към центъра на арената. Там драматично се откроява величествен трон. В него е седнал Томски. Черно кожено яке, черна тениска, черни джинси, артистично разпилени къдрици. Великата Лени Рифенщал твърдеше: „Черното е знак, сигнал, че човек възприема нещата сериозно, че е малко нещо магьосник, че има отношение към сложността на живота“. Ръцете на Томски очертават характерния масонски триъгълник – лактите му са върху облегалките на трона, а дланите с преплетени пръсти са събрани под брадичката му. Конферансието обявява:

Уважаема, публика! Пред вас е знаменитият анализатор, велик майстор на геополическите прогнози, убийствено точни като изстрел с ТТ. Повечето от тях неминуемо ще се сбъднат в близкото столетие. За вас маестрото ще изпълни изключително опасен номер - импровизация на геополитическа прогноза по зададена от вас тема. Това изисква свръхконцентрация на мисълта, която е опасна за здравето на артиста. На младини самият Збигнев Бжежински се е опитвал да направи този номер, но безуспешно. Получил е мозъчно възпаление и е бил хоспитализиран за два месеца в психитрията на Чикаго. Аналогично и велият Найдорф след блинд шахматен сеанс на 44 дъски е трябвало да бъде лекуван. Моля за абсолютна тишина. Ваш ред е да предложите тема!

Първата бе „Европа и мигрантите“. Томски притвори очи, пръстите му се елегантно се раздвижиха, напомняйки с танца си изящните движения на ненадминатия Нижинский. Минута на концентрация, след която маестрото заговори с равен глас:

- Известно е, че мишките имат мигли, но миглите нямат мишки. Също така знаем, че мигрантите имат пишки. Но пишките нямат мигранти. Европа има нужда от пишки, но не от мигранти. Приемат ли всички европейци всички настанили се в европейския им дом мигранти? Дори и фрау Меркел знае, че за повечето европейци всички мигранти са нежелани. Още Томас Хобс, един интересен мислител, е казал,че злото, което не можем да преодолеем, или избегнем, ние ненавиждаме. Тогава какво да правим? Как да отпратим мигрантите и да оставим тук само необходимите пишките? Отговорът е детински прост – отваряме Големия аристотелов път, на мигрантите присаждаме крила. На есен те сами ще отлетят там, откъде са дошли! Нуждата е по-малък позор, отколкото глупостта. Европа линее. Днес на нея са нужни нов Клемансо, нов Пенлеве, нов Чърчил, Де Гол, Хитлер и Сталин, нов Ялмар Шахт, нов Алехин и нова брада ала Фидел Кастро, нов Че Гевера! Разумът е различен. Англосаксонският разум е един, руският е друг, китайският – трети. Дън Сяопин навремето имаше прекрасна фраза: „Когато се бият два тигъра, умната маймуна седи на дървото и гледа сеир”. Алелуя, братя! И ако тази прогноза не ви се нрави, аз имам и друга, както казва веспапианецът Александър Дугин!

Няма да описвам последвалата буря аплодисменти, така като Омир никъде не описва хубавата Елена. В този момент информационното табло под купола на цирка проблесна и по него се затичаха надписи: „Редовното хранене е удар по врага – Мао“, „Когато децата ви започнат да приличат на вас - бийте ги!“, „Трудно е да се улови черна котка в тъмна стая. Особено ако тя има партиен билет - Конфуций“. След това таблото изписа това, което интуитивно очаквах - „Продавам тримесечна двойка хигс бозони – кротки, ваксинирани, с хигиенни навици - баба Триангула София, кв. Манастирски ливади-запад“. Шарадата, която ме гнетеше от вчера се спука като детско балонче! Затова няма да описвам втората прогноза на приятеля Томски. Подир него бе последният номер в програмата – този на великия ясновидец Троскот. Той се появи в черна мантия, яхнал люлеещ се трапец под самия купол на цирка. От там закънтя мощни му глас:
- По телапатичния канал до мен достигам мислите ви. Отвратителни са – всички те се е въртят около хладилника, телевизора, леглото и мола. Срамота! Единствената мисловна свежест иде от господина от трети ред, 18-то място. Той живо се интересува кога е валял първия сняг, как се казвал първият снежен човек и кога над Земята ще завали последният сняг? Отговарям – първият сняг е завалял на 17 октомври в 16.03 ч., ден петък, преди около четири милиарда години или quattro miliardi di anni, както казват в Неапол. Първият снежен човек е бил с ръст 1.33 м, носил името Страхил, случил в тотобатальона на Симитли и се уволнил с чин ефрейтор. Последният сняг ще завали, когато последният тигър изяде последният човек. Ще вали цяло хилядолетия за радост на последния снежен човек, който съще ще казва Страхил.

След тези думи на Троскот светлините угаснаха и купола се посипа кротък пухкав снежец!

PS Честита ви Баба Марта!

---