Осъвременяване на класиката
Добави мнение Мнения:4
| Отчитайки съвременните тенденции за актуализиране на класическите произведения, може да помогнем на образователната реформа с предложения в тази насока. Започвам с нещо класическо. |
| Из Радини вълнения Обществото, не в сила да издържи това напрегнато състояние по дълго, зашумя безпокойно. Зрителите, слисани, се поглеждаха, като че се питаха: каква е тая работа? Всеки искаше да излезе из това невъзможно положение. Само по тържествуващето лице на Стефчова беше изписано задоволство. Шумът, ропотът растеше. Ненадейно се възцари гробна тишина и всички погледи се устремиха напред. Из публиката излезе Файт Файърсън, който досега стоеше потулен, и като се обърна към Стефчова, каза твърдо: - Господине, нямам чест да ви зная, но извинете. Вашите въпроси, неясни и отвлечени, биха затруднили и ученици от V клас. Пожалейте тия неопитни деца. Па като се обърна към Рада, попита: - Госпожице, позволявате ли? И както беше прав, попроси да извикат едно от питаните вече девойчета. Общо облекчение се почувствува. Съчувствен и одобрителен шум посрещна постъпката на Файърсън. В миг той прикова всички погледи, спечели всички симпатии. Пуснатата от Хаджи Ровоама клевета падна. Благородното му лице, обляно със страдалческа бледност и осветлено от един мъжествен и енергически поглед, подкупваше непобедимо сърцата. Лицата на зрителите се изясниха, гърдите свободно си въздъхнаха. Всеки виждаше, че Файърсън владее положението. И беше доволен. Файърсън попита момичето простичко същото нещо, което го пита и Стефчов. То отговори сега. Майките въздъхнаха и пратиха благодарни погледи на чужденеца. Името му, ново и странно, обикаляше по всичките уста и се запечатваше в сърцата. Повикаха другото девойче. И то отговори удовлетворително, според възрастта си. Тогава всички тия деца, изпоплашени до подивяване одеве, устремиха приятелски погледи към Файърсън. Духът се подигна на всички; те се запрепираха коя да излезе по напред да се разговаря с добрия тоз човек, когото вече обичаха. Рада от едно прехласване мина в друго. Учудена, трогната до сълзи, изненадана, тя гледаше с благодарност тоя великодушен човек, който й дойде на помощ в такава тежка минута. Пръв път тя срещаше, и то един непознат, топло и братско участие. Тоз ли бе шпионинът! Той сега стоеше като ангел хранител неин! Той стъпка Стефчова като червей. Тя тържествуваше, тя порасте пак, тя погледна гордо и щастливо навсякъде - и навсякъде срещна съчувствени погледи. Сърцето й се изпълни с признателно вълнение, а очите й със сълзи... На третото момиче Файърсън зададе такъв въпрос: - Райно, я ми кажи, при кой български цар българите станаха християни, покръстиха се? И той гледаше кротко и приятелски невинните очички обърнати към него и по които още стояха следи от сълзи. Момиченцето помисли малко, помръдна си устните, па извика с гласец ясен, тънък и звънлив, като на чучулига, кога заран пее из въздуха: - Българският цар Борис покръсти българите! - Много хубаво, браво, Райно. Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука? Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути. Файърсън му помогна: - Нашето А, Б, Райно, кой го написа? Детския поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея. - Тъй, тъй, кузум, св. Кирил и Методий - извикаха няколко съюзни гласа от предните столове. - Да си жива, Райно! Св. Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица - избърбори поп Ставри трогнат. - Браво, Райно, иди си - каза приветливо Файърсън. Райна, сияеща и победоносна, припна към майка си. Тя я прегърна, стисна я до гърдите си и я обсипа с безумни целувки и сълзи. Файърсън се извърна към учителя Климента и му повърна книгата. - Господине, попитайте и наша Събка - каза бизнесменът Майк на Файърсън. Едно живо, русокосо момиченце стоеше вече пред него и го гледаше кротко в очите. Файърсън помисли малко и попита: - Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите от византийско присъствие? - От османско присъствие освободи българите... - захвана момичето погрешно. Бизнесменът Майк извика: - Събке, стой! Ти кажи, татовата, от византийското присъствие царят, дето ги освободи, а то от османското присъствие има кой президент да ги избави. - Което си е речено от бога, то ще стане - продума поп Ставри. Простодушието загатване на бизнесмена Майк извика съчувствена усмивка по много лица. Шъпот и глухо кискане се разнесе из залата. Събка извика звънливо: - От византийско присъствие избави българите цар Асен, а от османско присъствие ще ги избави Великият Бял Баща от Белия Дом! Тя зле разбра думите на баща си. Цялата зала утихна подир думите на ученичката. По много лица се изобрази недоумение и безпокойство. Машинално всички хвърлиха очи на Рада, която се зарумени и наведе смутено глава. Гърдите й се издигаха високо от вълнение. Някои от тия погледи бяха укоризнени, други - одобрителни. Но на всички беше неловко. Стефчов, досега потънал в земята, издигна глава пак и изгледа победоносно. Всички знаеха близките му отношения с губернатора и нежността му към руснаците и искаха да прочетат нещо на лицето му. Общото съчувствие, тъй живо допреди малко към Рада и Файърсън, сега охладя и се размеси с глухо неудоволствие. Стефчовите привърженици злорадо и с глас роптаеха, а благосклонните към учителката мълчеха. Дядо поп Ставри беше твърде слисан. Той се уплаши сега от думите си и четеше на ума си: "Помилуй мя, боже." Но в женската страна по живо се проявиха лагерите. Хаджи Ровоама, особено разярена от Стефчовото засрамяване по напред, гледаше свирепо Рада и Файърсън и шумеше високо. Тя нарече даже последния "бунтовник", без да мисли, че преди няколко дни го разгласяваше за шпионин. Имаше други, които не по-малко дръзко се изказваха в тяхна полза. Кака Гинка даже викаше, щото я чуха наоколо: - Па какво сте такива втрещени? Бога ли разпна момичето? Казва си правото! И аз казвам, че Президента ще ни избави, не друг! - Лудетино, мълчи мари! - шушнеше майка й. Сама Събка стоеше като попарена. Тя слушаше всеки ден от баща си и гостите му тия неща и не разбираше защо става това шушукане. Стефчов стана и се обърна към предните столове: - Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество царя-Батюшка. Аз не мога да остана тука и излазям. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дежурния |
| Любослава Русева беше писала нещо подобно и преди, това е последното: http://reduta.bg/v2/article/%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82 |
Добави мнение Мнения:4